В основата на настоящата търговската война между САЩ и Китай са вносните мита за стоманата, соргото (житната култура, заместител на царевицата) и силициевите чипове. Главно конкретни, материални стоки – суровина за индустрията, земеделски продукт, от който се правят храни, но и една стока на новото време – чипът, който е носител на данни или подобно на човешките гени – на информация. Макар да изглежда незначителен, именно чипът може да се окаже ябълката на раздора между САЩ и Китай, двете основни световни суперсили в света на ИТ иновациите. Всъщност, данните не са имагинерна величина, а горивото на повечето традиционни отрасли на индустрията днес. И с нарастването на значението им за световната икономика на картата се появява още една зона за търговски конфликти – дигиталната икономика.

Разрастването на електронната търговия, облачните изчисления и други сегменти на дигиталната икономика, ще доведат до големи промени на глобално равнище. ИТ гигантите като Facebook, Amazon, Apple, Microsoft, Google (голямата петорка на Америка) са водещи не само в регионален, но и в световен мащаб. Междувременно компаниите във всички сектори, дори най-прозаичните като строителство или земеделие, включват новите цифрови технологии в своите бизнес модели. Но ръстът на дигиталната икономика все още не се контролира от общи регулаторни рамки.

Първата стъпка в тази насока е Общият европейски регламент за защита на личните данни (GDPR), една основно антигугъл и антифейсбук регулация, която създаде много главоболия на бизнеса в Европа, както и на фирмите извън нея, които обаче предлагат стоки и услуги на европейците. Тя беше отговорът на Ангела Меркел на търговската война, която започна САЩ през ноември 2015 срещу германската автомобилна индустрия. Отбелязвам времето, защото е важно! Обикновено виним Тръмп и неговия остър характер за подобни явления, само че по това време течаха последните месеци от мандата на Обама. Аферата, която условно може да наречем „дизелгейт“, опираше до манипулации в отчитането на вредните емисии, отделяни от дизеловите двигатели на германските автомобили. По всяка вероятност всичко е било публична тайна, която беше разкрита, случайно или не, от малка университетска лаборатория. Германците си платиха за „гяволъка“, а около година и половина след това автомобилната индустрия се пренастрои към електрическите двигатели, сякаш дошли от нищото. Те обаче са добре забравено откритие от времето на Хенри Форд, неполучило развитие през 40-те и 50-те, на пръв поглед – заради нефтената и петролната индустрия.

От друга страна днес има много по-добра почва за навлизане на електрическите коли заради бума на ИТ.

И въпреки че все още страните влизат в ожесточени търговски спорове за суровини или продукти, принадлежащи на стария индустриален свят, все по-ясно е, че в основата им стоят новите технологии.

Макар да има ясни правила, които казват как се търгува с книги и DVD-та, все още не е ясно какво се случва, когато тези стоки станат дигитални и се пренасят през границите на държавите чрез платформи като Netflix. В допълнение, въпреки ясните правила за търговията с автомобили, потребителска електроника (напр. телевизори) и индустриално оборудване, все още нямаме ясни правила за данните, които тези стоки събират и предават. Желанието да се въведат правила в електронната търговия набира скорост. Такива нагласи има в редица страни, разположени в различни географски точки на света и с много неравномерно икономическо развитие. Сред тях са Китай, Индонезия, Нигерия. В тези държави законодателството забранява чуждите платформи за електронна търговия, навлизането на задгранични ИТ компании и така се противопоставя на бизнес моделите на световните корпорации. Темата беше обсъдена на Световния икономически форум в Давос, в началото на годината, като 76 страни обявиха плановете си да влязат в преговори за регулация на дигиталната търговия.

Цифровото разделение на света

Освен намеренията за въвеждане на правила в електронната търговия, остават и много сериозни точки на напрежение, които въпреки регулациите, могат да доведат до сериозни международни търговски конфликти. От едната страна са САЩ и още няколко държави, които заемат водещи позиции в ИТ индустрията, благодарение на Силициевата долина и големите корпорации. От другата страна на уравнението остават значителен брой държави, които сега правят своите първи стъпки в новата индустрия (напр. Индия) и които се опитват да се противопоставят на правилата, защото мислят, че те само ще им донесат главоболия, без ясни ползи. Големите ИТ корпорации и техните транснационални клиенти NestleCoca-Cola, Henkel и др.) които използват новите дигитални инструменти, се мобилизираха. Те осъзнаха, че са нужни „правила на играта“, които да урегулират на международното игрално поле отношения като потока от данни, задълженията на клиентите в една електронна сделка и изискванията пред чуждестранните компании да разкрият своя сорс код ( или „изходен код“).

