Адвокат Марин Марковски практикува от 1975 година, като опитът му е изключително голям с водеща специалност наказателно право.
В активната кариера на адв. Марин Марковски са преминали най-тежките наказателни дела на територията на Република България. Това са престъпленията против личността, длъжностни присвоявания, безстопанственост, дела свързани с европейските фондове, данъчни престъпления, контрабанда.
Г-н Марковски, вчерашният обрат по делото „Иванчева“, след като Дюлгеров се отказа от показанията си, изненада обществото. Като че ли дори най-непредубедените наблюдатели видяха, че процесът може би е скалъпен. Каква е прогнозата Ви за следващото заседание в неделя?
Първо с няколко думи ще коментирам този отказ, а след това ще Ви отговоря. Дюлгеров се отказа от обясненията, които е дал в досъдебното производство в първите дни след задържането си в атмосфера, която той нарече „мъчителна“. „Бях жертва на натиск, поисках адвокат, докараха ми служебен адвокат. Обещаха ми, че ще ме освободят, ако дам такива обяснения, каквито те искаха – да натопя Ивачева и другата зам.-кметица. Аз се поддадох на тези внушения, на атмосферата, на това обещание за пускане“. Даже каза, че някои груби изрази са се чули там, без да е бит. Не каза, че е бит или обиждан, да бъдем коректни. Той сподели, че всичко това е било причина да каже неща, които не отговарят на истината. След това заяви, че се отказва от тези обяснения и при това положение следва логическият въпрос: тъй като Дюлгеров е единственият свидетел, който е имал разговори с Иванчева и с Петкова, защото Ваклин, който твърди, че те са искали пари, знае това от Дюлгеров. Ако Дюлгеров казва, че неговите показания не отговарят на истината, значи не е искал никакви пари.
Понеже там става въпорс за три обвинения, трябва да има яснота, защото не е едно общо обвинение. Има едно обвинение, че са взели 70 000 евро, които са намерени в колата. Има едно обвинение, че тези пари са част от 250 000 евро, които те са искали. И след това едно обвинение, че са искали 500 000 евро. Това са три обвинения.
По първото обвинение парите са намерени в колата. Иванчева и Петрова казват, че те са подхвърлени и те не знаят за тези пари. Дюлгеров е бил в колата и ги е помолил да се придвижат донякъде, а после парите са намерени. Това все пак е едно косвено доказателство – намерни пари в кола. Но при положение, че Иванчева шофира и няма доказателства, че се е докоснала до парите, тъй като има само в долната дясна част едно малко осветяване от белязаните пари. Така че доказателствата са една намерена кутия, в която има пъхнати пари, без нищо друго – без самопризнания и без данни, че са докосвали парите.
По другите обвинения – че са искали още и 250 000 евро и след това още 500 000, Дюлгеров казва: това категорично не е вярно, никакви пари не са ми искали. Това са неговите обяснения.
Тук ще изложа важен логически аргумент. Ако аз съм кмет на Горни Богров и през землището минава газовият хъб, тръбата, от моят кметски стол мога да се обадя на юрисконсулта и да кажа „дайте 3 милиона долара, защото няма да пусна да мине оттук газовата тръба“, те ще извикат психиатър и ще го отведат в лудница, защото от него нищо не зависи. Т. е. искат се пари, когато реално можеш да свършиш някаква работа или да я спреш да не се свърши. Иванчева няма такива правомощия. Казват, че е забавила една преписка и поради това е искала тези пари. Тази преписка наистина е забавена, има много забавени. Но когато се забави една преписка има административен съд, който ще я накара да я придвижи. Това може да бъде разпоредено и от Столична община. Така че от Иванчева не зависи дали ще пусне тази преписка, дори и да не желае. Следва простият въпрос: след като тя няма никаква власт да направи нещо, как ще иска тези пари, като няма начин да ги оправдае? А и как ще й ги даде такава опитна фирма като „Ваклин груп“, които имат стотици стоежи и апартаменти? Как ще дадат половин милион за една кметица, от която нищо не зависи? Как звучи това?
Понеже там има писмо от предприемачи, че тя ги е гонила с една химикалка да правят градинки. Тя не е искала пари. Във всичките случаи това са направени градинки, чешмички, огради и подобрения. Така че, виждате, така са доказателствата.
В неделя само ще се изложат тезите на защитата и обвинението, а какво ще се случи през седмицата не мога да кажа – не е коректно. Мога само да споделя с Вашата аудитория, че няма доказателства, при този прочит на доказателствата, че тя е искала пари и е взела пари.
