Валентин Михов е роден на 18 януари 1954 г. в София. От 8-годишна възраст се занимава активно с футбол. Отначало играе в детския, а след това в юношеския отбор на ФК ЦСКА.
През 1991 г. наследява Борис Станков на президентския пост в ЦСКА и през 1992 г. клубът печели българското първенство. През 1993 г. става президент на БФС и изпълнява тази длъжност до 1994 г.
Докато той е начело на БФС, българският национален отбор по футбол достига най-големия си успех — победа срещу Франция през 1993 г. и четвърто място на световното първенство през 1994 г. в САЩ.
Валентин Михов е избран за член на борда на директорите на Европейската Професионална Футболна Лига.
Президент на Българска Професионална Футболна Лига от 1996 г., до юни 2010 година.
Носител на най-високото държавно отличие орден „Стара планина“ за изключителен принос в областта на физическото възпитание и спорта.
Как коментирате изваждането решенето на УЕФА да извади в последния момент ЦСКА от жребия за евротурнирите?
Футболният съюз на УЕФА отначало разясни, че ЦСКА София като нов клуб е първоприемник на другия ЦСКА, няма право да участва. Това го чух от Павел Колев, който е зам.-изпълнителен директор на БФС. Според мен обаче УЕФА направи една груба грешка да публикува часове преди жребия ЦСКА като участник. Там са се двоумили много хора, имало е напрежение, определени хора са си давали мнението. Вариант ЦСКА да бъде допуснат имаше, защото УЕФА е правила, по същите казуси, доста компромиси. А сега не пусна ЦСКА, което ме кара да мисля, че лобирането и противоречията в УЕФА са причината. Дали има българска следа – не знам.
Но за мен УЕФА не е мерило. Тя показа каква организация е – една от най-корумпираните в Европа, както и ФИФА. Ръководителите им бяха съдени. Какво означава това? Щом шефовете им са такива, представям си в комисиите какви са.
Какви са проблемите на ЦСКА сега?
ЦСКА София си е ЦСКА София. Всички, които обичат ЦСКА трябва да си обединят усилията. Ние българите много обичаме да се делим.
Винаги сме разделени. Пътят е обединение.
Трябва да се направи една тригодишна стратегия, после за 5 години. Младите футболисти на ЦСКА трябва да отидат в този отбор, който играе във В група. И за него трябва да се помисли. Трябва да има взаимодействие. За мен не е толкова трудно, явно някои хора не искат да слязат на земята и си разсъждават от високо.
Всеки в България започна да разбира от футбол, което е много лошо.
Смятате, че е имало лобизъм в УЕФА, за да извадят ЦСКА в последния момент?
Поне е имало противоречие. Не е нужно човек да разбира от футбол, за да му стане ясно. Представете си, че вашето име бъде публикувано в един списък. Вие започвате да се готвите за състезание, за жребия и след два часа вашето име го няма. Никой не обясни какво стана.
Търгът за емблемата и след редица неща, които направи ръководството на Гриша Ганчев, за мен това е едно положително развитие на ЦСКА, както във финансово отношение, така и във всички други. Той извади отбора от нищото. Дори второто място на ЦСКА в Първа лига е престиж. Ръководството направи много.
Според мен, УЕФА не направи нещо нередно, но направи грешка – умишлена или не, ще стане ясно. Цял свят видя списъците преди жребия и малко след това бяха променени. Не знам защо, не го обясниха.
От къде идва крахът в българския футбол? На какво се дължи?
Чак крах не, защото нивото на българския футбол не е било чак толкова високо, че да казваме крах.
Крахът ще настъпи, ако няма стратегия и връзка между държавата и футболните клубове.
В България крахът ще настъпи, защото нямаме стадиони, нямаме база, децата – бъдещето, няма къде да тренират. Какво се прави за тях? Стадионите са в критично състояние, клубовете са оставени на самотек. Допуснати са огромни грешки в начина на управление – не трябваше да бъдат Акционерни дружества, а Организации с идеална цел. Ако бяха устроени по тази начин, държавата щеше да строи стадиони, да ремонтира залите. Тук може да се промени малко законът или да се направи така, че държавата да строи бази.
Както строи пътища, така трябва да строи и бази.
Децата вместо да играят на компютри и да се занимават с глупости, трябва да спортуват. Нито един стадион не е построен досега. Казвал съм това и преди, но ще го повторя – една Македония, без да я подценявам, ще бъде център на вниманието на цял свят, защото на стадиона в Скопие ще играят Реал Мадрид и Манчестър Юнайтед. Ние 27 години не успяхме да построим такъв стадион, за да можем да направим едно такова събитие.
Кое ни е наред, че футболът да ни е наред. Нищо!
Кое ни е наред? Икономиката ни на кое място е, че да имаме футбол, да имаме претенции към футбола. Едно от малкото неща, което прославя България по света е футболът. Основно спортът. Друго важно нещо – децата, които постоянно печелят медали от състезания по математика. Не съм чул някъде, държавата да е получила медал по икономика.
Къде сме ние по икономика и къде сме по корупция?
И веднага си отговаряме защо футболът е такъв. Той не може да бъде оазис. Номер едно сме по дупки по пътищата, пускат ни и ни спират водата и парното, когато си поискат.
От утре чакам да ми кажат, че като вдишвам и издишвам, трябва да си плащам.
Живея от доста години, през всички управленски нива съм минал, какво ли не съм видял в Европа и по света, но такова нещо не съм виждал. Не може да се учим на управление. Управленците, в което и да е поприще, трябва, щом влезе в управлението, да започне да управлява.
Това не е училище. 27 години се учиха на нас.
