доц. Антоний Гълъбов, европейският
на снимката: политологът доц. Антоний Гълъбов

Официалното посещение и срещата на най-високо равнище между българския министър-председател и американския президент отбелязва ново равнище на развитие на отношенията между България и САЩ. Най-същественият елемент за оценката на неговото значение остана встрани от медийното внимание, но именно той придава смисъл на жестовете на добронамереност от двете страни и очакванията за тяхното развитие през следващите години. Рамката за стратегическо партньорство, която бе подписана в хода на посещението, очертава както контекста, така и възможностите за развитие, които могат да намерят своята реализация след срещата във Вашингтон.

Бойко Борисов и Доналд Тръмп.

Преди всичко, става въпрос за сътрудничество в сферата на сигурността и отбраната. С избора си за стратегически боен самолет, България демонстрира готовност не само да се присъедини към страните, използващи това въоръжение, но и да заяви в перспектива готовността си да развива отбранителните си способности в рамките на американската военна индустрия. След определен период от време, изборът на F-16 Блок 70 ще очертае и готовността ни да се доближим до придобиване на F-35, с което да се превърнем в част от най-бързо развиващата се и перспективна индустрия в сферата на бойната авиация. Този знак бе оценен високо, не само заради готовността на страната ни да спази поетите през 2014 година ангажименти към Алианса, но и като акт на политическа воля за стратегическо сътрудничество.

Именно в тази част от Рамката се съдържа и един от най-съществените измерители за значението на срещата между българския министър-председател Борисов и американския президент Тръмп. Предстои активен стратегически диалог между двете страни, който ще доведе до приемането на Пътна карта в подкрепа на „двустранното отбранително сътрудничество за противодействие на морските, кибернетичните и хибридните заплахи в черноморския регион през следващото десетилетие”. Става въпрос за задълбочаване на военното и стратегическо сътрудничество, което може да доведе до ново равнище на сигурност за България и доверие в нашия капацитет за устойчиво развитие на отбранителни способности. Трите типа заплахи са ясно дефинирани и въпреки че допълват обхвата на мерките за противодействие на Алианса, очертават и специфично американски приоритети в региона на Черно море.

В тази насока, предлаганият от България военноморски координационен център във Варна в подкрепа на инициативата на НАТО за адаптирано предно присъствие, не изчерпва, а подчертава значимостта на възможното българо-американско сътрудничество. Не е необходимо това да е военна база. По-важното е, че изразеният интерес от американска страна може да означава и готовност за участие в процедурите за модернизация на Българския морски флот, а това би довело до ново равнище на задълбочено сътрудничество. В документа от срещата ясно е очертана възможността това да се реализира, както в контекста на двустранните отношения, така и в рамките на партньорството ни в НАТО. Тези два аспекта придобиват все по-съществено значение в перспективата на избрания от САЩ подход към развитието на Алианса.

Вторият ключов елемент от Рамката за стратегическо партньорство е сътрудничеството в областта на икономиката, търговията и енергетиката. Няма съмнение, че водещо значение в тази сфера има именно енергетиката. Формулираната цел, „… България да се превърне в истински разпределителен газов център и ключов източник на регионална енергийна сигурност, без монополисти, независимо дали чуждестранни или национални, функциониращ въз основа на пазарните принципи”, ясно отразява значението, което нашата страна, но и САЩ придават на сътрудничеството в тази сфера. Диверсификацията, която отразява изцяло българския национален интерес, напълно съвпада като приоритет с американските интереси за износ и търговия с природен газ.

В този контекст се вписва и започналият интензивен разговор за АЕЦ „Белене”. Посланието, че в момента проекта „Белене” е изцяло българска собственост е било прието и разбрано правилно, както отбеляза и премиерът Борисов. Българските граждани бяха принудени да заплатят изцяло неговата цена, но днес и засега, той е изцяло българска собственост. От развитието му през следващите месеци ще зависи дали той отново ще се превърне във възможност за чужда намеса или ще създаде предпоставки за пълноценно развитие на българската енергетика.

Двадесет години след като България бе в „черния списък” на САЩ по отношение на интелектуалната собственост, днес, върховенството на закона се възприема като ефективни гаранции за справедлив съдебен процес, който да защитава интересите на инвеститорите и да гарантира интелектуалната собственост. В още по-голяма степен това се отнася до ефективното противодействие и съдебно преследване на корупцията. Това послание е важно за американския бизнес, както и за българските институции. Но, днес България изглежда като предвидим и надежден партньор, който се нуждае от подкрепа, но и който може успешно да реализира собствените си интереси.

Третият акцент в Рамката за стратегическо партньорство е също толкова съществен елемент, както за оценка на подписания документ, така и за достигнатото равнище на доверие и готовност за сътрудничество от двете страни. Става въпрос за укрепването на демокрацията и върховенството на закона. Свободата на медиите и върховенството на правото са базисни предпоставки за развитието на стратегическото ни сътрудничество със САЩ. Изразената готовност за сътрудничество в тази сфера предстои да придобие по-конкретни параметри, но самото включване на темата в документа е много важно.

Осъществяването на подобна среща е съществен и разпознаваем сигнал за американските инвеститори, преди всичко с това, че България вече е определена като страна, с която може да се работи пълноценно. След десетилетия на възпроизводство на зависимостта от съветското въоръжение и техника, България демонстрира готовност да се присъедини към модерната и високотехнологична американска военна индустрия, което придава ново значение на участието ни в Алианса. Стратегическото положение и икономическата стабилност правят България по-видима не само за американския бизнес, но и за всички, които имат стратегически интереси в региона на Югоизточна Европа и Черно море.

Отвъд темите, които привлякоха медийното и обществено внимание, извън поставянето на темата за отпадането на визовите ограничения пред европейските граждани на България, в цялата палитра от послания – от надеждите за привличане на американски инвеститор в автомобилостроенето до почетното членство в асоциация на българския голф, това посещение трябва да бъде оценено като знаково. Пълноценната реализация на неговия потенциал зависи от активността на българските институции. Първите резултати ще могат да бъдат оценени след няколко месеца, но още мисията на американските експерти в сферата на ядрената енергетика, ще покаже колко интензивно би могло да бъде стратегическото сътрудничество в отношенията между България и САЩ.

[1] Рамка за стратегическо партньорство, https://bg.usembassy.gov/bg/strategic-partnership-framework-bg/

 

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!