Александър Андреев, „Дойче веле“
Посещението на Борисов в Берлин премина без изненади, но това не означава, че липсват интересни новини. Тази визита ще се запомни и с няколко детайла, които влизат по-скоро в рубриката „Оживление“. А. Андреев обобщава:
Меркел и Борисов в Берлин
Посещението на Борисов в Берлин завърши без сензации, но и без разочарования. Отношенията между двете страни са „много, много добри и интензивни”, каза Меркел, а на фона на такава оценка едва ли можем да очакваме някакви изненади. Всичко премина по-скоро в предвидимите коловози, а Борисов остави впечатлението за един уравновесен европейски лидер. Но всичко това не означава, че липсваха интересни новини.
Най-болното място
Няколко германски медии съзряха новина в тези думи на Меркел: „Ние искаме България колкото е възможно по-бързо да стане член на Шенген”. Но канцлерката обвързва това свое пожелание с една задължителна уговорка, която натиска по най-болното място на българското правителство: трябва да се подобри функционирането на правовата държава и борбата срещу корупцията. Тоест: най-после да се проведе истинска съдебна реформа и да се разчистят Авгиевите обори в правосъдието и правоприлагането.
Разбира се, Шенген отново излиза на дневен ред най-вече заради бежанците и проблема с миграцията. Ангела Меркел изрично похвали България за решителните ѝ действия в това отношение и за добрата охрана на европейската граница, като не пропусна да припомни колко е важно да бъде разбит бизнесът на трафикантите на хора. Логично всичко това се вписва и в контекста на обтегнатите отношения между европейците и Турция. Особено в момента, когато Германия реши да изтегли войниците на Бундесвера от Инджирлик. На пресконференцията с Меркел Бойко Борисов с предпазливо самочувствие за пореден път се ангажира с обещанието да посредничи при предстоящата си среща с турския президент Ердоган. Предпазливостта в случая е уместна, защото България много трудно би могла да изиграе успешно ролята на посредник: като член на ЕС тя няма как да бъде неутрална. Да не говорим, че е прекалено малка за такава мисия и има собствени неотложни интереси, свързани с границата към Турция. А и през последните месеци между София и Анкара имаше достатъчно двустранни напрежения.
Еврозоната, също като Шенген, за пореден път излезе на дневен ред с известни оптимистични тенденции. При Борисов оптимизмът, базиращ се на добрите икономически показатели на България, звучи малко като пожелателно мислене, а Меркел и по тази тема изрече окуражителното, но неангажиращо: „От наша гледна точка България би трябвало да участва във всичко колкото е възможно по-бързо”.
Ролята на България
Канцлерката обеща на България подкрепа по време на предстоящото европредседателство, когато София ще трябва не само да води преговорите за излизането на Великобритания от ЕС, но и да участва в придвижването на Евросъюза напред в „една трудна геополитическа среда”. Тук тя има предвид както Турция, така и страните от Западните Балкани, които в момента с огорчение остават дълготрайно в чакалнята на ЕС. Меркел знае, че България особено държи на стабилността в съседните страни. Нещо повече: по отношение на тяхното еврочленство България за щастие заема по-европейска позиция от Гърция или Хърватия например, които поставят условия, звучащи дори като шантаж. Борисов доказа тази позиция, предлагайки нещо като „европейски паспорт” за хората от Западните Балкани. В специално интервю за Дойче Веле той поясни тази идея: „елитите” (тоест – управляващите и цялата държавност) в тези страни още не са готови за еврочленство, но гражданите им са изконни европейци и това по някакъв начин трябва да им се удостовери. Ангела Меркел се изрази по-сдържано: Западните Балкани имали нужда от „визия на надеждата”.
Надежда за по-добро бъдеще заслужават и българите – така може да се преформулира апелът на Меркел към германските инвеститори за по-голяма активност в България. Защото доходът на глава от населението в страната все още е твърде нисък, поясни тя. Което в пряк текст означава: „Българите все още са прекалено бедни”. А какво друго не е наред в България? Ако премиерът и канцлерката са обсъждали и други дефицити на страната, информация навън не излезе. На въпрос на Дойче Веле за критиките в европейски и германски медии срещу малкия коалиционен партньор „Обединени патриоти”, Борисов отговори, че темата не била дори спомената в Берлин, защото германските му домакини знаели колко предвидима и проевропейска партия е ГЕРБ. Българският премиер все пак отправи блага бащинска реплика по адрес на „Патриотите”: „…аз се надявам, че моите колеги от „Обединените патриоти” – всички сме имали детство и юношество – са вече доста зрели хора и сами разбират, че светът е толкова сложен, че трябва действително да сме стабилни“.
„Скъпи Бойко…”
Иначе от срещата между Меркел и Борисов ще се запомнят и няколко детайла, влизащи по-скоро в рубриката „Оживление”. „Скъпи Бойко”, обърна се към него канцлерката на общата им пресконференция, след като фотографите бяха увековечили протоколните прегръдки и целувки между двамата. А самият Борисов с удоволствие разказа как Меркел се изненадала от вълненията около произхода на кирилицата, защото навремето била учила, че Кирил и Методий са български братя. И му обещала специално поздравително видеопослание за следващия 24 май.
Впрочем, Борисов не каза откъде тръгна спорът за кирилицата, но затова пък сред опасностите, от които е заобиколена България, изрично спомена Крим. А това едва ли ще се хареса на руския президент Владимир Путин.
