Д-р Николай Болтаджиев е председател на УС на Националното сдружение на частните болници в България. Хирург, собственик и управител на частна болница, специализирал във Франция и в Швейцария, вкл. Управление на системи на здравепозване и здравна политика, както и болнично управление.
Д-р Николай Болтаджиев пред Микаела Въжарова:
Д-р Болтаджиев, пак скандали в здравеопазването, всякакви. И все за липса на пари се говори. Те ли са проблемът или доколко, наистина, парите са проблемът?
Парите сами по себе си наистина не са достатъчно, но има и много други причини те да не стигат. В корена е това, че държавата е стоварила върху системата едно огромно чиновническо туловище и то буквално не й дава да диша. Свръхрегулации, свръхадминистриране, сборно над 10 000 страници нормативни уредби.
Политиците говорят все едно и също: постоянно даваме пари, все повече пари, но те потъват. Какво, всъщност, става? Дават се, наистина, пари, още и още, но колкото и да е дадено, то си остава далеч под чертата на необходимото. Публичните средства за здраве на глава от населението в България са десетократно, дори 20 пъти по-малко от онова, което се отделя за здраве в други европейски страни. По този показател в ЕС оставаме последни.
Да вземем една Австрия за паралел. Територия и население, сравними с нашите. Публичните средства за здраве там са 14 пъти повече. У нас тези пари са точно 18 пъти по-малко отколкото в Холандия – държавата пример, с най-добрата здравна и здравно-осигурителна система. Ние сме направо несъпоставими по показателя публични пари за здраве.
Българската медицина обаче, българските лекари, въпреки лошата и недофинансирана система за здравно осигуряване в много отношения са съпоставими с добрите западноевропейски.
Моля, конкретизирайте…
Имаме отлични специалисти, приемани с респект навсякъде и навън. И в България вече са въведени най-съвременни и нови методи. Пример – кардиоинвазивната хирургия и неоспоримият факт, че последните години смъртността от инфаркт в България намаля повече от три пъти. По-пресен пример – увеличената продължителност на живот на онкоболните. Благодарение на съвременната химиотерапия и на от скоро достъпната за страната ни съвременна лъчетерапия и радиохирургия. И не само това.
Срещу което обаче вървят политиците. Слагат мораториуми, всякакви други спирачки, блокажи. Вижте само миналата година – забраната им за въвеждане на нови дейности в болниците. Същата тенденция наблюдаваме и при лекарствата – спиране на новите медикаменти. И имат намерение да продължават всичко това, личи по новия проекто-бюджет на НЗОК. Пак удар срещу развието на медицината в България с някакво си обяснение, че трябва да се пази от счупване някаква финансова рамка.
Ограничава се достъпът до съвременно лечение по финансови причини! С цената на човешки животи.
Системата е недофинансирана, но едва ли е безпричинно говоренето срещу мениджмънта на болниците, за пари под масата, срещу лекари, фармакомпании. Трудно защитима изглежда тезата, че всички извън недаващата достатъчно пари държава, са невинни…за „източването“, ако използвам онова специално, най-популярно понятие.
Знаете приказката за стадото и мършата, вярна е. Но да опитаме да разнищим „източването“. Само един пример, дано бъда разбран правилно. Често именно онуй туловище, принуждава към източване. Ще го кажа „благородно източване“, колкото и абсурдно, парадоксално да ви звучи, пък нека ме оборят.
Системата е скроена така, че един нещастен здравно-осигурен болен поради една, друга, трета разпоредба/причина бива принуден в доболничната помощ да заплати от джоба си необходимо скъпо изследване или/ и много скъп медикамент. Защото болният няма как да плати, немалко хора наистина не могат. И, за да му се помогне, пациентът бива хоспитализиран. Приема се в болницата и вече и изследването, и лекарството му са за сметка на касата. Само така може да ги получи без пари. Недомислицата идва от системата.
Виновен ли е при това положение лекарят, виновен ли е пациентът, че заобикалят така спретнатата отгоре ситуация? Лекарят изпълнява своя дълг – лекува, пациентът получава морално полагащото му се безплатно лечение.
Не твърдя, че няма злоупотреби в здравната система, но не мисля, че изобщо са сравними със злоупотребите с еврофондовете, примерно.
Други смущаващи факти : особено смущаващи са натрупаните стотици милиони дългове от много държавни болници. При положение, че същите са основният консуматор на публични средства.
Може да минем и на по-високо ниво, за което никак, ама никак не се говори.
Предлагам поглед към самата здравна каса монополист. Струва си питането защо надзорът на касата не в един и два случая взима решения, с които се облагодетелстват с милиони определени фирми, най-вече фармацевтични. Ако прегледаме архива с решенията на надзора, ще видим много такива, я странно мотивирани, я абсолютно немотивирани решения. Отделни медикаменти на отделни фирми се освобождават от отстъпката (за сваляне на цената), малки проценти се опрощават, но играта, всъщност, е за милиони.
Непропорциално висок, чак ненормален изглежда разходът за лекарства, каза го почти така дори привлеченият за специална експертиза екип на Световната банка. Откъде идва тази прекомерна деформация?
