На север от Добрич, преди милиони години, се е простирал праисторически океан, а по-късно пълноводна река е издълбала в равнината красив каньон, превърнал се в дом на невероятно разнообразие от растения и животни. Водите на някогашния буен поток са пресъхнали в наши дни, затова районът се нарича Сухата река. Но високо сред зъберите, между небето и земята, зеят мрачните отвори на десетки монашески обители, самотни, недостъпни, недосегаеми от времето, като ехо от един забравен свят.
В периода на ранното християнство долината се превръща във водещ религиозен център в тази част на Европа. Доизваяните от човешка ръка килии и скитове, са приютявали многолюдно общество от отшелници, проповядващи исихазма, между 5-ти до 11 век. Днес, тези обители все още не са добре изследвани от науката. Правят се опити да се изградят пътеки до тях, но природата си взема своето и в повечето случаи те са обрасли и трудно проходими, разказва Ивелина Романова от РИМ-Добрич пред БНР.
Най-достъпна е т.нар. „Шан Кая“ или в превод от турски „Чудната скала“, в района на село Оногур. Представлява 64 метра дълъг, много тесен тунел с разположени от двете му страни монашески килии. Изсечен е високо в скална тераса над язовир Оногур. Някои от килиите имат прозорци с изумителна панорама към язовира.
Близо до село Балик, пък попадаме на най-голямото съсредоточие на скални обители в пределите на Добруджа. Това са около 12 скита и килии, всяка със своята история и легенди. Но най-притегателни са обектите в землището на село Ефрейтор Бакалово.
„Едната скална обител се нарича „Тарапаната“ или „Монетарницата“, защото там са се секли монети. Обектът много наподобява човешка глава. Горните две нива – очите са били параклис и жилищно помещение. Долният етаж – устата, е разделена също на две помещения. На 100 м. от нея се намира „Сандък Маара“ – монашеска гробница на 3 нива. Поради ерозионни процеси, преминаването до по-горните й нива става с помощта на примитивна дървена стълба. На най-високия етаж попадаме на следи от церемониален олтар. От това ниво гледката към долината на Сухата река е фантастична. В съседство е „Български къщи“ или „Гяур Евлери“ – огромният комплекс включва килии и ниши, както и църква, разположени на различни височини“, разказва Ивелина Романова.
В наши дни, в района живеят хора от различни етнографски общности и вероизповедания. Затова скалните скитове и ниши носят както български, така и турски наименования. А в първия ден на месец май, християни и мюсюлмани посещават заедно тези свещени реликви от отминали времена, за да се заредят с вяра и духовност.
За още новини последвайте канала на Дебати в Google Новини