Кампанията е най-видима в САЩ, където нараства политическата власт на ИТ гигантите като Google, Facebook и Amazon. Те настояват за търговски правила, които да им позволяват да се разширяват в световен мащаб, без да се сблъскват със законодателството в различни страни, което ограничава възможостта им да работят от разстояние – основен бизнес модел на тези компании. По времето на Обама в САЩ, активната им кампания доведе до появата на „програмата за дигитална търговия“. Правилата за дигиталната търговия се възприемат като решаващи за постигането на предсказуема глобална среда за бързо развиващите се американски фирми. Този дневен ред беше преследван чрез редица канали, по-специално Транс-Тихоокеанското партньорство (ТТП), което по онова време беше описано от Търговския департамент на САЩ като „най-амбициозното и визионерско споразумение за търговия чрез интернет, което някога е било съставено“.

Нещата със споразумението се забавиха през последните 2-3 години, тъй като администрацията на Тръмп подкрепя традиционните индустрии и показва по-малък интерес към интернет търговията. Това доведе до засилването на ролята на други водещи цифрови икономики като Австралия, Япония и някои европейски страни. Но редица по-слабо развити държави са против, защото смятат, че тези правила ще разширят цифровото разделение, което вече съществува между развитите и развиващите се страни, изтъквайки, че местната ИТ индустрия ще бъде изложена на ожесточена конкуренция. Ако се обърнем към поуките от историята – опасенията им не са лишени от аргументация, защото бързото отваряне на развиващите се икономики към чуждестранна конкуренция може потенциално да ги отслаби. Освен това някои страни твърдят, че може да се наложи да приемат по-активна политика за развитие на собствените си цифрови икономики, опасявайки се, че глобалните правила могат да внесат ограничения. Тяхната съпротива излезе на преден план по време на обсъждането на новите правила за дигитална търговия в Световната търговска организация (СТО) през 2017. Борбата се водеше от Индия и групата на Африка в СТО, която подчерта рисковете за бъдещото икономическо развитие от налагане на правилата. Чрез изграждането на коалиции те успяха да се противопоставят на настояването за новите правила, поне на равнището на СТО.

Нов световен ред?

Успехът на развиващите се страни в борбата срещу правилата за дигитална търговия в СТО до голяма степен се дължеше и на липсата на консенсус в лагера на водещите икономики. По-специално колебаеше се ЕС. Редица влиятелни политици и експерти изразиха загриженост какво въздействие ще имат новите правила върху европейската цифрова икономика, тъй като ще те ограничат възможностите за защитата на онлайн данните на потребителите от ЕС.

Напоследък сякаш позициите на САЩ и ЕС се сближават по въпроса за търговията в интернет. Наскоро публикувания проект на глава „Цифрова търговия“ във Всеобхватното търговско споразумение между ЕС и Тунис показва, че Европа е склонна да се въведат ясни правила в дигиталната търговия.

Къде е България?

Въпреки, че ИТ индустрията е гордостта на нашата икономика, България по-скоро спада към развиващите се пазари. По-голяма част от ИТ компаниите у нас работят в сегмента на BPO индустрията (или т.нар. „аутсорсинг“), интеграцията на системи, поддръжка или действат като риселъри на световните производители на компютри и електроника. Ние нямаме компания, която предлага на регионално или световно равнище потребителски продукт, но сме в очакване българския Бил Гейтс или Марк Зукърбърг. Има и какво да се желае по отношение на електронната търговия. Засега оборотите на традиционните търговски обекти у нас се свиват под натиска на китайските сайтове за електронна търговия. Много предстои и в посоката „дигитализация на индустрията“. Все още водещи са чуждите компании. След ерата на софтуера за управление на бизнес процесите (или ERP системите), през миналата година много български компании се възползваха от европейските грантове и се оборудваха с такъв за управление на връзките с клиенти( CRM). Автоматизацията и модернизацията може да реши въпроса с недостига на работна ръка у нас и да направи редица работни места по-привлекателни за младите хора, но за целта трябват инвестиции. И стратегия.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!