През 1908-ма в старата българска столица е провъзгласена с Манифест НЕЗАВИСИМОСТТА на освободеното ни трийсет години по-рано отечество. И Велико Търново, и църквата “Св. 40 мъченици”, и хълма Царевец, откъдето министър-председателят Александър Малинов огласява величавото събитие пред многохилядното множество, са символни места на българската държавност. Избрани са, за да обвържат вековната славна история с очакваното добро бъдеще на българския народ. “ Винаги миролюбив, Моят Народ днес копнее за своя културен и икономически напредък; в това направление нищо не бива да спъва България; нищо не треба да пречи на преуспяването й. Такова е желанието на народа ми, такава е неговата воля…” Това са думи от Манифеста, които и досега съхраняват високия общонационален устрем към демократично развитие и държавнически градеж.
Така би могло да изглежда началото на един патетичен разказ за 22 септември, Денят на българската независимост. Празникът, задълго замитан под черджето на историята, защото не ни изнася. Какво и колко знаем за този ден, за заплахите за война от страна на Османската империя, за репарациите в размер на 82 милиона франка, изплатени на Русия, за подписаните тристранни протоколи и проявените дипломатическите умения?
Затова днес не е зле да си „преговорим“ и представим колко дълготърпеливи усилия, жертвоготовност и политическа воля са били нужни на предците ни, за да се извърви пътя от свободата до независимостта. След Съединението на Княжество България и Източна Румелия, през 1908 отново самоотвержено се възправяме срещу несправедливите решения на Великите сили и Берлинския договор, за да осъществим националния си идеал, този път опряни и на умелата си външна политика. 22 септември не само връща България като независима държава на Европейската карта, но и отваря нови политически, икономически и духовни хоризонти пред страната ни и пред всеки от нейните граждани, не само възстановява националното ни самочувствие, но утвърждава и националното ни достойнство.
Днес насъщно се нуждаем от духа и енергията, от мъдрия промисъл, които се съдържат в провъзгласяването на Независимостта. Този акт въвежда стихията на свободата в законова рамка, преобразува васалното княжество в независима държава, поставя ни в контекста на равнопоставеност с другите независими европейски държави и ни приобщава към ценностите на цивилизования свят.
Затова честит празник, независими българи!
