Александър Кашъмов
на снимката: Адвокат Александър Кашъмов
Адвокат Александър Кашъмов е експерт в областта на защита на личните данни, свободата на изразяване, правата на човека, противодействие на корупцията и др. През последните 20 години работи като експерт към Програма Достъп до информация (ПДИ). Член е на Надзорния съвет (Advisory Council) на световния рейтинг на законите за достъп до информация.

В сряда, председателят на Националното бюро за контрол върху СРС Бойко Рашков изнесе шокиращи разкрития, че е извършвано масово подслушване на журналисти, магистрати и политици. Как Вие тълкувате думите му?

Не мога да кажа дали подслушването е масово, защото от годишния доклад на Бюрото не става ясно, но може да се каже, че има подслушване. Цифрите са достатъчно сериозни, макар в някои отношения да се констатират тенденции към намаляване и подобрение, включително в дейността на Бюрото, което беше много важно, с оглед на това, че то е независим орган.

Прави впечатление това, че през последните години са констатирани случаи на неправомерно подслушване по отношение на 19 граждани като четирима са магистрати. Това са сериозни знаци, които показват, че всъщност СРС-та се прилагат не винаги целесъобразно или че могат да се използват за политически цели, което действително заплашва системата.

Иначе, в доклада се виждат най-различни тенденции. Една, от тях, на която можем да дадем положителна оценка е, че съдилищата все повече постановяват откази за подслушвания. Последната година има един сериозен процент откази, което показва, че институциите, които обикновено прилагат специални разузнавателни средства – полиция, прокуратура, ДАНС – всъщност често пъти искат подслушване за непредвидените от закона цели.

Други данни, които са интересни, като тенденции за последната година са, че СРС-та се използват главно за разкриване на престъпления, свързани с организирани престъпни групи. На второ място за 2016-та – наркотични вещества.

Престъплението „подкуп”, тъй като напоследък много се говори за корупция, е едва на 6-то място в доклада – записани са само 94 броя използвани СРС-та за разкриване на подкуп, при положение, че за организирани престъпни групи са 2100, за наркотични вещества – 700.

Спецификата на престъплението „подкуп” е такава, че трудно може да бъде разкрита по друг начин, освен чрез използването на специални разузнавателни средства.

Това показва, че или не се работи достатъчно срещу корупцията, или може би няма чак такава корупция.

Друг много сериозен въпрос е свързан с Антикорупционния законопроект, който и вчера, и днес, продължава да се обсъжда в Правната комисия в парламента. В него се предлага използването на СРС за разкриване на корупция по високите етажи на властта. До този момент виждаме, че това се прави много рядко, дори от органите, които са призвани да се борят с темата.

Тоест, идва въпросът: „Защо Биг Брадър в България отново иска да вкара възможност за подслушване в закона и по този начин да ограничи правата на човека?”

Смятам, че за нашите читатели ще бъде полезно да обясните при какви условия и кой може да поиска подслушване на някого?

За прилагането на специални разузнавателни средства има специални процедури, които ясно са записани в Закона за СРС – определи органи на власт – това са полицията, ДАНС, прокуратурата – по конкретни наказателни производства, могат да поискат използването на СРС, а това се разрешава от съдилищата.

Има такава процедура у нас, но тя се подобрява през годините.

Вчера пред депутатите, главният прокурор Сотир Цацаров и министърът на вътрешните работи Валентин Радев отрекоха думите на Бойко Рашков. Те отричат да е имало подслушване, а контролният орган твърди точно обратното? Защо се получи това разминаване?

Възможно е да има някакви политически измерения на всичко това. За мен по-важното е, че има обективна информация зад думите на Рашков. Ние не говорим за едни чисти внушения от страна на председателя на Националното бюро за СРС, защото виждаме цифрите в доклада.

Те подкрепят твърдението, че има проблеми, че има неправомерно прилагане на специални разузнавателни средства, че има голям брой прилагани СРС-та – процентът на подслушването е много голяма.

Както знаем, подслушването може да се използва за други цели, които не са предвидени в закона. От друга страна не е толкова ефективно средство за разследване на престъпление.

Тоест, за мен няма съмнение, че от този доклад става ясно, че има много какво да се оправя в системата. Може да се спори по въпроса, дали нарушенията са прекалено големи, или са прекалено много.

За мен е притеснително, че прокуратурата в случая отказва да признае грешките си и да признае резултата. Вместо да си вземе бележка и да се стреми да подобри нещата, се държавното обвинение се опитва да прехвърли отговорността. Това е притеснително за цялостната система за контрол на СРС.

Причината да има такава система за контрол е да могат да бъдат гарантирани основните права на хората и по този въпрос има няколко решения от Европейския съд по правата на човека.

Да не говорим, че всичко това го коментираме в светлината на едно висящо дело, при което на зам.-председателя на същото това бюро му беше отнет достъпа до класифицирана информация, по инициатива на една от службите, която именно подлежи на контрол за използване на СРС.

Така че, тези тенденции в българския обществен живот ми се виждат притеснителни. Иначе Бюрото запазва една положителна тенденция и може да се каже, че благодарение на него ситуацията започва да се подобрява. Но, когато хора от висшите позиции на властта отказват да признаят тези резултати, отказват да предприемат действия за подобряване на ситуацията, това вече е притеснително за правата на гражданите.

А една държава е демократична, когато се управлява от свободни граждани и която работи, за да може гражданите да бъдат свободни.

След всичко казано до тук, можем ли да твърдим, че свободата на словото е гарантирана? Още повече, от думите на Бойко Рашков стана ясно, че и журналисти са били подслушвани.

Това е един дългогодишен дебат, защото в България, предходните години, имаше няколко такива скандали. Един голям скандал беше разработката „Галерия”, имаше и други след това.

Разбира се, не е добре и е много притеснително, ако журналисти бъдат подлагани на контрол, чрез специални разузнавателни средства.

Главният прокурор е заявил, че в никакъв случай журналисти не са били специален предмет на такива подслушвания, а случайно са попадали под такъв контрол.

Това не можем да кажем дали е вярно или не, само Бюрото може да обясни, дали е истина, а и това е неговата задача – да следи къде има неправомерно подслушване.

Трябва да кажем ясно защо е опасно да бъдат подслушвани журналисти. Защото безспорно, обичайният аргумент е, че никой не може да има поставен имунитет да бъде разследван за престъпления. И това е така.

Но тук контролът трябва да бъде много завишен, много прецизен, защото всяко неправомерно подслушване на журналисти е едно подкопаване на системата на демокрацията в страната.

Европейската конвенция за правата на човека е нарекла журналистите „обществен страж”, заради тяхната критична роля в обществото.

При подслушване на журналисти е възможно да бъдат разкрити и източниците на информация, които са със защита от Европейската конвенция за правата на човека.

Знаем, че журналистите са хора, които разкриват случаи на нередности, на корупция, на престъпления.

Истината е, че в България през последните 10 години, журналистическите разследвания се оказаха по-полезни от тези на прокуратурата и полицията.

Следователно, за да си извършат своята обществено полезна и независима работа, журналистите трябва да имат своята защита на източниците и всяко подслушване или използване на СРС е наличие за една голяма пробойна в системата на демокрацията.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля въведете коментар!
Моля въведете името си тук