Щази, Путин и Северен поток

Текстът е публикуван в „Свободна Европа“. заглавието е на Дебати.бг

Той е главен мениджър на „Северен поток 2“ – газопроводът, който трябва да доставя руски газ до Германия. Сега, когато Москва струпа войски на границата с Украйна, е важна политическата роля на тази тръба – колко твърда към Кремъл би могла да бъде Германия, след като „Северен поток 2“ е вече построен и икономиката на страната зависи от него?

Началото на тази история е свързано с германеца Матиас Варниг. На официалната страница на компанията биографията на Варниг е представена умерено ето така – “между 1981 и 1990 година заема различни управленски позиции в правителството на ГДР”.

Внимателният прочит на това изречение отпраща към истинската част на биографията му – министерството за Държавна сигурност – Щази.

Кой е Матиас Варниг

Варниг, роден през 1955 година, влиза в системата на Щази млад, едва 19-годишен, през 1974 година. Първоначалният му псевдоним е “Икономът”, след това “Артур”. Занимава се с промишлен шпионаж в Дюселдорф между 1986 и 1989 година, под прикритието на съветник в източногерманската търговска мисия.

На 7 октомври 1989, само месец преди падането на Берлинската стена, получава от шефа на Щази Ерих Милке “Златен медал за вярна служба към родната армия”.

Кариерата на Варниг след промените се развива стремително – докато гражданските движения окупират сградите на Щази в цялата ГДР, а самата институция е разформирована, Варниг взима участие като представител на ГДР в преговорите за валутния съюз със Западна Германия. Така се запознава с шефовете на Дрезднер Банк – именно банката, която е шпионирал по-рано за Щази под псевдонима “Артур”.

Година по-късно е изпратен от същата банка в Петербург, за да отвори там неин клон. Една от теориите за неговата още по-стремителна кариера след това е, че именно в Петербург започва приятелството му с Владимир Путин, което ще го превърне в един от най-важните приближени на руския президент и до днес.

Но има и други хипотези, според които познанството на двамата датира още от времето на Студената война. Тогава самият Путин работи за КГБ в ГДР, а след падането на Берлинската стена се връща в родния си Петербург (тогава Ленинград).

Варниг е бил в надзорните съвети на Банк Россия, банката VTB, енергийните дружества Роснефт и Транснефт, управлява „Северен поток 1“, между 2011 и 2015 оглавява президиума на Газпром Швейцария.

От 2004 година е член на надзорния съвет на футболния клуб FC Schalke 04.

Биография, която не плаши

Биографията на Варниг в тайните служби на ГДР не е тайна. През 2005 за това подробно пише вестник Wall Street Journal, а в сериозните немски медии той периодично също e на фокус.

За последно името му беше споменато във видеото на Алексей Навални за „двореца на Путин“. В него се казваше, че в средата на 90-те жената на Путин е изпратила писмо на своя германска приятелка от факса на Варниг. Примерът се използва за илюстрация на достатъчно близките отношения между двамата бивши служители на тайните служби.

Изненадващо е обаче друго – след медийните публикации винаги остава тихо. Изглежда, връзките на Варниг със Щази за никого в Германия не са проблем.

Как може да се обясни това в страна, която се приема за модел в Източна Европа по отношение на преработването и справянето с миналото?

Нека си припомним няколко важни факти, за да видим колко голям е контрастът между разгрома на Щази и биографията на Варниг.

1989 и след това

Още с първите демонстрации на 4 и 5 декември 1989 сградите на Щази в Ерфурт, Лайпциг са окупирани и множеството настоява за граждански контрол върху архива на службите. Създадени са граждански комитети, които да наблюдават процеса на разграждане на Щази и същевременно да гарантират, че архивите ще бъдат запазени, а не унищожени.

На 15 януари 1990 г. хиляди демонстранти превземат централата в Берлин. През март 1990 институцията е разформирована. Законът за достъп до документите на Щази влиза в сила на 29 декември 1991 година и е първият подобен закон в Източна Европа.

Бившите служители на Щази стават безработни. Миналото в това ведомство става лош атестат, ако човек иска да прави политическа или обществена кариера. Чак до 31 декември 2030 година ще се проверяват лицата, заемащи публични длъжности, за официални или неофициални връзки със Щази.

Но наследството на Щази (и случаят „Варниг“ само доказва това) е комплексен и все още едностранчиво изследван и разбран феномен, който надхвърля рамката на регистрите и достъпа до документите в архивите.

Агентите и частният сектор

Съдбата на агентите на Щази всъщност не е толкова драматична след 1989 г. и за това има поне три причини.

На първо място, макар служителите на Щази да остават безработни, нищо не им пречи да влязат в частния бизнес. Законът не им забранява икономическа активност.

Точно през 1990-1991 г. вече покойната германска режисьорка Тамара Трампе снима “Черната кутия” – първият документален филм в Източна Европа за човек от системата на Щази. В разговор за съдбата на нейния герой тя разказва къде работи този човек и неговите колеги след падането на Берлинската стена:

„Моят герой от “Черната кутия” сега е в структурата на Каритас. Заема позиция на управленско ниво. Цялата транспортна система в Източна Германия е изградена от хора на Щази. Те получават своите обезщетения, купуват камиони и така създават транспортната логистика. Сред работилите в Щази има и такива, които си зададоха въпроса: “Върших тази работа, защото мислех, че защитавам социализма. Но докато го правех, предадох най-добрия си приятел. И днес нощем си задавам въпроса – как се е стигнало дотам една идея да ми е по-важна от един човек?” Срещат се такива хора. И те имаха шанса за ново начало“.

На второ място, и до днес темата Щази се свързва само с източната част на страната, бившата ГДР. Но службата е имала добре развита агентурна мрежа в западната част на страната, за която няма достатъчно данни. А според изследователи през 1989 година 3500 граждани на ФРГ са работили за Щази.

През декември миналата година председателят на сдружението на жертвите на комунистическата диктатура Дитер Домбровски постави въпроса за това, че в западната част на Германия темата за сътрудниците на Щази изобщо не е изследвана, тя е “под похлупак” и това трябва да се промени.

На трето място, историческият спор в Германия продължава – доколко наивно е било формирането на граждански комитети през 1989-1990 година и каква е била реалната им роля в разформироването на Щази.

Историкът Клаус Бестлайн например твърди, че превземането на централата на Щази в Берлин е успех не на гражданите, а на все още силната тайна полиция и комунистическата партия ГЕСП, защото се допуска унищожаването на много дигитални документи. Гражданските движения нямат знанието за това как функционира системата на тайната полиция.

Случаят „Варниг” си струва да бъде анализиран и наблюдаван, най-малкото заради ключовата роля, която „Северен поток 2“ играе в цялата политика на съвременна Европа. Но ето че засега има само две групи хора, изразяващи публично притеснение от фигурата на Матиас Варниг – феновете на футболния клуб FC Schalke 04, където бившият агент е член на надзорния съвет, и членовете на сдружение на жертвите на комунизма.

За още новини последвайте канала на Дебати в Google Новини