В началото на века работих малко в „24 часа“. Вестникът имаше договори с различни авторитети, например с бившия президент Жельо Желев, който за 400 лева на месец се беше задължил да коментира събития, към които има интерес. Ходил съм у тях в „Младост“ да го записвам с касетофончето.
Начинът, по който началниците в „Часовете“ се отнасяха към президента Желев, ме убеди, че бившите държавни глави трябва да имат пожизнена пенсия, за да не зависят от благоволението на разни хора.
И съм писал доста по темата, докато се прие.
Но за това друг път.
„24 часа“ имаше договор и с Вера Мутафчиева. Тя си пишеше текстовете на пишеща машина и ходех до тях да ги вземам, зад кино „Изток“, дето сега е магазин.
Помня, че малко преди това лобирахме с приятели Вера Мутафчиева да оглави Агенцията за българите в чужбина, а тя се дърпаше. После нещата се понаместиха. Страхувала се, че ако излезе на показ, ще ѝ излезе и досието от ДС.
Което и стана, малко по-късно. Но тя знаеше, че няма да я отмине още преди това.
И се беше остракирала, отделила от света.
Това правеше Държавна сигурност от нормалните и интелигентните българи. Безкрайно унижение.
Имал съм сгода да се срещам или да работя и с други хора, смачкани от машината. Например Георги Данаилов. Или Наско Свиленов. И още доста.
Те имаха образ на модерно мислещи, множество почитатели, в известен смисъл даваха надежда, че не всичко е комунизирано.
Когато им излязоха досиетата, някои ги презряха и зачеркнаха. Други ги защитиха и подкрепиха.
Мисля, че тези хора могат да бъдат съдени само от такива, които са го преживели.
Не става дума за съзнателните милиционери. А за тези, притиснати до стената, борили се за живота си и за близки хора.
Сега и с Юлия Кръстева. И тя с досие.
Икона за интелектуалците, не само в България, но в случая е по-важно, че и в България.
И пак я бранят. Но и отричат.
И друг път съм го казвал. Законът за досиетата е направен така, че да даде още власт на ДС и да доунижи жертвите.
В сегашния си вид той убеждава българите, че всички са мръсници, че ако не си продадеш душата, няма начин да успееш и в крайна сметка – че ченгетата владеят всичко.
Не намерихме сила да осмислим злото, сторено от комунизма, да разберем зловещата търговия с душите и мечтите на хората, тоталния контрол върху живота.
И си плащаме.
