Софийската опера е важен център за културно влияние в Европа. С нашите инициативи и визия за бъдещето, вдъхновихме интерес към оперното и балетното изкуство. Всичките ни усилия представляват истински културен ангажимент и подвиг, който Софийската опера извършва както в България, така и извън нея. Това заяви акад. Пламен Карталов, директор на Софийската опера и балет, по време на пресконференция, посветена на Вагнеровия фестивал. Той ще стартира на 26 юни с премиерата на „Танхойзер“.
На събитието присъстваха диригентът Константин Тринкс, сценографът Свен Йонке, като и екипът и участниците в постановката.
„Танхойзер“ е тринадесетата продукция, която Софийската опера реализира за последните 15 години, посветена на творчеството на Рихард Вагнер, подчерта акад. Карталов. Той изрази своята благодарност към участниците във „Вагнеровия маратон“. „Някои колеги твърдяха, че Вагнер може да повлияе негативно на гласовете им, но всъщност той помага, особено когато нещата не са поставени както трябва“, добави директорът на Софийската опера.
Диригентът Константин Тринкс сподели опитите си за работа по „Танхойзер“. „Вагнер има 13 опери, а „Танхойзер“ е деветото заглавие, върху което работя в Софийската опера. Първоначалните три опери на Вагнер не се смятат, защото са по-експериментални и не са били представяни на фестивала в Байрот, посветен на него“, обясни той. Според Тринкс, „Танхойзер“ е ранно произведение на Вагнер, но въпреки това е истински шедьовър.
„Изключително съм щастлив и признателен, че отново имам възможност да бъда тук. Благодаря на акад. Пламен Карталов. Искам да подчертая, че е удоволствие отново да работим заедно след „Пръстенът на нибелунга“, която направихме заедно преди две години“, допълни диригентът. Тринкс първоначално пристигнал в България през 2015 г., когато имало обилни снеговалежи, и тогава поставили „Тристан и Изолда“. „Десет години по-късно, тук се чувствам като у дома си“, каза той.
„Съставът на предстоящата продукция „Танхойзер“ е впечатляващ, тъй като всички изпълнители са българи, без гостуващи артисти, което е повод за гордост. В Германия това е рядкост“, отбеляза Константин Тринкс. Той е бил тук три пъти за подготовката на „Танхойзер“. „Това ми дава възможност да работя в продължение на седмици с оркестъра и певците. Тези срещи ни помагат да развием по-добре персонажите и музикалността. От първия ден на пристигането си, започнах работа с оркестъра и нямам никакви съмнения относно тяхната работа. Сигурен съм, че спектакълът ще бъде изключителен“, подчерта диригентът.
Тринкс уточни, че стилът на изпълнение на „Танхойзер“ значително се различава от френския и италианския, както в оркестровото, така и в вокалното изпълнение. Според него белканто техниката е ключова за представянето на произведение на Вагнер. „Самият той не би искал оперите му да звучат грубо. В миналото ситуацията беше различна, но сега се наблюдава такова развитие. Оркестърът играе решаваща роля и е натоварен с множество изисквания, за да предаде чувството, което Вагнер търси“, заключи диригентът.
Сценографът на „Танхойзер“ Свен Йонке изрази благодарността си за възможността да работи в София и заяви, че „операта предоставя широка палитра за интерпретация“. Той добави, че основната идея зад „Танхойзер“ не е просто да предаде историята директно, а да я интерпретира чрез метафори. „Стремим се да направим преживяването потапящо и да привлечем вниманието на публиката. Работейки с маестро Карталов, откриваме пълна свобода. След като изясним концепцията, започваме да си пишем мейли среднощно, защото именно през нощта се ражда вдъхновението“, каза Йонке.
„На сцената на нашия театър виждам Танхойзер разпънат между две открити общества – на задоволството и на хармонията. През призмата на Вагнер можем да установим етичната връзка между либретото и музиката с величието на посланията на църквата и социалната среда“, коментира акад. Карталов. „Моята интерпретация на „Танхойзер“ с български певци се превръща в съвременна драма, но не за греха и прощението, а за човека, който търси цялост и свобода в един свят, разделен на крайности. Всичко е изведено от партитурата на музиката. Следователно, Вагнер не е просто опера, а въпрос – може ли модерното общество да приеме различията и да прощава не на грешника, а на онзи, който открива неудобната истина за нас?“, подчерта той.
Мартин Илиев, в ролята на Танхойзер, сподели, че героят му е отражение на ансамбловата работа. „Той е сложен образ, един от любимите ми. Вероятно ми е любим именно заради сложността и предизвикателствата, пред които сме изправени. Стремим се да постигнем максимална дълбочина и се надявам да успеем. При Вагнер винаги има много възможности, но в крайна сметка трябва да намерим баланс“, каза Илиев.
Оперната прима Габриела Георгиева, която играе Венера, изрази радостта си, че е част от Вагнерова продукция. „Щастлива съм с прекрасния образ на Венера, който трябва да изградя. Мартин е скромен, но искам да подчертая, че той е изключителен Танхойзер. Той успява да проникне дълбоко в сърцето, понякога дори ни разплаква по време на репетиции. Всички работим за перфектна вокална техника, която е задължителна за Вагнер“, завърши Габриела Георгиева.
Както беше посочено от БТА, Вагнеровият фестивал тази година ще бъде открит на 26 юни с премиерата на операта „Танхойзер“. Практиката ще включва и тетралогията „Пръстенът на нибелунга“, като на 28 юни ще видим „Рейнско злато“, на 29 юни – „Валкюра“, на 1 юли – „Зигфрид“, и на 3 юли – „Залезът на боговете“. На 5 юли „Танхойзер“ ще закрие фестивала.
