Даниел Смилов
на снимката: Даниел Смилов
Даниел Смилов е политолог и специалист по сравнително конституционно право. Програмен директор на Центъра за либерални стратегии. Той е доцент по теория на политиката в катедра „Политология” на СУ „Св. Климент Охридски”.
Има докторати от Централно европейския университет в Будапеща (SJD, Summa cum laude, 1999) и Оксфордския университет (DPhil, 2003).
Автор е на редица академични публикации на английски език в областта на конституционното право, финансирането на политическите партии и антикорупционната политика. Публикувал е и множество статии в българския печат и периодични издания. 

 

Господин Смилов, в неделя се проведоха изборите за членове на Европейски парламент. Резултатите показват победа за ГЕРБ с 31,01%, БСП – 24,26%, ДПС – 16,55%, ВМРО – 7,36%, Демократична България – 6,06%. Победа ли е този резултат за демократичната общност, след като успяха да вкарат едва 1 депутат, а ВМРО ще има двама, и чрез него очевидно няма да може да се води никаква сериозна политика?

При всички случаи това е победа за демократичната общност и дава добра платформа за идващите избори – първо ще са местни, но всъщност и възможността за предсрочни парламентарни избори стои, макар че след този успех на ГЕРБ можем да очакваме известно стабилизиране.

Успех не е в това, че процентите или гласовете са много, но е едно прилично представяне, което да гарантира едно място в ЕП. Но по-скоро е успех, защото е преодоляване на големия проблем от 2017г. Ясно показва, че когато тази демократична общност е разделена, тя губи. Едно обединение дава добър резултат.

Резултатът не е отличен, не е впечатляващ, защото беше насадено едно недоверие от 2017-та насам. Те се бориха да си върнат доверието от разединението. Това е първият успех, на базата на който те имат основанието да искат една по-широка подкрепа.

Каква ще е стратегията на „Демократична България”, не знам. Те при всички положения имат потенциал да разширят своите избиратели. Дали ще преговарят с някоя от другите партии в дясно, дали ще имат друга стратегия, е рано да се каже. Доколкото аз виждам, те са амбициозна формация и тяхната цел не е само да регистрират присъствие в европейския или българския парламент, а да се превърнат реална алтернатива в център-дясно на Бойко Борисов и моделът, който той е наложил. Това е важно, защото „Демократична България” е ясно изразена проевропейска формация. Тя не търси алтернатива на сегашното управление в територията на евроскептицизма, на националпопулизма, както направи БСП. И БСП явно загуби. „Демократична България” търси алтернатива в няколко други аспекта, най-вече справяне с корупцията…

Пропусна ли „Демократична България” възможност да се коалира със СДС и да изгради една по-мощна и убедителна дясна алтернатива на ГЕРБ за българските избиратели? В Турция опозицията, за да победи Ердоган, се обедини и загърби десетилетни противоречия. Възможно ли е това да се случи и у нас?

Не мисля, че е пропуснат шанс, защото има принципни различия между СДС и „Демократична България.”

„Демократична България” са тези хора, които излязоха от правителството (в което участваше Реформаторския блок), когато стана ясно, че съдебната реформа ще бъде провалена. СДС и други останаха. Сега СДС е формация, която не вижда особени проблеми в управлението на Борисов и дори участва като квазикоалиционен партньор, защото те не са реален коалиционен партньор на ГЕРБ, но си дадоха името за тяхната кампания. Андрей Райчев спомена за 50 000 гласа, които СДС е дало на ГЕРБ. Това е силно спекулативно. Не знам на базата на какви числа е казано, но дори да говорим за такава подкрепа, която е малко фантастична, все пак трябва да се изчисти този принципен проблем. СДС виждат ли проблем в управлението на Борисов, как го дефинират и готови ли са да отстояват една политика, която не е просто патерица на Борисов и ГЕРБ, а е търсене на дясноцентристка алтернатива на неговото управление?

Все пак това са разговори между свободни партньори, които биха могли да стигнат до споразумение, но трябва този проблем ясно да бъде поставен.

Управляващите от ГЕРБ, макар и да водят в проценти убедителни, в абсолютни стойности са загубили около 100 000 гласа в сравнение с миналите европейски избори през 2014г. Какво означава това?

Представянето на ГЕРБ е безспорен успех. На всички избори те взимат 1/3 от гласовете, така че, аз не мисля, че има някакъв спад в тяхното представяне. Те успяха да мобилизират електората си. Вярно е, че избирателната активност беше по-ниска в сравнение с предходните години и оттам идват тези разлики.

Така че, не виждам някакъв много сериозен отлив от ГЕРБ, който да ги кара да се притесняват. Но все пак тази намаляла избирателна активност е едно послание на избирателя към тях, че не всичко в този модел на управление е приемливо.

Мисля, че избирателите по-скоро се мобилизираха да гласуват за ГЕРБ, за да не дойде БСП, а не толкова от искрено одобрение на това, което позитивно става и се прави.

ГЕРБ биха направили грешка, ако помислят, че са направили някакво опрощаване на различните видове гафове, скандали и т.н. По-скоро трагичната кампания на БСП и влизането й в ниши, които не са присъщи за една лявоцентристка партия, доведе до тази победа.

Корнелия Нинова подаде оставка вчера като председател на партията. Много експерти разчетоха това като знак, че тя търси отново подкрепата на своите съпартийци, нещо като вот на доверие. Вие как коментирате?

Корнелия Нинова се стреми максимално бързо да отиде на преки избори и тя разчита на това, че БСП е дисциплинирана партия и много от избирателите ще се вслушат в това, което ръководството говори, особено, ако нямат много разгорещени дебати преди това.

Тя се надява с едни такива преки избори да се утвърди на власт. Опозицията срещу нея искат да има дълъг дебат за това какво е грешно в цялостната концепция „Нинова” дотук и да се преосмисли, да се върне БСП малко на проевропейски терен, защото тя много зави към евросекптицизма, към връзки с Русия и т.н. Това очевидно плаши голяма част от центристките избиратели в страната.

Опозицията в партията се стреми да направи това и сигурно ще използва влиянието си в Конгреса, в Пленума да наложат тази нова линия. Не знам кой ще надделее от тези две групи.

Най-любопитният факт сякаш е това, че бившият кмет на „Младост” Десислава Иванчева, със запорирани сметки, без пари и под домашен арест спечели повече гласове от партиите на Първанов, Симеонов и Сидеров. Какво казаха българските избиратели чрез този избор?

Това е изненада и за мен, аз не съм очаквал такова развитие. Това е протестен вот. Това са хора, които не виждат алтернатива в различните партии и същевременно смятат за неприемливи много от нещата, които се случват в съдебната система, особено по отношение на Иванчева.

Показният арест, провалът, пропадането на част от обвиненията, броенето на пари се оказа, че не се е случило, дори тя не беше осъдена за вземане на подкуп. Така че, имаше доста странни неща в този процес.

Тези неща са вбесили голяма част от хората, тя има своя подкрепа в „Младост”. Оттам идва впечатляващият брой гласове. Като цяло това е протестен вот, както срещу политическата система, така и срещу съдебната система.

 

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!