Сега Петко Дюлгеров оказва ли се лъжесвидетел и ако да, той ли трябва да понесе отговорността за неверните си твърдения по време на досъдебното производство, или онези, които са оказали натиск върху него?
Дюлгеров не се оказва лъжесвидетел, защото той е обвиняем. Обвиняемият има право да говори каквото си иска. Въпросът е за отговорността на другите, които са го накарали. Действиетлно го има в НК – по член 286 там се предвижда наказателна отговорност за изтръгване на самопризнание чрез психическа заплаха, но това никога не може да бъде доказано. Различни оперативни работници там се въртят с маски, влизат различни мъже, едни подхвърлят едно, друг вика „говори, ще те пуснем“. Единственият начин да се разкрие този натиск е те самите да кажат кой какво е правил. Това никога не е било, не е и няма да бъде. Така че това не може да бъде доказано, въпреки че го има.
Понеже той има право да си дава каквито иска обяснения, с новите си обяснения той затруднява прокуратурата, защото не я поддържа. Прокуратурата, понеже е притеснена от тази история, направи отвод на председателя на състава. Намери някаква причина, че не се слушали някакави гласни доказателствени средства или нещо друго. Защо трябва да правиш отвод на един съдия, който си събира добросъвестно всички доказателства? Съдията не прие отвода и в неделя сме си по банките – на адвокатите и на прокурорите.
Политически ли е всъщност процесът срещу Иванчева или някакъв вид административно отмъщение срещу един кмет, който не бе съгласен със статуквото?
Непрекъснато ми задават този въпрос. Интереси, желания за политическа мъст, наскърбени предприемачи – всичко това е в тъмнината и мъглата. Аз там не искам да влизам въобще, защото там бродят чудовища. Това, което е работата на адвоката и моята лична, за да бъда полезен, като защитник и професионалист, който – смея дя твърдя – си знае работата, анализирам само доказателствата. Т. е. – точно това, за което говорихме – обясненията на Дюлгеров, показания на свидетели, СРС, там едно тевтерче. Това са доказателства, които са събрани по реда на закона и от тях трябва да се направи изводът дали е извършено престъплението.
Принципът на разследващия журналист, който търси фактите, обаче документирани факти, или пък казани думи отгоре, които седят зад тях, приближава до принципите на наказателния процес, т. е. доказателствата решават всичко.
Ако съдът реши, че Иванчева е невинна, ще има ли член на Специализираната прокуратура, който да понесе отговорност затова, че в продължение на месеци тя бе държана в ареста в ужасни условия и бяха съсипани животът и здравето й?
Ако има оправдателна присъда, прокуратурата ще напише такъв зъл и дълъг протест, че ще трябва да си сложим ръкавици да не ни опари, докато го четем. Което означава, че той ще отиде на втора инстанция – Специализиран апелативен съд, който решава дали да остане в сила тази присъда, независимо каква е. След това има Върховен касационен съд и едва тогава приключва тази битка. Ако я наречем война – тя има три сражения до нейното приключване. Така че е още рано да се коментира крайният резултат, въпреки че при добро правосъдие тя трябва да бъде оправдана и на трите инстанции. Но правосъдието е като дупките по пътищата – пътувате из София, знаете за какво става въпрос.
Разбира се, не бива да се обобщава. Има съдии, които са изключително квалифицирани – смели, отговорни, почтени хора. Но по някой път съдът, по една или друга причина, не стига до истината. 30% са оправдателните присъди в Европейския съюз. В България са 10%. Това показва, аз се шегувам, че българските прокурори са три пъти по-добри от германските. А смея да кажа, че германските прокурори си разбират от работата.
Иванчева и Петрова лежаха 8 месеца в ареста, все едно са закоравели престъпници. Кому беше нужен този театър?
Кому е нужен театърът стотиците хора да живеят по арестите в дупки без вентилация? В България няма човек, който да е завел дело в Страсбург за лошите условия в арестите и затворите и да не го е спечелил. Тук не става въпрос за специално такова отношение – те са всичките в групата на задържаните. По отношение на тази група България е в тежко нарушение на международните конвенции и правила. Има конвенция, която сме подписали, против нечовешкато третиране и мъченията на тези, които са задържани в затвори и арести. В тази конвенция, която трябва да е действащ нормативен акт, юридически, има приложения, където е описано колко трябва да бъде килията. Там пише, че прозорците трябва да бъдат толкова големи, че вътре да може да се чете без осветление. Има си правила за обема на килията, броя на леглата – т. е. колко кубични метра трябва да има за всеки задържан, които да гарантират оцеляване като здраве и психически. За съжаление това, което е мъчително в България е, че това, което е в българските затвори, е Деветият кръг на ада.
