Сапан Десаи, изпълнителен директор на Surgisphere/снимка: vimeo.com/

СЗО и редица национални правителства са променяли политиките си и препоръките за лечение при COVID-19 на базата на проучванията на съмнителна слабо известна компания за анализи в здравеопазването, съществена част от служителите на която нямат нужната квалификация и имат интересно професионално минало. Също така въз основа на тези данни е поставяна под въпрос състоятелността на някои ключови изследвания, публикувани в сериозни световни медицински издания, съобщи „Гардиън“.

Разследване на медията установи, че малката американска компания Surgisphere е осигурявала данни за многобройни проучвания за коронавируса, съавтор на които е бил нейният изпълнителен директор, но не може да обясни приемливо своята методология за придобиване на тези данни. Тя твърди, че ги получава законно от повече от 1000 болници по света.

Данни на Surgisphere са в основата на научни статии, довели до изменения в политиката на страните в Латинска Америка спрямо новия коронавирус. Те стоят и зад решението отпреди две седмици на СЗО и редица здравни институти по света да спрат опитите с противоречивото лекарство хидроксихлорохин.

Две от най-авторитетните световни медицински издания – „Лансет“ и „Ню Ингланд джърнъл ъф медисин“ – публикуваха проучвания, базирани на данни от Surgisphere. Проучванията също бяха със съавтор изпълнителния директор Сапан Десай. След като получиха запитвания от „Гардиън“, и двете издания са споделили „загриженост“ относно данните на Surgisphere и това предизвика журналистическото разследване.

Резултатите са крайно смущаващи:

  • Търсенето на обществено достъпни данни за компанията показа, че няколко от нейните служители нямат никакъв или почти никакъв научен бекграунд. Един от тях, записан като научен редактор, изглежда е автор на научна фантастика. Друга служителка, назначен като маркетингов специалист, е модел на материали, подходящи само за възрастни, и „организаторка на събития“.
  • Страницата на компанията в LinkedIn има по-малко от 100 последователи и към миналата седмица в нея са вписани едва шестима служители. След това броят им намалява на трима.
  • Въпреки чу Surgisphere претендира да има една от най-бързите и обширни бази данни за болниците в света, тя няма почти никакво онлайн присъствие. Има по-малко от 170 последователи в Twitter и няма никакви постове между октомври 2017 г. и март 2020 г.
  • До този понеделник бутонът за свръзка с компанията на нейния сайт води до сайт, изработен на WordPress, отнасащ се за криптовалута. Това повдига въпроса, как болниците влизат във връзка с компанията, за да дават данните си.
  • Изпълнителният директор Десай е замесен в три съдебни дела за лоши медицински практики, които нямат връзка с базата данни на Surgisphere. В интервю той отрича твърденията срещу себе си като „неоснователни“.
  • През 2008 година той е провеждал мощна кампания за набиране на средства за някакъв медицински апарат, „който ще ви помогне да постигнете това, което не сте и мислели, че е възможно“. Устройството така и не влезе в употреба.
  • Страницата на Десаи в Уикипедия бе изтрита след въпроси за неговата история и за компанията.

На пресконференция в сряда СЗО обяви, че подновява глобалните опити с хидроксихлорохин, след като нейният комитет за контрол на безопасността на данните  реши, че няма повишена опасност от смърт при пациенти с коронавирус, които приемат лекарството.

Проучването от „Лансет“, със съавтор Десай , беше анализирало данни от Surgisphere за 15 000 пациенти с Covid-19, получавали хидроксихлорохин,  от 1 200 болници в света. Негативните резултати за смъртността накараха СЗО да спре опитите с лекарството.

Само след няколко дни обаче „Гардиън Австралия“ откри крещящи грешки в австралийските данни, включени в проучването. Там се говори за 73 смъртни случая в 5 австралийски болници до 21 април, докато  данните от института „Джонс Хопкинс“ говорят за 67 смъртни случая в Австралия през същия период. Десай обясни, че грешката е защото, без да иска, изследването включило в броя на починалите в Австралия и тези, издъхнали в малка болница в Китай.

Научното общество остана озадачено как компания като Surgisphere, която е основана през 2008 година, се оказа притежател на мощна интернационална база данни. Самият Десай каза пред „Гардиън“, че списъкът на служителите наброява 11 души. Според него компанията за анализ използва изкуствен интелект и напреднали машини, които да помагат в управлението на данните.

Така и не става ясно как компанията е успяла да постигне споразумения за споделяне на данни с толкова много болници в света, включително такива с ограничени технологични възможности, употребяващи различни езици и системи за кодиране, като при това успява да спази регулациите, етичните правила и нормите за защита на данните на всяка отделна страна. Десай обаче твърди, че Surgisphere е получавала данните си „винаги в съответствие с местните закони и регулации“.

Експерти в областта на обработката на данни подчертават, че остава неясно защо Десай прави такива смели твърдения за своите продукти, като се има предвид колко е вероятно те да бъдат подложени на проверка от световното научно общество.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!