Апокрифното предложение за нов модел на финансиране на здравеопазването малко по малко става известно. Основната идея е да се увеличи това, което плащаме, като към сегашната вноска от 8% се прибави задължителна здравна застраховка по 12 лв. на месец. Около изтеклия  в медиите проект обаче, има повече въпроси, отколкото отговори. Самият той обаче още не е публикуван.

Да наливаме повече вода в каца без дъно?

Безспорно първият логичен въпрос е – защо трябва да се наливат още пари в здравеопазването, преди да се направят така необходимите структурни реформи, които обхващат отношенията лекар-пациент, липсващите медицински стандарти, по-справедливата цена на лекарския труд. (Макар че предвижда по-висока здравна вноска, предложението на Ананиев не предвижда увеличение на броя или цената на клиничните пътеки.)

НЗОК в момента работи като счетоводител, който получава документи от лечебните заведения и срещу тях плаща пари. Но ако един добросъвестен счетоводител, преди да плати, проверява истинността на описаното в документите, НЗОК не прави това. Тя се разплаща с парите от здравните ни вноски, без да се интересува дали наистина ги дължи или – не.

Управленските проблеми на касата идват от липсата на връзки между отделните регионални звена на касата – РЗОК. Това означава, че един пациент със скъпо струващо лечение може да се лекува по една и съща клинична пътека в един град, после в друг и касата да плати два пъти за едно и също, пълната стойност на кличната пътека.

Липсват и клинични пътеки за много социално значими заболявания. И макар да имаме лекари новатори, НЗОК не заплаща лечението у нас, а предпочита да изнася пациенти, въпреки че терапията у нас е десетки пъти по-евтина. Така с нашите парите Здравната каса плаща лечението на 1-2 пациенти, които са се преборили и най-често през медиите са спечелили общественото внимание, а десетки други остават без адекватна медицинска грижа.

В момента МЗ работи по Националната здравна електронна система и според информацията, публикувана на интернет страницата на ведомството, до средата на следващата година, може да има електронно здравеопазване. В този ред на мисли, звучи далеч по-смислено първо да се реформира цялата система, на базата на данните за състоянието й и след това да се увеличават вноските.

Това, което знаем е, че по линия на осигуровки, плащания от МЗ и доброволни застраховки в системата влизат около 4.2 млрд. лева и точно токова изтичат. Сигурно е, че има недостиг на пари, но също така е сигурно че има безстопанственост. В момента никой не може да каже какъв е размерът на средствата, с които се злоупотребява, именно поради липсата на данни и връзки между елементите на здравната система. Според  НСИ у нас има 345 болници.

Това е голям брой за малка страна като България. Но ако се заговори за затваряне на болница, местните хора протестират. Същевременно лекарите в областните центрове са претоварени и не получават адекватно заплащане за труда си. Класически пример тук е спешната столична болница „Пирогов“. Хората от малкия град вероятно не ползват местната болница, защото й нямат доверие, но искат да я има. Една модерна здравна система, основана на данни, може да насочи паричните потоци към по-ефективното здравеопазване.

Предложението „Ананиев“

В момента българските пациенти доплащат средно около 48% от лечението си, без това да е записано в закона. Идеята на Ананиев е те да доплащат законно 15%, като при болнични дейности до 700 лв., Здравната каса плаща 595 лв, а пациентът – разликата от 105 лв.

Министерстовто е пресметнало, че 84% от пациентите в болниците или 2.7 млн. болнични лечения са стрували на касата 855 млн. лв. Това прави средно по около 317 лв. за 1 престой. Останалите 523 случая, обаче са стрували над 700 лв. – колко точно до този момент Ананниев не е казвал.

Това са скъпо струващи дейности като тези, свързани с онкологични, сърдечно-съдови, неврологични (инсулти) и други заболявания, които министърът планува за прехвърли срещу 12 лева на застрахователите. Според сметките на министъра, годишно от задължителната здравна застраховка трябва да постъпват по 864 млн. лв. (6 млн. здравноосигурени по 12 лв. на месец, като за 2.735 млн. души от тях трябва да плаща държавата).

Звучи добре, но и нереалистично. Най-малкото защото срещу 40 лв. държавата е склонна да заплати лечение на стойност малко под 600 лв., а срещу 12 очаква частните компании да поемат значително по-високи суми. Няма и яснота в такива случаи пациентите ще доплащат ли и колко.

Ако предложението показва, че държавата реално цели да абдикира от грижите за тежко болните. По всяка вероятност, ако граничната линия от 700 лв.бъде премината, пациентите ще бъдат лекувани с най-евтините лекарства, защото размерът на застраховката може да се окаже недостатъчен.

От друга страна, Здравната каса ще спести разходи – защото няма да плаща скъпите лечения, ще натрупа излишек, който в края на годината ще бъде прехвърлен към държавния бюджет. Така, ще се окаже, че плащаме повече за по-малко и нереформирано здравеопазване. От целия финт обаче ще спечели държавата.

 

 

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!