Енергийният експерт проф. Атанас Тасев е роден на 26 октомври 1945 г. в Свиленград.

Завършил е автоматика и телемеханика в Киевския политехнически институт. Специалист по енергетика, застраховане, банково дело, биотехнологии.

Бил е финансов анализатор е на българската страна в преговорите с „Газпром”, както и на най-големите ни енергийни проекти – АЕЦ „Белене” и ТЕЦ „Марица-изток” 1 и 3. 

 

Проф. Тасев, как ще коментирате предложението на премира Бойко Борисов АЕЦ „Белене” да се реализира като общобалкански проект?

От всичко казано от Борисов аз запомних само фразата „ще се строи”. Останалото вече няма значение, защото до сега за първи път от устата на премиера е изразена такава ясна позиция. Знаете, че има решение на парламента от 2012 г., с което този проект просто се прекратява. За да може да има последействие от всичко това, което каза премиерът, ще трябва очевидно парламентът да отмени това свое решение – решение, което има характера на мораториум. Защото в това решение ясно е казано, че първо се прекратява строителството на ядрена площадка „Белене”, второ, на площадката да се изградят газотурбинни модули. Трето, оборудването на бъде пренесено на площадката на АЕЦ „Козлодуй” като седми и осми блок и т.н. Това означава, че ако не бъде отменено това решение на парламента, всякакви действия, насочени към строителството на каквото и да е на площадка „Белене”, в това число и едно барбекю ако решите там да построите, то вие директно отивате в затвора. Следователно като пътва точка след изказването на Борисов ще трябва очевидно парламентът да отмени своето решение, за да се отворят следващите варианти.

До сега са оповестени няколко варианта, които се анализираха в доклада на БАН като част от общото им задание да изготвят една интегрална енергийна стратегия с хоризонт до 2030 г. и проекция до 2050 г. Тогава знаете, че се постави на първо място план А, при който след като отпадне това решение на парламента, да се предложи чуждестранен инвеститор, който да закупи мажоритарна част или 100%, като разбира се критериите, по които ще се избере инвеститорът са няколко – той да даде някакъв дял на България в качеството на „златна” акция, да даде право на кол опция – 49% за 15 години българската страна да изкупи акции, т.е. да влезе в структурата и без никакви разходи от страна на държавата, без държавни гаранции, без задължително изкупуване на енергията на преференциални цени. Цената на това упражнение е нулева, просто трябва след отпадането на решението на парламента да се предложи на пазара това предприятие, обособено с активи и пасиви, и когато се появи стратегически инвеститор, ще спечели този, който носи най-голяма сума за заплащане на сега направените разходи. Преимуществото на този вариант е, че държавата няма да похарчи нищо, тя ще получи една хубава цена за оборудването и тази сума от около 3 млрд. ще отиде в НЕК, защото това са пасиви на НЕК в момента и тя ще застане вече на пазарна позиция. Постепенно държавата като на лизинг ще изкупи до 49%, което е идеалният вариант, дори аз го нарекох „вариант мечта”.

Следващият вариант, който предполага наличие на стратегически инвеститор, отново на конкурсна основа, е да се направи апорт на това оборудване. Ако приемем, че общият бюджет е около 10 млрд., 30% са 3 млрд., 1,5 млрд. е българското участие. Това означава, че българският апорт до сега, оценен по съответните разходни, а не пазарни цени, е 1,5 млрд. и толкова добавя другата страна, формира се собствен капитал в бъдещето. След това вече това предприятие привлича кредитен ресурс – останалите 7 млрд., строи се централата, експлоатира съвместно, дели на половина. Това е другият вариант, но той има недостатък, че тези 3 млрд. отиват като апорт и страната остава с пасиви 3 млрд., които очевидно в продължение на няколко години трябва да бъдат покрити.

Оттам нататък вече стигаме до варианта, който предлага Борисов. Фактически самият чуждестранен инвеститор, ако щете единствен или стратегически, да бъде събирателно понятие. Т.е. всяка една от страните в Западните Балкани или на Балканите като цяло, включвайки Италия, Унгария, Румъния и т.н., да акционират до 50%. Вариантът е работещ, много по-труден е разбира се от първите два. Това становище на Борисов е началото на един не особено продължителен процес, следващата стъпка от който трябва да бъде отпадането на решението от 2012 г.

Според Вас балканските държави биха ли проявили интерес към такъв общ проект?

Предстои да разберем. Това е един анонс – вие предлагате на пазара нещо, трябва да видим как ще реагират. Не е необичайно като се има предвид, че ние изнасяме за балканския регион. Като се знае, че има пазар за региона, естествено е да се намерят желаещи. Не е обезателно това да са държавните компании, може да бъдат и частни компании, които да бъдат акционирани. Във Финландия напреимер големите играчи на пазара на дървесина всъщност са акционери в нова ядрена мощност, за да могат да получават стабилна гарантирана енергия на цена, която те предварително са определили с финансовия модел. Има място за такъв вариант, но това няма да е от първостепенна важност и е хубаво да се започнат стъпки в това направление – да се провери пазарът.

Какъв е коментарът Ви за оставката на министъра на енергетиката Теменужка Петкова и ще повлияе ли това на енергийния сектор у нас?

Теменужка Петкова няма никакво отношение към нарушаване на Закона за конфликт на интереси. Няма никаква ситуация, в която министър Петкова да влияе по някакъв начин върху процеса с продажбата на мажоритарния дял на ЧЕЗ в България. Така че тя няма никакво отношение към вземането на решения. В дадения случай просто се надигна една вълна, която я натоварва чисто психически и затова тя си подаде оставката, защото това влияе и върху стабилността на правителството. Знаете, че основната цел, която преследва премиерът е стабилността. Министър Петкова падна в жертва на постигането на критерия стабилност, която е крайно необходима на държавата.

Напускането на Петкова от поста на енергиен министър би ли повлияло на изграждането на АЕЦ „Белене”? 

Министърът е този, който трябва да напише доклад, съгласно Закона за енергетиката и Министерски съвет да предложи изграждането на нова ядрена мощност. Той отговаря за стабилността на енергийната система и като се има предвид, че изграждането на подобни мощности е екстензивен процес, т.е. силно разтеглен във времето, разбира се че след години, когато изведнъж се окаже, че сме в някакъв дефицит, всички ще си спомнят, кой е бил министърът, който навреме го е предложил. Така че формално министърът, който и да е той, ще окаже влияние върху вземането на решения, но ако беше министър Петкова, този процес щеше да се ускори. Тя е човек, който успя много бързо да натрупа опит и го доказа. Тя го доказа и с факта, че имаше пряко участие в решаването на много тежки структурни проблеми в енергетиката. Като цяло оттеглянето на министър Петкова е непродуктивно от гледна точка на „Белене”, но не е фатално, защото към този процес имат отношение и парламентът, и кабинетът като цяло. Само мога да изразя едно съжаление за това, че министър Петкова я няма, но след изказването на Борисов, очевидно процесите ще се ускорят.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!