Съпредседателите на "Демократична България" Христо Иванов, Атанас Атанасов и Владислав Панев по време на протеста против” АЕЦ „Белене", 22 май 2018

Мислех да напиша кратка бележка за шансовете на „Демократична България“ на евроизборите. Но може би ще е по-добре да е малко по-дълго, в името на миналото, в името на бъдещето, в името на живота ми.

В петък Боряна Димитрова („Алфа рисърч“) пусна първото що-годе читаво и заслужаващо доверие изследване. От него се разбира, че БСП и ГЕРБ са почти наравно (по около 32 % от решилите да гласуват), ДПС – около 9 и – изненадващо – ВМРО с 6.

ДБ с около 4,5 е под чертата, засега. А Боряна не може да бъде подозирана в липса на симпатия към т. нар. градска десница. Напротив.

В анализа се казва, че очакваната активност е 32-33 на сто, което значи, че подкрепата за ДБ в абсолютни числа е около 100 000 гласа, малко под, потенциално, но е възможно някои от колебаещите се да усилят този резултат.

Божа работа.

Четох едно интервю с Радан тия дни, в което той казва, че един евродепутат за коалицията ДБ ще е голям успех, а двама вече ще е грандиозна победа.

Но по-скоро съм съгласен с Константин Мишев, който от Ню Йорк лобира за приятеля си Стефан Тафров, че всичко под двама депутати ще е провал. Ако скърпеното със скърцане на зъби и много резерви ново СДС не може да вземе 240 000 – 250 000 гласа и да дели мегдан поне с ВМРО, проектът е обречен, мъртвороден.

Не следя отблизо процесите в т.нар. градска десница.

Щото съм от село.

Но ми казаха, че СДС, който на последните парламентарни избори имаше 107 407 гласа, отивайки на преговори с „Да, България“ (101 177) и ДСБ (86 984), е бил унизен – нито споменавене в общата бюлетина, 9-о място и Румен Христов публично да се за се закълне във вярност.

НЕма такава сделка, чеСно.

Затова – ГЕРБ и 6-о място за Александър Йорданов. Ще оттече той, ама това е друга тема.

Мисля, че и Христо Иванов, и Атанас Атанасов, и особено Радан направиха няколко големи грешки.

1. Отблъснаха СДС.

2. Набутаха само стари муцуни, без всякаква харизма. Чисто нови 25-30-40-годишни без обременености, от семейства, необвързани с червената буржоазия, щяха да бъдат добър знак.

3. И най-важно – не може, бидейки политическо джудже, да фиксираш едновременно като основен противник и Бойко, и Корнелия. С превес към Бойко. Нямаш ресурси за война на два фронта.

4. А кои са съюзниците?

И така нататък, да не вземам хляба на политическите стратези.

С този кадрови резервоар, с манията за превъзходство, за истина и морална присъда от последна инстанция – шансовете не са добри.

Жалко.

България може повече.

Нали така.

Приятели?

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!