Въпросът за технологията на гласоподаване винаги е бил технически, но активирането му винаги има политически смисъл. Поставянето на въпроса за машинното и електронно гласуване има много повече отношение към равнището на доверие спрямо управляващите, отколкото към политическите права на българските граждани.
Нямаме основания да се съмняваме в готовността на българските избиратели да се справят с различните техники на гласуване. През изминалите години, относителният дял на невалидните бюлетини заради технически грешки винаги е бил нисък. С изключение на сучаите, когато превръщането на редовни бюлетини в невалидни е било използвано като инструмент за подмяна на резултатите от избори.
Съдбата на машинното гласуване беше предопределена от въпроса за електронното гласуване. Гласуването чрез машини беше противопоставено на възможностите на електронното гласуване, въпреки че двете теми не са съпоставими.Машинното гласуване гарантира изразяването на волята на избирателя, докато при вота в електронна среда, водещо значение имат възможностите за изразяване на политическата воля и гарантирането на това право за колкото е възможно повече български граждани.
Политическата употреба на темата обвързва технологията на вота с противодействието на политическата корупция. Дебатът, който отново си проправя път в противопоставянето между опозиция и управляващо мнозинство, възпроизвежда тази обвързаност. Доколкото говоренето за политическата корупция в изборния процес изглежда по-лесно, отколкото поставянето на истинските проблеми, популистката вълна нямаше как да подмине тази изпробвана многократно тема. Всъщност, има политическо съгласие да не бъдат предприемани крупни промени по отношение на технологията на гласуване, а всичко останало бива използвано като бойно поле на предизборна кампания.
Истинските проблеми в изборния процес, които би трябвало да бъдат решени, за да твърдим със сигурност че политическите права на българските граждани са гарантирани, остават едни и същи през изминалите повече от двадесет години. На първо място, става въпрос за актуализиране на избирателните списъци. Този проблем е важен, защото избирателните списъци отразяват цялостното състояние на системата на гражданска регистрация в България. Без да бъде извършено това усилие, можем да продължим да спорим относно технологията на гласуване, без да постигнем реален резултат от гледна точка на гаранциите за политическите права.
Вторият проблем, който нито управляващи, нито опозиция желае да реши е свързан с изграждането на професионална изборна администрация. Партийното представителство в Централната избирателна комисия не отменя въпроса за необходимостта от професионална администрация, която да разполага с необходимия капацитет и ресурси, за да осигури непрекъснатия процес на организиране и провеждане на редовни и частични избори.
Ако темата за гласоподаването е важна, много по-съществена е темата за гарантирането на цялостния процес на волеизявление и отчитане на постигнатите резултати. Предложението за регионални преброителни центрове, които да неутрализират местните мрежи на търговия с вот, датира от повече от десет години. Събирането и броенето на бюлетините от по-малките населени места в регионални преброителни центрове, има определящо значение за гарантирането на политическите права на българските граждани.
Времето на припламналия отново дебат между опозиция и управляващи, доказва че никой няма намерение да променя тази система. Ако си представим, че настояването за осигуряване на машинно гласуване като дублираща технология за всички български граждани, би получило подкрепа, технически това не може да се случи до изборите за Европейски парламент. Дори и да приемем, че за една година биха могли да бъдат осигурени необходимите машини, (които не съществуват никъде като брой и не са достъпни за подобен род обща поръчка) това би могло да се случи на много по-висока цена, за местните избори.
Извън пропагандните декларации, всъщност никой не желае да промени условията за провеждане и отчитане на изборите в България. Изглежда, че българските партии продължават да смятат, че общият брой на гласуващите и условията, при които те изразяват волята си, е по-малко съществен отколкото готовността на собствените им избиратели да ги подкрепят отново.
За съжаление, неприкритито нежелание да бъдат оптимизирани изборните условия, продължава да затвърждава недоверието на българските граждани в ефективността на тяхното политическо участие. Има политическо съгласие да не бъдат променени условията за провеждане на избори и това е по-важният извод от поредната вяла и все по-безсмислена дискусия относно техниката на гласуване.
