Г-н Джеймс, Вие сте ирландец, но живеете и имате бизнес в България. Как се случи така – разкажете ни историята си?

За първи път дойдох в България през 2005 г. заедно с група ирландски инвеститори. Тогава имахме друг вид бизнес и проучвахме пазара, който се развиваше в България. Този в Ирландия вече беше много добре развит и инвеститорите в недвижими имоти търсеха място, където да разширят бизнеса си. Те дойдоха тук, а ние ги последвахме.

Прекарах тук в тяхната компания около четири години. След това се върнах в Ирландия, където се случиха много промени в живота ми – баща ми почина, собственият ми бизнес в Дъблин имаше нужда от внимание. Затова се наложи да остана там няколко години.

Въпреки това, аз знаех, че много харесвам България, много бързо се вписах в  обстановката тук за разлика от моите колеги, на които не им хареса. Аз обаче се чувствах много комфортно, трудно ми е да обясня защо. Може би тук имах усещане за свобода, или просто ново изживяване.

Бях сигурен, че един ден ще се върна да живея тук. Още когато дойдох за първи път, реших че ще се върна, просто не знаех кога. В крайна сметка взех решението да емигрирам. Качих се на вана си, взех кучето си и всичко, което можех да нося и което беше ценно за мен, а останалото оставих зад гърба си. Започнах отначало. Имах тази невероятна възможност.

Това беше нещо ново за мен, защото никога преди това не бях живял в различна държава. Бил съм в други страни, но никога не съм оставал задълго. България ми даде възможността да променя всичко. След като дойдох тук дори ми се роди дъщеря. Днес животът ми е съвсем различен.

Чувствам се наистина щастлив да бъда тук. Бях много добре посрещнат в България.

Какво Ви харесва най-много в България и защо избрахте именно нашата страна?

Какво ми харесва най-много? Това е труден въпрос. Разбира се, климатът е много хубав, но най-вече хората, културата, добронамереността, която срещам. Някои българи не са съгласни с това, но аз го виждам и го чувствам.

Тук има специфично усещане за общност. Дори с моите съседи сме много близки, имаме приятелски отношения. Освен това се чувствам сигурен тук. Не се притеснявам, когато се разхождам по улицата. Със сигурност мога да кажа, че в Дъблин не бих се чувствал по този начин.

Тук има и оптимизъм до такава степен, че хората не се отказват да опитват, амбициозни са. Постоянно виждам как нови малки бизнеси се разкриват, разбира се има и такива, които не оцеляват. Но хората не спират да се опитват, непрестанно искат да се усъвършенстват и да подобрят живота си. Това е наистина положителна енергия.

Точно по този начин и аз започнах бизнеса си тук. Запознах се с моя бизнес партньор, с когото тогава бяхме просто сътрудници. Разказах й за опита си от Дъблин, за бизнес идеите си и за това, че виждам как тук хората имат желанието да опитат. По този начин ние се свързахме.

Самата Бони има голям опит в модната индустрия и това ми даде допълнителен тласък да започна бизнеса си, а тя имаше желание да стане част от него. И така ние се допълваме – аз имам опит в ръководенето на бизнес от предишните години и имам различна гледна точка за начина, по който трябва да се случват нещата.

Например, костюмите, които създаваме и продаваме са сравнително скъпи за нивото тук. Но аз като човек, който идва от Дъблин, смятам, че това не е толкова висока цена, всъщност тук те са доста по-евтини. Осъзнах, че тук има много хора, които имат желание да инвестират в себе си, в своите автомобили, в своите домове, в своя начин на живот. Не видях причина да не работя в тази посока и засега преценката ми се оказва правилна.

Получаваме много добра обратна връзка. Хората не са ужасени, когато видят цената. Най-важното за тях е, че получават качествена услуга и специално отношение.

