фалшиви новини

Възгледите ни, пристрастията, интуицията и суетата могат да се окажат много коварни, ако става дума за податливостта към фалшиви новини. Все пак възможно ли е да се въоръжим срещу тях?

Войната в Украйна, коронавирусът, ЛГБТ – все повече дезинформация залива интернет в последните години, най-вече относно емоционални и противоречиви теми. Понякога е трудно да се разграничи вярното от невярното. Някои хора обаче по-лесно се подвеждат от неверните информации. Защо е така?

Пристрастията ни объркват

Все по-често се говори за „когнитивни изкривявания“ – тенденции в мисленето ни, от които ни е трудно да се отърсим. Възгледите ни и мирогледът ни като цяло играят сериозна роля за податливостта към фалшиви новини.

Психологът Стефан Левандовски обяснява: „Ако чуя нещо, което искам да чуя, защото съвпада с политическите ми възгледи, то шансът да повярвам в него е много по-голям“. Например ако някой е на мнението, че Германия допуска твърде много бежанци в страната, то той по-лесно ще повярва на негативни коментари за мигрантите.

Освен това хората често прибързано се доверяват на интуицията си. Оттам нататък им се струва ненужно да проверят дали нещо е вярно, преди да го споделят и препратят. Мнозина например четат само заглавията в интернет. Доказателство за това е експеримент на медиите The Science Post и NPR, които публикуваха материали с подвеждащи заглавия, за да проверят колко хора ще отворят статията, за да разберат, че заглавието всъщност не е определящо за съдържанието ѝ. Повечето не са го направили.

Възползване от негативните емоции

Т.нар. „ефект на присъединяване към мнозинството“ също обърква хората. Той се свежда до това, че хората често се ориентират по масовото мнение, вместо да си изградят свое. Така е и с фалшивите новини – по-вероятно е да повярваме на нещо, защото много други хора му вярват. Например когато видим публикация в социалните мрежи с много реакции и споделяния.

Паметта ни също не помага особено за правилното складиране на информацията, която ни попада. Често не можем да си спомним дали нещо е вярно или не е. Освен това фалшивите новини нерядко разчитат на предизвикването на негативни емоции. Експертът Левандовски отбелязва, че именно заради това дезинформацията се разпространява шест пъти по-бързо от истината. „Знаем, че хората реагират повече на информация, която предизвиква негативни емоции – например гняв.“ Тъкмо тези фалшиви новини най-често стават вирални.

Нарцисизмът пречи на трезвата преценка

Авторите на проучване за способността на хората да отличават вярната от невярната информация установяват, че колкото повече анкетираните казват, че се доверяват на интуицията си, толкова по-трудно им е да разпознават фалшивата информация.

Внимание в проучването се обръща и на т.нар. „тъмни“ страни от характера – склонността към нарцисизъм или психопатията. Хората, които имат по-изразени такива черти, са по-склонни да възприемат информацията в съответствие с това какво ги устройва и какво – не. Така се увличат по-лесно по фалшивите новини, защото по-трудно отличават фактите от невярната информация.

Потребността от внимание и одобрение

Изследователят Джо Уолтър отбелязва и още нещо, което влияе на възприемчивостта към фалшиви новини. Според него разпространяването на дезинформация в социалните мрежи е свързано и с нуждата от социална интеракция. „Хората, които са активни в социалните мрежи, се чувстват част от общност, където търсят одобрение.“

Уолтър дава пример: ако някой например напише, че ниските хора са по-предразположени да вярват на фалшиви новини. Подобно нещо се прави не защото пишещият му вярва, а дори обратното – защото не му вярва, но иска да бъде забавен в онлайн общността си.

Какво може да се направи?

Накратко – причините хората да се подвеждат по фалшиви новини са комплексни. Свързани са с характера ни и мирогледа ни. Дезинформацията е и добър начин да получим одобрението на останалите в социалните мрежи. Освен това редица когнитивни фактори влияят на възприемчивостта ни към такива информации.

Въпросът е – как можем да станем по-резистентни? На първо място трябва да си даваме сметка колко субективни сме и доколко се поддаваме на манипулиране. На второ – да разполагаме с достатъчно знания и факти, които при това периодически да актуализираме. Това е много комплексен процес, поради което някои хора остават с впечатлението, че фактите са винаги под въпрос и произволно се постановяват от „елитите”. Като например по време на пандемията, когато в началото се смяташе, че децата не разпространяват коронавируса колкото възрастните, но по-късно това се оказа невярно.

Един начин да се борим с фалшивите новини е т.нар. „предварителна проверка“. Идеята е на потребителите да се поднасят фактите, за които се очаква да се появят манипулативни или фалшиви наративи. Например преди избори, когато се очаква избирателите да бъдат манипулирани с голямо количество дезинформация.

*Текстът е публикуван в „Дойче Веле“. Заглавието е на ДЕБАТИ.БГ.

Още новини от деня – четете тук

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля въведете коментар!
Моля въведете името си тук