За повечето древни гърци Троянската война е нищо повече от мит. Тя е момент, който определя цели епохи в далечното минало, пише в своя статия за Би Би Си Дейзи Дън /тук със съкращения/. Както твърдят исторически извори – Херодот и Ератостен – като цяло се е смятало, че събитието е истинско.
Според „Илиада“ на Омир конфликтът между гърците, водени от цар Агамемнон от Микена, и троянците на цар Приам, се е състоял в късната бронзова епоха и е продължил 10 години. Започнал е, след като Парис – злочестият син на Приам – отсъдил, че Афродита е най-красивата от богините, заради което тя го дарила с прекрасната снаха на Агамаманон – Елена. Решен да върне Елена на брат си Менелай и да накаже троянците, Агамемнон стоварил мощна армия край Троя и накрая успял да постави гражданите й на колене.
В Античността дори изтъкнатите историци искали да вярват, че войната наистина се е случила. През втората половина на 5 век пр. н. е. „бащата на историята“ Херодот е датирал Троянската война около 800 години преди своето време. Математикът Ератостен е по-точен, като я датира през 1184/1183 година пр. н. е.
Съвременните учени обаче са по-критични. Имало ли е наистина Троянска война? През цялата история хората са били много ентусиазирани в намиране на истински факти за нея. Римляните стигнали дотам, че се представяли за произхождащи от оцелели троянци. В поемата „Енеида“ Вергилий описва как героят Еней избягал от горящата цитадела заедно с малка група, след като гърците нахлули в града чрез дървения си кон. Джон Драйдън, първият британски лауреат на награда за поезия, е направил отличен превод на онази част от историята, в която е построен конят:
Гърците от битки тежки бяха все по-уморени,
И с помощ от Минрева /Атина в гръцкия пантеон – бел. ред./ постройка съграждат,
Която като кон чудовищен изглежда.
Еней и хората му били принудени да напуснат, за да намерят нов дом.
Не е изненадващо, че хората са били убедени във факта на Троянската война. Мрачните подробности на битката са описани така картинно в „Илиада“, че е трудно да се повярва, че това не се основава на реални наблюдения. Например войник умира във водата и „риба и змиорка кръжат около него, поглъщайки в хранене мазнината около бъбреците му“. Ахил пронизал Хектор „в гръкляна, където животът на човека се унищожава най-бързо“, както го е превел Мартин Хамънд. Самата Троя е обрисувана така живо в епоса, че читателят не може да спре усещането, че е пренесен до величествените й стени.
Това е накарало пруският бизнесмен Шлиман да пътува до Турция, за да търси през 19 век възможното местонахождение на града. Въпреки че той е датирал редица находки от периода, в който Омир поставя Троянската война /късната бронзова епоха/, докато те са били в действителност по-стари, накрая е открил правилното място за разкопки. Повечето историци днес се съгласяват, че древната Троя е била около Хисарлик и е реален град.
Свидетелства за пожар и откриване на малък брой върхове на стрели от късната бронзова епоха в пластовете около Хисарлик дори намекват за военни действия. Има и надписи от хетите – древен народ, владял за известно време централната част на съвременна Турция – които говорят за някакъв спор около Троя, наричана Вилуса. Нищо от това не доказва конкретно Троянската война, но за онези, които вярват в нея, тези маркери са добре дошли.
Исторически Троянската война може да е била твърде различна от онази, която описва Омир в епоса си. Трудно е да се представим тогава война в такива мащаби, като предадените от поета, която продължава 10 години, при условие, че цитаделата, открита от археолозите, е твърда малка. И все пак поведението на войниците в поемата на Омир е твърде човешко и реалистично.
Геният на поета е издигнал един често срещан вид конфликт до нещо много по-дълбоко. Не е имало богове, които да изменят хода на конфликта, но хората са имали такова усещане, когато нещата се обръщат неочаквано. Омир улава непреходни истини дори в най-фантастичните моменти от поемата.
В наследството на Троянската война гърците намират обяснение на кървавия и дребнав свят, в който живеят. Ахил и Одисей са обитавали епохата на героите. Тяхното време вече е отминало, оставяйки след себе си същата кръвожадност, но не и воинския блясък на Троянската война.
Дори и незабавните последствия от войната са белязани с кърваво насилие. В пиеса, вдъхновена от Омировите творби, древногръцкият трагик Есхил описва как след войната Клитемнестра убива съпруга си Агамемнон, „който лекомислено, като че бе овца / от изобилните му вакли стада / пожертва собствената своя дъщеря“, Ифигения, за да удовлетвори богиня, така че да му даде благоприятен вятър за пътуването му към Троя.
Независимо дали зад него стои истински факт, митът за Троянската война има трайно влияние върху древните гърци, а и върху нас. Без значение дали е била вдъхновена от истински конфликт преди много векове, или е просто оригинална измислица, тя е оставила своя отпечатък върху света и той запазва своето исторически важно значение.