Някои клиенти идват и остават тук между час и два, избират материи, избира стилове, детайли, някои от тях имат специални изисквания. Някои клиенти дори носят със себе си снимки, за да ни покажат какви са желанията им. Това им дава усещането, че ние приемаме като кауза техните желания и те остават с приятно усещане. И това е много възнаграждаващо.

Значи в България има пазар за подобен тип бизнес?

Да, със сигурност има. Има пазар на всяко едно ниво. Особено в София има много скъпи бутици, молове. Но според мен средният сегмент от този пазар се разраства. Икономиката на България продължава да расте, условията на живот тук се подобряват.

По правило мъжете нямат толкова добре развит усет за модата. Една жена веднага може да открие от какво има нужда и какво й пасва, когато отиде в магазин. Но според мен и мъжете все повече се ориентират в тази сфера.

Говоря от опит – имам 27-годишен син, който живее в Дъблин. Сега той все повече се интересува от мода, иска да изглежда по различен начин, има желание да харчи, за да бъде различен.

Имам усещането, че това ще бъде масово явление и тук един ден. То вече се случва – младите хора искат да са различни. Ако се разходите по „Витошка”, ще видите много добре облечени мъже и жени.

Това ме накара да опитам да правя такъв тип бизнес тук. Разбира се, срещнах и неодобрени –  някои хора казваха, че няма да се получи. За щастие успях да ги опровергая и честно да кажа, че пазарът тук се развива. Колко е голям в момента, не мога да кажа, но нашият бизнес по начало е по-персонален.

Ние не търсим огромен обем. За нас важна е връзката с клиентите и затова те се връщат, познаваме стила им, можем да си говорим свободно с тях. А в някои случаи дори едно обаждане е достатъчно, за да разберем какво желаят те.

С това ли сте се занимавали през целия си живот, или открихте по-късно тази своя страст?

Не, открих я по-късно. Както споменах, приятелството ми с Бони се оказа добър начин да започнем бизнес, още повече на базата на добрите й познания в сферата на модата.

Всъщност майка ми беше дизайнер и шивач, затова тази индустрия ми беше позната. Беше ми познат звукът на шевната машина, тебеширът, разпознавах материите и кройките. Спомням си го много добре.

Почти през целия си живот съм се занимавал с различни видове собствен бизнес. Но мисля, че сега за първи път се занимавам с нещо, към което наистина имам страст. Но тя се разви, разви се и  идеята да правя това, което искам.

В миналото работех за оцеляване, работех с цел да развия бизнес, който през годините е бил насочен към машини, недвижими имоти и много други. Но тук имам възможност да изразявам себе си, да бъда креативен. Изпитвам удоволствие от това да бъда част от процеса.

Вчера например дойде млад мъж, на когото изработихме костюм за завършването му. Той наистина изглеждаше добре и аз му го казах и се радвах, че наистина се е получило толкова добре. А той наистина изглеждаше щастлив и тази енергия се връща към мен.

Не знам дали аз някога съм се чувствал по този начин, когато си купувам дрехи от магазин. Знам, че жените наистина изпитват удоволствие от пазаруването, но и мъжете свикват с това и им харесва.

Мисля, че започвайки този бизнес активирах нещо, което съм носел със себе си винаги. Кой знае? Днес съм на 55 години, а това означава, че никога не е късно, нали?

Трудно ли е да се прави бизнес в България?

Не, не мисля, че е много по-трудно отколкото в Ирландия, например. Правилата и подходите са малко по-различни, бюрокрацията е по-различна. От друга страна, тук има желание, хората са отворени да работят и срещам голяма подкрепа сред тях.

Преди около две години срещнахме една дама, която много ни помогна. Тя е успяла бизнес дама в модния бизнес, името й и марката й са добре познати в България. Тя наистина много ни помогна, насочи ни в правилната посока. Тогава имахме някои организационни трудности, но тя беше много открита и не очакваше нищо в замяна.