Да, има някакви „успехчета”, но не успех. Има някакви дребни постижения. Говоря така, за да разберем колко малко сме постигнали, а колко много се хвалим. При някои спортен успех и се нареждат да се снимат със спортиста. Политиците трябва да има защо да го правят, да имат принос, защото са помогнали с нещо. За първи път сега започва да се мисли по този въпрос, с Красен Кралев и Свилен Нейков преди това. Но това са дребни неща. Трябва мащабно да се мисли.
Но в България се краде страшно много.
Представете си, щом при тези лоши условия, имаме такива успехи, какво би било, ако всичко ни беше наред.
Това казвам. Българската нация ражда много таланти. Виждаме, че дори в музиката – какво направи Кристиан Костов. И не само. Но тези успехи не са на база на държавата, а на база таланта и определени хора.
От време на време има прощапулници.
На много места в България има много кадърни хора. На страната й трябва един обединител, макар че това го слушаме от 27 години, но нищо не виждам. България все е разделена. Какво делим – не знам.
Всичко вече започна да се дели на 1.
Винаги съм бил оптимист, но за първи път виждам, че нищо добро не ни чака, ако не се промени нещо, но из основи.
Всичко си продължава по същия начин – който си има, пак си има, който е беден, пак е беден.
Инфраструктурата е на парче, тя не е стратегическа. Виждам как се прави в Европа. Същото е и с футбола. Ние нямаме един стадион, който да отговаря на някакви изисквания, всичко е с компромис.
В този ред на мисли, как коментирате стадионите, които бяха построени по селата и обезлюдените места, с европейски пари?
Това са най-големите грабежи. Никой не каза, никой не проследи, как от Министерството на земеделието се разпределиха разни земи. Нямам нищо против да се строи, но това беше направено с цел да се вземе комисионна. Направиха се някои неща. Необходима е стратегия. Когато се строи, трябва да има контрол.
Тези неща са ясни, фактите са налице, а виновни няма.
Нашият министър-председател иска да строим пътища – много хубаво. Имаме вече комуникации. Но това са „пътчета” в сравнение с магистралите в Европа. Нали сме европейска страна – дайте да видим с какво качество са направени, да видим кой е виновен.
Моите уважения към идеите на властта, но ако се крадеше по малко, пътят София-Бургас, например, щеше да е равен.
Това малко ми напомня комунизма – отвън всички сгради се боядисваха, а отвътре – ще се съборят.
Това сме ние – преправяме го малко отгоре-отгоре, укриваме го и след това виждаме, че качеството не е добро. Апелирам качеството да се проверява, във всяко едно отношение, та да стигнем до футбола.
Футболистите няма къде да играят. Къде по света стадионите се строят от собствениците на футболния клуб? Винаги се правят с подкрепата на държавата. Там хората са богати и умовете им реагират по друг начин.
А ние тук си говорим за бюрокрацията.
XXI век се сещаме да спестим бюрокрацията. Досега къде бяхме – в първобитния строй.
За да започнем да изменяме една стратегия, да въведем електронно правителство, трябва да има обучени кадри. А сега ще настане хаос. Властта иска да го направи поетапно.
Дано съм жив в близките 20 години да съм жив да го видя.
Да се върнем към футбола. Какво, според вас, представляват големите отбори? Повече спортни или повече бизнес продукти са?
Едното без другото не може. Футболът, освен бизнес е и политика, защото тези, които идват на стадионите, са платени митинги. 60 000 души си плащат, за да викат за даден отбор. И който политик умее да ги управлява, а такива има доста, ги използват. Аз не казвам, че са най-честните или най-точните, но го правят по начин, по който трябва да се прави.
У нас не е така. Нас могат да ни сочат с пръст и да показват как от нищо се прави нещо. Тук мога да кажа, че благодарение на собствениците на клубовете, нямаше да има и този футбол у нас и те заслужават уважение за това.
В света се правят пари от футбол, но има взаимодействие между клубовете и държавата. Пример за това е Реал Мадрид – когато изпадна в криза, стадионът им беше купен от държавата. След това, щом се пооправиха финансовото, им го върнаха, но на различни цени. Тоест, една държава, когато иска да има футбол трябва да има икономика и управленци.
Разликата между България и света е, че у нас, който има пари, си мисли, че е специалист по всичко.
Трябва да се намерят изпълнителите, те да са добре платени и да се изисква от тях.
В България има нещо като футбол, но всичко трябва да се прави със стратегия. Това са условията у нас – сигурно може и по-добре, но може и по-лошо. Имаме четирима играчи в чужди клубове – дано успеят.
Ние виждаме футболистите в Националния отбор – как искаме от старши треньора на България Петър Хубчев да направи нещо – не може да стане голям отбор със средняци.
Има един български израз: с тези коне, тази кушия.
Не искам никого да обиждам. Имаме един двама, които умеят да прибират топката. Но може ли да искаме да се класираме с такъв отбор. Какво ще правим там? Ние нямаме такова поколение като 1994г. Сега всички искат големи заплати. Навремето цветът на фланелката значеше нещо – морал, чест.
Сега парите са преди всичко.
Ако не направим някаква промяна и в манталитета, и в мисленето си, няма да се оправим. Необходими са и стратегии, защото иначе нищо не става.
Какво е вашето мнение за провеждането на Световното първенство в Катар през 2022г.?
Пълно безсмислие. Защо се прави Световно първенство в Южна Африка или в Катар? За да се краде повече. Има логика да е в САЩ, Аржентина, Бразилия, защото това са футболни държави. Всичко е с цел облаги и то не малки. Разбраха, че от всяко едно Световно първенство се краде много, а сигурно щом е в Катар – тройно повече.
Ако искате да прочетете още интересни интервюта, влезте тук.
