Путин, Ким

Руският президент Владимир Путин приключи в петък седмица на дипломация на високо ниво, когато се появи на форума „Пояс и път“ в Пекин и получи особено топло посрещане от китайския президент Си Дзинпин.

„Президентът Путин е добър приятел и стар приятел на китайския народ – каза Си – И той е най-близкият ми приятел.“

Приятелството също беше на дневен ред на срещата на върха на Путин в четвъртък в руския град Владивосток със севернокорейския лидер Ким Чен Ун. Във Владивосток Путин се позиционира като основен посредник за разрешаване на ядрената криза на Корейския полуостров и като виден играч на световната сцена.

Говорейки пред репортери след срещата на върха, Путин каза, че ще предаде резултатите от срещата на върха на Си, както и на администрацията на Тръмп.

„Разбира се, аз ще говоря утре в Пекин с ръководството на Китайската народна република, но също така открито и откровено ще обсъдим днешната среща с американското ръководство – каза той – Тук няма тайни, позицията на Русия е винаги отворена, няма конспирации.“

Неизречен обаче остана фактът, че американският президент Доналд Тръмп неотдавна се провали в опита си да придума Ким за сделка. През февруари Тръмп прекъсна срещата на върха с лидера на Северна Корея, след като Ким настоя всички санкции на САЩ ще бъдат отменени за неговата страна.

„Понякога трябва да напуснеш“ – каза Тръмп.

Но когато САЩ напускат, Путин често вижда възможност.

Вземете убийството на журналиста Джамал Хашоги, което разтърси Вашингтон и сериозно заплаши да ще подкопае връзките между САЩ и Саудитска Арабия. На фона на международното възмущение за смъртта на Хашоги, Кремъл беше особено мълчалив по случая.

Американски представители заявиха, че мисия да убеди Хашоги да се завърне от Истанбул в Саудитска Арабия – включително 15 мъже, изпратени от саудитската столица Рияд – не би могла да бъде извършена без разрешението на престолонаследника Мохамед бин Салман, де факто управляващ страната. Рияд твърди, че нито бин Салман, нито баща му, крал Салман, са знаели за операцията, насочена срещу Хашоги.

„Как можем ние, Русия, да развалим отношенията си със Саудитска Арабия, без да знаем какво всъщност се е случило там?“ – каза Путин.

Или вземете Филипините, традиционен съюзник (и бивша колония) на Съединените щати. През 2017 г. филипинският президент Родриго Дутте, почитател на Путин, посети официално Москва. Това беше решаващ момент: руското правителство отвори врати за Дутерте на фона на големите американски критики за предполагаеми нарушения на човешките права във войната с наркотиците във Филипините.

И накрая – кризата във Венецуела, където Кремъл подкрепя спорния венецуелски президент Николас Мадуро. С провокативни, но евтини на цена жестове, като например летящи миналата година до Венецуела руски бомбардировачи, способни да изстрелват ядрено оръжие, Путин сигнализира, че може да играе в западното полукълбо – задния двор на САЩ.

Изглежда Путин навлиза навсякъде, където американската власт се смята, че намалява. Значи ли това, че Путин е някакъв геополитически шахматен майстор, който ловко движи фигурите си във всяка конфронтация по света?

Отговорът, който дават най-близките до Русия наблюдателите, е „не“. Външната политика на Путин не се ръководи от някаква месианска идеология, както Съветският съюз пропагандира комунизма по време на Студената война. Путин може последователно да определя позицията си в противовес на тези на Вашингтон – да се превърне в твърд защитник на държавния суверенитет срещу усилията за насърчаване на демокрацията и правата на човека в други страни – но неговите политики могат да бъдат и ad hoc, и импровизирани.

Може би най-показателният скорошен пример е в Судан.

Както съобщи CNN тази седмица, репресиите по-рано тази година от страна на суданския президент Омар ал-Башир изглежда се ръководят от руските предписания. Правителството и военните източници в Хартум потвърдиха пред Си Ен Ен, че правителството на Башир получи – и започна да употребява – стратегия за разпространение на дезинформация в социалните медии, обвинявайки Израел за разпалване на размириците, и дори провеждането на публични екзекуции за потушаване на демонстрациите.

Но стратегията тук не беше предложена от руското правителство, а от някакъв външнополитически предприемач: руска компания, обвързана с олигарх, предпочитан от Кремъл – Евгени Пригожин.

Пригожин е един от руските граждани, обвинен от специалния адвокат Робърт Мълър за предполагаема намеса в президентските избори през 2016 г. Според обвинителния акт, Пригожин контролира групата „Конкорд кетъринг“, която финансира агенция за интернет изследвания, така наречената „ферма за тролове“, която е разпространявала онлайн дезинформация, за да влияе на американските избиратели през 2016 година.
Марк Галеоти, виден наблюдател на Путинска Русия, описва този вид импровизирана външна политика като част от „адхокрацията“ на Кремъл: политически предприемачи и актьори, които предприемат действия, за да угодят на шефа (в случая Путин). Понякога тези действия могат да имат пълна официална санкция, а понякога – не. И както в случая със Судан, те не винаги работят – Башир беше свален с преврат по-рано този месец.

Във Владивосток Путин говори с възвишени думи, казвайки на репортерите, че дискусиите с Ким се съсредоточават върху усилията за „възстановяване на международното право и връщане към положението, в което глобалното развитие се регулира от международното право, вместо от правото на силата“.

Но в Судан, както и в Северна Корея, дефиницията на Путин за международно право означава опасения за правата на човека и за край на демокрацията в границите на тази страна.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!