Мога да кажа със сигурност, че срещнахме много подкрепа по пътя. Хората ни окуражават, подкрепят ни. Като чужденец съм наясно с мисленето тук, в България – че хората не искат да се справяш добре. Но не съм съгласен. Имам много по-различно мнение за това, което хората казват и мислят и за това каква е тяхната култура.

Както казах, една от причините днес да съм в България е, че просто се случи да дойда преди 15 години. Хареса ми това, което почувствах и видях, харесаха ми и някои елементи от миналото на страната – малко от остатъците на социализма, с който не съм имал досег, но виждам как се случват промените.

Много съм оптимистичен. България и особено София се подобряват ежемесечно. Може би хората не го виждат, но се случва. Щастлив съм да бъда тук и планирам да остана завинаги.

Може би сте чули, че много млади българи напускат страната, за да живеят и работят в чужбина. Какво бихте им казали като чужденец, който е избрал именно България за това?

Има един израз, не знам дали може да се преведе на български – „тревата винаги е по-зелена от другата страна”. За мен не беше наистина по този начин. Аз знаех къде отивам, разбирах икономическите недостатъци.

Мисля, че емиграцията трябва да се прави заради конкретни причини – човек да се развива, да изследва нови места или просто, за да почувства различната култура. Това са много важни неща. Но ако причините са чисто икономически или се изразяват в идеята, че ще имаш много повече, когато отидеш там, мисля, че тези хора първо трябва да поговорят с някого, който го е правил и се е върнал.

Икономиките на Англия и Ирландия например са много силни. Между другото, там няма много българи, може би само около 5 хил. души. Там обаче трябва да работиш много здраво и да харчиш всичко, което изкарваш само за да съществуваш. Това не прави тези страни много по-различни от България. Това, което ти остава накрая, е много малко.

Ако не са изправени пред огромно финансово напрежение, бих посъветвал хората просто да останат тук и да не намаляват населението на държавата, защото наистина тя става все по-малка от тази гледна точка.

Аз имах много късмет. Наистина ми харесва тук. Харесвам и родината си, но по някакъв романтичен начин. Имам брат, който емигрира в Канада преди 25 години, но никога не се установи там наистина. Той се чувства сякаш е с единия крак в Канада, с другия – в Ирландия, а всъщност е някъде по средата. И все пак неговото място не е нито в Канада, нито в Ирландия.

Аз съм голям късметлия, но знам, че много българи, които са емигрирали се чувстват като брат ми. Техните сърца са тук, но телата им са някъде другаде. Не съм сигурен, че така трябва да бъде. Все пак трябва да сме щастливи, нали?

В края на разговора ни бих искала да Ви попитам какъв моден съвет бихте дали на българските мъже?

Е, техният стил вече се променя. Спомням си, че когато дойдох тук, всичко изглеждаше черно-бяло. От гледна точка на цветовете мъжете главно се обличаха в черно – черни костюми с бели яки. От тогава индустрията се промени, пазарът е различен и хората се променят заедно с тях.

Относно съвета – обличайте се както се чувствате, бъдете различни, защо не? Няма правила в това отношение. Веднъж срещнах човек, който ми каза, че сакото си е сако и е било сако в продължение на 300 години. Но това не е вярно. Това е все едно да кажеш, че колата си е кола и е било така през последните 100 години. Всяка кола е различна, всяко сако е различно, всяка рокля е различна.

Достъпността на материали, цветове и комбинации с помощта на социалните мрежи и интернет дават много по-голям избор на хората. Те могат да си кажат, че нещо им харесва и могат да го получат. Това е прекрасно, защото преди 30 или 40 години техните и моите родители не са имали тези възможности.

Относно модата може би бих ги посъветвал да следват италианския модел от гледна точка на ярките цветове и да стоят далеч от сивото и черното. Това има връзка и с физиологията. Ако не се обличаш добре, няма да се чувстваш добре.

А майка ми казваше, че когато се чувстваш много, много зле, трябва да си обличаш най-хубавите дрехи и ще започнеш да се чувстваш по-добре. Просто се обличайте така, че да се чувствате добре.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!