Франсоа Льоклер дьо Трембли, познат като отец Жозеф е френски монах, останал в историята като най-доверения човек на кардинал Ришельо.
Именно от него произлиза словосъчетанието „сив кардинал”, което и до днес носи значението на задкулисно управление.
БИОГРАФИЯ
Льоклер бил най-старият син на Жак Льоклер дьо Трембли – председател на долната камара на парламента в Париж, и на Мари Мотиер де Лафайет.
Като момче, той получил добро образование, а през 1595г. предприел пътуване до Италия. Той участвал в обсадата на Амиен през 1597г. и след това бил изпратен на посланическа мисия в Лондон.
През 1599г., барон дьо Мафлие (както дьо Трембли бил известен в съда) се отрекъл от света и решил да стане монах. Той приел живота на свещеник с радост и се превърнал в най-забележителния проповедник и реформатор.
В политиката той влязъл като довереник на кралицата и на папския пратеник. Той публично се противопоставил на претенциите на галите, които князете приемали и успял да ги убеди в „тенденциозността на галите”.
СИВИЯТ И ЧЕРВЕНИЯТ КАРДИНАЛ
През 1612г. отец Жозеф се запознал с небезизвестния кардинал Ришельо, който останал в историята с манипулативните си действия.
Кардинал Ришельо често е наричан Главен Кралски министър и поради това се счита, че той е първият министър-председател в историята. Чрез ограничаване властта на благородниците, той трансформирал Франция в силно централизирана държава.
Ришельо разглеждал държавната власт като изключително еднолична (формално – на краля, фактически – негова) и за укрепването й започнал да отстранява всички претенденти: изпращал ги на заточение или директно ги избирал.
Вторият му способ бил много по-надежден, но за да бъдат екзекутирани приближени на краля, особено негови роднини, трябвало да се докаже тяхното участие в заговор или поне да се убеди Луи XIII в наличието на такъв.
Затова за своето 18-годишно управление Ришельо разкрил повече заговори, отколкото всички свои предшественици взети заедно.
Враговете на кардинала твърдели, че много от тези заговори са организирани или провокирани от шпионите на самия Ришельо.
През неговото управление, доносничеството, шпионажът, фабрикуването на съдебни дела, провокациите и прочее, достигнали неподозирани висини.
С това поприще особено се отличавал шефът на тайната служба на Ришельо – неговият най-близък съветник, монахът от ордена на капуцините отец Жозеф.
Именно от Жозеф произлиза словосъчетанието „сив кардинал”, а самият Ришельо бил познат като „червения кардинал”.
КАРДИНАЛ РИШЕЛЬО
Кардинал Ришельо се превърнал в пророк на едно ново време, преобръщайки разбиранията за политика и държавност.
Издигайки идеята за raison d’etat (държавната целесъобразност) той прекъснал връзката с универсализма и със собствени сили изковал една истинска национална държава, която се превърнала а във водеща сила за следващите 200 години.
Реформатор, държавник, политик, изкусен манипулатор, военачалник и дори писател на театрални постановки (трагедията „Мирам”), Ришельо оставил огромна следа в историята на Европа и света.
Той поел разкъсана, разорена и слаба второстепенна държава, която оставил като първокласна военна и морска сила, с централизирана и единна система на управление, вътрешно единство и съзнание за нация и доминираща позиция в Европа.
Той не успял да доживее сключването на Вестфалския мир шест години по-късно, но положил неговите фундаменти.
Резултатът бил, че могъществото на Хабсбургите било сломено и те отстъпили водещото място на Бурбоните, а Германия, от чието единствено кардиналът се е боял, се оказала разкъсана на 300 миниатюрни държавици, обединени едва 200 години по-късно от един друг Ришельо, когото историята познава като граф Ото фон Бисмарк – „Железният канцлер”.
