Емануил Йорданов
на снимката: Адвокат Емануил Йорданов
Емануил Йорданов е роден на 10 август 1960 година в София. Произхожда от семейство, репресирано след 9 септември 1944 година.
 Завършва право в Софийския университет „Климент Охридски“ и работи като адвокат.
През 1997 година е избран за народен представител от Съюза на демократичните сили (СДС) в 38-то Народно събрание. От 1999 до 2001 е министър на вътрешните работи в правителството на Иван Костов.
ДЕБАТИ.бг потърси адвокат Йорданов във връзка с приетите на първо четене от Комисията по правни въпроси промени в Наказателния кодекс. Те предвиждат уеднаквяване на наказателния режим при престъпленията по служба в публичния и частния сектор.

 

 

 

Г-н Йорданов, сякаш обществото беше изненадано от присъдите, които получиха Биляна Петрова и Десислава Иванчева. За кои точно техни провинения им бяха наложени такива строги наказания?

Нямам сили да прочета цялата присъда, четох само тази част, която се отнася до подзащитната ми – Биляна Петрова. Биляна е осъдена за това, че е участвала в две срещи с Дюлгеров и Иванчева, на които определили размера на подкупа.

Това за мен е трудно разбираемо, но се надявам в мотивите на присъдата да намеря нещо, което да ми обясни за какво става въпрос. Според съдия Хинов, мотивите ще бъдат готови до един месец.

Вие неведнъж сте казвали, че съдия Хинов е компетентен юрист. Защо обаче той даде такива тежки присъди и справедливи ли са те от гледна точка на съдебната ни практика?

Така е прочел делото, очевидно. Не бих се ангажирал с по-подробно становище до момента, в който не видя мотивите.

В крайна сметка нашият разговор е определен в закона, той продължава. Жалбата за тази присъда е на бюрото ми, ще бъде внесена утре или вдругиден.

След прочитането на присъдите Вие с известна горчивина казахте, че ако подсъдимите бяха убили Ваклин, щяха да получат по-малки присъди. Действително ли това казва нашият Наказателен кодекс?

Не само Наказателният кодекс, и практиката го показва. Аз разказах едно дело, при което обвиняемият е убил двама души, прострелял е и трети, но той е останал жив единствено благодарение на компетентната намеса на лекарите.

Този човек получи 24 години лишаване от свобода. В същото време Десислава Иванчева, която била поискала някакъв подкуп, но не го е получила, е осъдена на 20 години лишаване от свобода. Това за мен е трудно обяснимо, но пак казвам – нека поживеем, да видим.

Бихте ли коментирали за нашите зрители и читатели доказателствата, с които разполага прокуратурата? Ясно е, че Ваклин има икономически интерес от делото „Иванчева”, оказа се, че Петко Дюлгеров е давал показания под натиск, а СРС-тата се оказаха до известна степен компрометирани.

СРС-тата са компрометирани изцяло, не до определена степен. Самото досъдебно производство е образувано при заобикаляне на закона. Имаме една жалба от „Артекс” и от още една строителна фирма, които се оплакват, че им били забавени преписките. Българският Наказателен кодекс не познава престъпление „забавена преписка”.

Но на базата на тази жалба прокуратурата образува досъдебно производство с твърдението, че кмет на район без име през лятото на 2017 г., конкретно посочен период от време в постановлението, бил поискал подкуп.

В делото подобни данни няма и до ден днешен. За какво е образувано тогава – не е много ясно. Та на базата на това нещо са взети решенията за използване на СРС – естествено неправомерно.

След това те са експлоатирани от служители на КПКОНПИ, а по закон служителите на КПКОНПИ нямат право да участват в досъдебни производства. Ако някой реши да спорим, да погледне в Наказателно-процесуалния кодекс и да намери въпросната комисия в който и да е текст от кодекса.

Да не говорим за това, че много Ваши колеги слушаха записите с нас в съдебната зала и видяха, че през пет минути констатираме „не се чува”, „не се разбира”. Тогава за какво говорим?

Отделно от това нека си припомнят някои хора, че съгласно НПК една присъда не може да се базира единствено върху доказателства, получени със СРС. Така че, доказателствата да си ги носят на рамо прокурорите, ако мислят, че имат някакви доказателства въобще.

Десислава Иванчева и Биляна Петрова бяха веднага задържани след произнасянето на присъдите. Защо се наложи това, след като преди това те бяха под домашен арест?

Съществува подобен текст в НПК, съдът има такава възможност. Тя е свързана с неговата преценка, че те могат да се укрият. В същото време във всички производства по определяне на мерките за неотклонение н двете обвиняеми съдебните състави са констатирали, че такава опасност липсва.

Съдия Хинов също неведнъж е писал, че няма опасност те да се  укрият. Четири месеца те бяха под домашен арест и не се укриха никъде. И сега изведнъж възниква опасността да се укрият. Не знам точно откъде е възникнала, може би от някакъв свят, за който нямам информация.

Съществуват много подозрения в обществото, че Биляна Петрова и Десислава Иванчева са обекти на политическо преследване. Какво е Вашето мнение по този въпрос като юрист и като бивш политик – има ли такава практика у нас?

Не бих се ангажирал да споря с обществото по тази точка.

Кому беше нужно Иванчева и Петрова да бъдат държани толкова време в ареста, да има такова показно отношение към тях – какво трябваше да се покаже с тези действия?

Не знам какво се показва, но ще продължим темата, когато получим окончателния акт на съда, а това ще е решението на Върховния касационен съд.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!