Садако била само на 12 години, когато била хвърлена атомната бомба над японския град Хирошима. Малкото момиче било само на два километра от мястото, където експлодиралa бомбата. Повечето от съседите й умрели, но Садако дори не била ранена. Или поне не по начин, който хората могли да видят.

бомба
на снимката: 12-годишната Садако

До момента, когато Садако започнала седми клас през 1955 г., тя била нормално щастливо дете. Един ден след важно състезание, в което помогнала на отбора си да спечели, тя се почувствала изключително отпаднала и замаяна. Това й състояние преминало и Садако си мислела, че то е просто резултат от тичането и умората по време на състезанието.

Нейното спокойствие обаче не продължило дълго. Скоро замайването и изтощението станали често срещани.

бомба
на снимката: Садако

Един ден тя се почувствала толкова зле, че паднала и не могла да стане. Нейните съученици извикали учителката й и родителите на малкото момиче го завели в болницата на Червен кръст за преглед. Тогава се установило, че Садако има левкемия. Никой не могъл да повярва.

По онова време левкемията била наричана „болестта на атомната бомба”. Почти всеки, който я получавал, умирал, затова Садако се изплашила много. Тя искала да се върне в училище, но лекарите не й позволявали, затова плачейки постоянно, тя останала в болницата.

Скоро нейната най-добра приятелка Чизуко дошла да я посети. Тя донесла със себе си оригами, за да може Садако да се забавлява докато е там. Чизуко казала на приятелката си една стара японска легенда.

бомба

В нея се разказвало за птица жерав, която живее 1000 години. Според поверието ако болен човек направи 1000 оригами жерав, той скоро ще оздравее. След като чула легендата, Садако решила да го направи с надеждата, че отново ще се изправи на крака.

Семейството на малкото момиче много се притеснявало за нейното здраве. Те често идвали да я посетят в болницата, за да си говорят с нея и да й помагат да сгъва своите хартиени жерави.

След като направила 500, тя се почувствала по-добре и лекарите казали, че може да се прибере вкъщи за известно време. Само една седмица след домашното лечение обаче тя отново започнала да чувства замайване и умора и се наложило да се върне в болницата.

бомба

Садако продължила да прави хартиени жерави въпреки че изпитвала неимоверна болка. Дори в тези периоди тя се опитвала да бъде радостна и да не губи надежда.

Не след дълго обаче тя заспала вечен сън, докато нейните родители стояли до леглото й. До този момент тя направила 644 хартиени жерава.

Мъката на близките й и на нейните 39 съученици била ужасно голяма. Затова останалите деца основали клуб на хартиените жерави в нейна чест. Вестта за това се разпространила бързо. Скоро след това ученици от 3100 училища в 9 различни държави дарявали пари за каузата.

бомба

Три години след смъртта на Садако били събрани достатъчно средства за паметник в нейна чест. Сега той е известен като Паметникът на детския мир и се намира в центъра на Парка на мира в Хирошима, много близо до мястото, където била хвърлена атомната бомба.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!