Преди няколко години по настояване на приятели и заради работата си направих страница във „Фейсбук“. Събрах бързо приятели, голяма част от тях са и в реалния живот. Има и хора, с които не съм се виждал, но пак са ми приятели. Споделяме гледища към света. Имаме общност.
Наскоро една от прителките ми написа след откриването на „Пловдив – Европейска столица на културата“, че 139 от 140 нейни приятели във ФБ са реагирали негативно на представлението от 12 януари.
При мен беше подобно. Злобно, нахъсано и по-често неаргументирано.
„През хилядолетната си история най-старият жив град в Европа винаги е бил културен център в сърцето на не една цивилизация“, рече кметът Тотев при откриването.
Не го харесвам твърде, но какво не е така?
Пловдив е град особен, очароващ.
Както казваше един много добър приятел, от най-добрите – обичам София, защото съм се родил там, Варна, защото е на морето, а Пловдив – просто така.
Бяхме на студентска бригада в село Дълго поле и – помня, върнахме се една събота и неделя да си вземем вратовръзки и ризи, та да ходим на Музикалния фестивал. Но и коктейлите в „Старите занаяти“ си ги биваше.
Ако обичаш един град и той е европейска столица на културата, можеш да замълчиш поне за малко. Както написа бившият седесар и бивш депутат от НДСВ Владо Дончев, който също ми е ФБ приятел (но се и познаваме на живо) – обещах да не пиша негативни коментари, много ми хареса зарята.
С голяма част от критиците на откриването сме обитавали едни и същи факултети, учили са ни на естетика Исак Паси и Искра Цонева (повече тя). Научили сме различни неща.
Нито Паси, нито Искра Цонева биха одобрили кресливото извикване на собствената истина. Не я прави по-правдоподобна.
Спокойно, хора. Ще има и други откривания. Ще покажете на какво сте способни.
България се е отворила към света, светът се е отворил към България.
Това е доброто.
А и годината на Пловдив като столица на културата тепърва започва.
Даже откриването да не е издържало напълно естетическите критерии, всичко е напред. Ще има и друг предмет за упражняване на способността ни за съждение.
Пловдив сигурно има проблеми, като всяко място на света. Откриването не е най-значимият от тях. Сигурен съм.
Но тази година, 2019, ще остане в дългата му история. Тя ще продължи и след нас. И след нашите писания.
Между другото, мотото (слоганът за изкушените) „Заедно“ не се отнася само за циганите.
Ако разбирате.