Вижда се с просто око това огромно увеличение на разходите за лекарства по каса, расте дори мълниеносто последните години – и за лекарствата за домашно лечение, и за останалите лекарства, заплащани от НЗОК. Надзорът на НЗОК е способен да регулира това. Но, както излиза, не регулира. Даже обратното – стимулира. Което е за сметка на медицинските дейности. Дали пък точно тук не трябва да търсим най-голямото източване на касата?
Лош, неработещ , казват, и Вие казвате, е и моделът ни на здравно-осигуряване. Кое е най-дефектното?
Най-сетне взе да се говори за реформа в това осигуряване – даже за два модела за демополизация на НЗОК. Това категорично би решило голяма част от проблемите на здравната система.
В Европа и в повечето държави в света има пак солидарна здравна система – това е система, в която всички плащат, а ползват нуждаещите се. На повечето места имаме задължителна здравно-осигурителна система. Целта е да се гарантират на всеки гражданин оптимални здравни услуги.
Нормалните здравно-осигурителни системи гарантират на всички социални слоеве, възрастови групи такива еднакви условия. Което обаче е невъзможно без конкурентен пазар. Конкуренцията между много здравни каси – за печелене на избора на гражданина, води, ще доведе и у нас, до това гражданинът да бъде в центъра на осигурителната система.
Многото каси ще се състезават да привлекат всяка колкото може повече клиенти. Чрез избора си клиентите отсяват осигурителите. От своя страна осигурителите, избирайки най-добрите болници и лекари за своите осигурени, стимулират конкуренция между лечебните заведения. Следват по-високо качество на медицинските услуги и оптимизиране на цените. Всичко това стана в Холандия след като там държавата направи именно такава реформа. Държавата постави правила и остави частните здравни фондове и лечебните заведения, и те всички частни, просто да се конкурират, състезават, бидейки длъжни да спазват едни и същи правила.
Въпреки добрите намерения – за демонополизация, за адекватни здравни вноски, за пълна промяна, пак се дава заден ход – няма да е сега, няма да е догодина. Сегашното положение поправимо ли е някак?
Че се работи в условия на монопол – на една, фактически одържавена здравна каса, е огромен проблем. Но има и друго. При сегашното положение държавата е най-непочтеният платец на здравни вноски. 8 процентната вноска се плаща от под 2 млн. от българите – хората, които същевременно са и реалните данъкоплатци. От тях идват повече от 2/3 от парите, които са бюджетът на касата. За останалите 4 млн. от гражданите, държавата трябва да плаща – пенсионери, деца, държавни служители, военни, съдии, прокурори, безработни по бюрата за безработица, социално слаби и т.н.
Самият годишен бюджет на касата се прави по архаичен начин, на остатъчен принцип: изчислява се колко средства ще бъдат събрани от реално плащащите 8% здравна вноска, след което се добавят държавни средства, за да стигне до сумата от 4.2% от БВП. Бюджетът на здравната каса е част от консолидирания държавен бюджет. Според закона за публичните финанси той е 40 процента от БВП и това не може да се надхвърля. Дадат ли се повече пари за здравеопазване, повече от 4.2% от БВП – сегашното положение, ще трябва да се вземат пари от друго перо – от пенсии, от социални или от заплати за държавната аминистрация, от другаде. Ето защо пак не е вярно твърдението, че се дават все повече и повече пари за здравеопазването. Показват се разни числа, но в действителност става дума за един и същ процент от БВП.
Има и друго криво. Да се върнем на НЕплащащите сами вноските си 4 милиона българи. Държавата какво прави? За тях тя не плаща така, както би следвало. Като при редовните платци – на база заплатата. Първо – не виждам защо един висш държавен служител или главен прокурор, да речем, да не плаща сам осигуровките си. И второ – защо сега, когато държава трябва да плаща за тях, тя ги осигурява с тарикатлък – като дете, пенсионер, социално слаб. Меко казано, странна икономия при една т.нар.солидарна осигурителна система.
Влизаме в нов скандален сериал, май, по всичко личи. Със станалия публично достояние нов проекто-бюджет на касата, който давал по повече за всичко пак…
Кой видял видял, кой разбрал, разбрал. Това, което аз виждам е много тревожно. На фона на скорошното еуфорично говорене, че се тръгва към либерализация на здравното осигуряване, към децентрализация, съответно на добрите европейски практики, надзорът на НЗОК й одобрява един проекто-закон за бюджета, чрез който се прави опит да се променя модела тъкмо в обратната посока. Вместо либерализация, чрез преходни и заключителни разпоредби се върви към още по-затегнато управление на всички нива на системата на здравеопазване и то в дългосрочен план.
Стига се дотам, че за разкриване на нова болница или болнична дейност, ще трябва политическо решение в парламента. От самосебе си идва въпросът дали обявените от министър Ананиев реформи, на които повярвахме, не са били просто манипулация. За отклоняване на общественото внимание. Ако бюджетът на касата мине в сега предлагания вид, ще разберем до какви опасни крайности може да стигне популизмът.
