Адвокат Александър Кашъмов е експерт в областта на защита на личните данни, свободата на изразяване, правата на човека, противодействие на корупцията и др.
През последните 20 години работи като експерт към Програма Достъп до информация (ПДИ). Член е на Надзорния съвет (Advisory Council) на световния рейтинг на законите за достъп до информация.
Г-н Кашъмов, промените в АПК продължават да предизвикват бурни емоции в общественото пространство. Президентското вето беше отхвърлено въпреки протестите на експертите, въпреки гражданското недоволство. Какви всъщност са вредите, които носят тези промени?
Вредите са много съществени, тъй като те ще ограничат достъпа на хората да съдебната система по такива случаи, които ги засягат в ежедневния живот. Това са всички решения на държавни институции, на общински институции.
Таксите скачат драстично – от 5 на 75 лева за обикновени граждани по т.мар. касационно обжалване, т.е. жалбите през Върховния административен съд. При сдруженията на граждани и другите видове НПО таксите от 5 лева скачат на 350 лева, т.е. се увеличават 74 пъти, а при търговците стават 450 лева. Можем да си представим това как ще засегне дребния и средния или семейния бизнес – хората, които си изкарват средствата с обикновена семейна работа.
Трябва да добавим към това, че се въвеждат за първи път такси към т.нар, „цена на интереса”, каквото и да значи това когато говорим за административно право, защото материалният интерес е нещо доста неясно в случаите, в които говорим за административни актове.
Така например този пример, който дадох и миналата седмица в Правна комисия с делото в Страсбург, което е на приоритетно разглеждане, където става въпрос за съдебни разноски, изчислени на основата на цената на 5-и и 6-и блок на АЕЦ „Козлодуй”. Всъщност става въпрос за това, че без оценка на въздействието за околната среда бе продължена експлоатацията на тези ядрени реактори.
Лесно можем да се досетим, че подобно таксуване на цената на интереса може да доведе до манипулации, до субективизъм и до различно прилагане на тези такси в ущърб на правото на достъп до правосъдие.
Имаме и други проблеми. Например когато говорим за правото н достъп до обществена информация – едно от основните конституционно гарантирани права на гражданите и едно от най-модерните и бурноразвиващи се права в света – у нас се премахна втората съдебна инстанция, т.е. у нас тези дела остават само на една инстанция при положение, че знаем колко е важно за всеки един гражданин, журналист, НПО, бизнеса, да получава адекватен достъп до документите, които съхраняват държавните институции.
Всъщност вредите са многопосочни, сериозни може би неслучайно като че ли ще бъде прецедент, че толкова много институции сезират КС. Във вторник такова искане беше подадено от президента, както и от група народни представители. Очакваме тези дни омбудсманът да подаде искане. Т.е. това са три от институциите, които имат право да сезират КС.
Надяваме се, че Програма достъп до информация ще бъде конституирана да даде становище amicus curiae, т.е. като приятел на съда още от самия КС. При всички положения ние имаме готовност и да поискаме такова конституиране, т.е. да ни бъде позволено да представим аргументирано становище, за да покажем защо и в кои пунктове тези промени противоречат на конституцията, противоречат бих казал на основни принципи на правото.
Како виждаме, едно основно човешко право като правото на достъп до обществена информация остава да се защитава само на една съдебна инстанция, докато редица по-незначителни правни спорове ще се гледат на две инстанции. Това е като един поход срещу гражданите и тяхното право да знаят кой, как и с какви съображения и мотиви управлява и взима управленски решения. Ние няма да позволим това, тъй като 22 години Програма достъп до информация работи в интерес на българските граждани и на обществото и ние искаме хората в България да живеят в едно свободно общество с гарантирани права и ще направим всичко възможно това да бъде така.
Ако въпреки всичко промените в АПК влязат в сила, чии интереси ще бъдат по-засегнати – тези на гражданите или тези на фирмите и според Вас трябва ли да има разделяне на жалбите на гражданите от тези на юридическите лица?
Аз съм напълно убеден, че и гражданите, и фирмите ще бъдат дълбоко уязвени от тези промени. Направиха се някои опити изкуствено да бъдат противопоставени граждани срещу бизнес, Видите ли, тези промени били в полза на едните, пък били в ущърб на другите. Те са в полза единствено на административния произвол. Единственият, който ще бъде ползвател на тези промени, ще бъде този, който осъществява административен произвол, който не иска да има контрол за законност на административните решения. И гражданите ще бъдат засегнати, и бизнесът.
До момента законодателната политика, аз говоря за народните събрания в рамките на последните 30-ина години – и леви, и десни, и центристи – винаги е била гражданите и юридическите лица с нестопанска цел (сдружения и фондации) да бъдат облагани по еднакъв начин с еднаква такса, тъй като се предполага, че те имат в огромния процент от случаи нематериален интерес от това да задействат машината, а да контролира изпълнителната власт.
При фирмите беше малко завишена тази такса, но пак до момента тя беше достъпна, тъй като говорим за 50 лева такса на първа инстанция и 25 лева за касационни жалби и частни жалби. В момента тук имаме скок на 450 лева, за което няма никакво съмнение, че това е една много висока цена.
Представете си дребния семеен бизнес дори в страната, дори местните медии често пъти са семейни предприятия, в които работят един-двама души, които имат толкова малък годишен доход, че за тях опцията да водят 1-2 административни дела ако бъдат „натиснати”, каквито практики непрекъснато медиите показват – дали ще бъде корупцията в НАП, дали ще бъдат някакви лоши практики по управление в други институции.
Ние тъй като правим ежегодно проучване, знаем, че в България в рамките на централната и местната власт съществуват няколко стотици институции, т.е. възможността за натиск върху гражданите и бизнеса е голяма, а защитата ще намалее.
Как тези действия на българското Народно събрание се отразяват на имиджа ни в ЕС и очаквате ли някакъв отговор от Европа?
Със сигурност това не може да доведе до увеличаване на престижа на България в рамките на ЕС. Те са толкова широкоспектърни тези промени, че вероятно в някои отношения ще рефлектират и върху начина, по който ние спазваме европейското законодателство. Примерно колегите, които се занимават с право на защита на околната среда, вече посочват такива правни инструменти, които са нарушени.
При всички положения не съществува такава тенденция в Европа и в някоя европейска държава, в която достъпът до правосъдие вместо да се усъвършенства, вместо да се увеличава,да се намалява.
Все пак като гледаме назад в историята, колкото по-назад в историята гледаме, толкова е по-малък достъпът до правосъдие и е по-стеснен неговият периметър и обратното – колкото повече говорим за съвремието, толкова по-широк е този достъп.
Другата страна на достъпа до административно правосъдие на гражданите е осъществен контрол върху работата на изпълнителната власт – върху правителството, върху министрите, върху областните управители, кметовете.
Няма съмнение, че една държава, в която съдът няма последната дума при гледането на законността на актовете, в която гражданите и бизнесът трудно могат да стигнат до съдебните зали, нито ще получи уважение от страна на външните партньори – нашите партньори в Европа и в развития свят, нито щ бъде преценена като едно добро за инвестиции място, защото там, където могат да ти ограбят инвестицията и ти да не получиш правосъдие в съда, очевидно, че рискът ще бъде оценен като по-висок.
