Босия гладува вече 38-и ли, 39-и ли ден. Първаначално никой не му обръщаше внимание, но все пак той познава доста хора, мнозина и него познават, та някъде след втората-третата седмица взе и да се пише, и да се говори, а и доста телевизии направиха репортажи.
Донякъде се и разбра какво иска, макар и през последните дни – оставка на транспортния министър, всичките 240 депутати да се махат и нова кръгла маса без партии, та да се разберем веднъж завинаги и да потръгнат работите.
Босия го познавам от 89-а година. Живков беше паднал, имаше вече СДС и в Самоков се правеше събрание на опозицията. Самоковските (прото)седесари турили плакат на Читалището – Долу член 1. Незабавни избори.
И иде Босото и почна да се кара. Той си е такъв. Какви незабавни избори, бе, те сега ще ни размажат, махайте го веднага, да остане само член 1.
И ние, нали сме учени, че другарите от София знаят повече…
После идваше в редакцията на „Демокрация“ и пак ни се караше. На вас, вика, и Библията да ви дадат, и нея ще редактирате. Щото сме махнали някоя и друга запетая или сме сложили, където е трябвало.
После му изгубих дирите, допреди няколко години, когато взе да мята домати по Народното събрание и тогава го подкрепих, написах няколко неща.
Доскоро работех в една телевизия, не от най-големите, но доста гледана и Босия пак се появи. Водеше някакви хора със себе си, протестираше срещу фалшивите шофьорски книжки, пак искаше оставки.
Но не се яви лично в ефир, говориха съратниците му.
Посрещнах го, говорихме, не ме позна.
Мало више.
Сега гладува и иска каквото иска.
Все има право. Животът е един и притежателят му може да разполага с него.
През 90-а и малко след това в България залагането на живота срешу системата беше самоотвержен акт, глава в стената. За съжаление, не донесе много промяна.
Ян Палах се запали в Прага през януари 69-а и умря. Промени чехите. Те бяха узрели и когато времето дойде, дойде и Нежната революция.
При нас половин век по-късно е по-различно.
Боса революция. И гола.
Пламен Горанов изгоря, буквално. Босия гладува. Също буквално.
Но това не ни променя.
Мисля си, че ще е по-нормално да почнем да си говорим. Първоначално помежду си, тези, които все още можем. После и с властта.
И да се опитаме да наваксаме с човешки средства половин век изоставане.
Но може и да не можем.
Вече.
