Сивият жерав отново гнезди у нас след 66-годишно отсъствие.
Дом отново му е Драгоманското блато, което обаче все още няма статут на воден обект.
Това става ясно след серия от наблюдения от екип на Сдружение за дива природа Балкани и Световен фонд за природата (WWF), съобщиха от Сдружение Балкани.
Екипът от орнитолози на Сдружение Балкани, под ръководството на доц. д-р Петър Шурулинков, проследява завръщането на жерава от 2010 г. насам.
Присъствие на възрастни птици през гнездовия период в района на Драгоманското блато е установявано неколкократно за последните пет години, което позволи да се предположи гнездене на вида, посочват експертите.
През лятото на 2022 г. е регистрирана семейна група от две възрастни и две млади птици, които тази пролет се завръщат.
През май младите птици изчезват, а възрастните се забелязват все по-трудно, което е нормално, когато двойката пази гнездото, яйцата и малките.
На 11 юни тази година експертите документират първото новоизлюпено малко на сиви жерави в България от 1957 г. насам.
„Опазването на вида е изключително голямо предизвикателство, тъй като птиците са много чувствителни към човешко присъствие и дейности.
Гнездото се строи на земята от трева, сред масиви тръстика и по-рядко папур, а малките са гнездобегълци, т.е. напускат гнездото веднага след излюпването.
Това прави яйцата и малките уязвими от наземни хищници, пожари и др.“, пояснява д-р Гиргина Даскалова, част от изследователския екип.
„Обръщаме се към широката общественост с молба за разбиране и подкрепа, за да съхраним Драгоманското блато, неговото биоразнообразие и емблематична птица като жерава“, допълва тя, цитирана от БНТ.
Причината видът да изчезне от фауната на страната е унищожаването на влажните зони, които осигуряват подходящи условия за изхранване и отглеждане на поколение.
За последен път 20 размножаващи се двойки са наблюдавани в Баташкото блато, преди то да бъде залято при изграждането на язовир Батак. От Драгоманското блато сивите жерави изчезват в периода 1900-1907 г.
През миналия век блатото е почти пресушено за земеделски цели след изграждането на отводнителни канали и помпена станция.
През януари 2020 г. мащабен горски пожар унищожи над 80% от неговата растителност. Днес Драгоманското блато е изправено пред заплахи като замърсяване, засушавания и загуба на местообитания.
Засегнати са редица животински и растителни видове, сред които алдровандата, големият воден бик, голямата бяла чапла, белооката потапница, европейската видра и др., посочват от WWF.
Още любопитни новини – четете тук
