Димитър Андреев Делчев е председател на политическа партия „Движение България на гражданите“. Народен представител от Реформаторския блок в 43-то народно събрание от 2014 г.
През 2011 г. е съветник в кампанията на Меглена Кунева като независим кандидат за президент на Република България. Взема участие в подготовката на позиции и изготвянето на управленски програми в сферата на правосъдието, вътрешния ред и сигурността.
През 2012 г. става съучредител на политическа партия „Движение България на гражданите“, впоследствие е избран последователно за областен координатор в София област, председател на юридическата група, член на Националния съвет и член на Изпълнителния съвет на партията.
На парламентарните избори през 2014 г. Димитър Делчев е издигнат за водач на листата на Реформаторския блок в София област, като резултатът на РБ в избирателния район е оценен като отличен.
В края на септември бяхте избран за председател на „Движение България на гражданите”. Като нов лидер на политическа партия, какви нови политики предвиждате?
На първо място „Движение България на гражданите” има нужда от обновление, от реформи. В края на тази седмица ще свикам Национален съвет, на който да обновим централното ръководство на партията с нови и свежи лица. На второ място, предвиждаме да създадем един съвет за местни политики, който да бъде експертно звено към Националния съвет. В него ще участват всичките ни хора по места, които ще започнат подготовката за местните избори – стратегия, организация, комуникационни канали.
Предвиждаме да използваме много по-активно електронните средства за общуване като Facebook, Viber и чрез тях да изкараме експертните групи на „Движение България на гражданите”, за да могат повече хора да се включват в правенето на политики. Естонците, например, написаха своята Конституция онлайн – всеки гражданин имаше възможност да предлага изменение и допълнение към Конституцията и накрая да се направи един общ текст. Аз така си представям, че ще изработим политиките, които ще са в интерес на хората и които ще докажат, че „Движение България на гражданите” и реформаторската общност у нас, към която ние се числим, може да управлява и развива държавата.
Политическият елит, който управлява сега – в лицето на ГЕРБ, БСП и ДПС, се проваля в опита да развие страната до степен да не бъдем последни в ЕС по който се сетите критерий.
Каква е оценката Ви за правителството на премиера Бойко Борисов?
Ние сме последователна опозиция на правителството на Бойко Борисов. Всъщност, корупционният модел, който ГЕРБ създаде по места, който феодализира местното управление, особено в общините, в които управлява ГЕРБ, а и тези, в които е БСП, краде пари от хората, гони младите хората.
Ние сме срещу този корупционен модел, който поставя едно лице, което отговаря за обществените поръчки и назначенията в дадена община. А всеки, който иска да се реализира в дадена сфера да трябва да докаже лоялността си към това лице, а не да показва качествата си. Това е порочен модел, който дърпа страната ни назад, а не напред.
Затова на Националния съвет на ДБГ решихме, че ще работим за разбиване на точно този модел, който ГЕРБ създаде по места.
Напоследък сме свидетели на много „гейтове” – „Кумгейт”, „Суджукгейт”, „НДК-гейт”. Това са симптоми за една дълбоко погрешна политика за ограбване на населението.
Преди дни, партиите около ДСБ на Радан Кънев и „Да, България” на Христо Иванов започнаха разговори за общи действия. Прави впечатление, че на тези разговори не бяха поканени автентичната дясна партия СДС и „Движение България на гражданите”, които на предишните избори събраха над 100 000 гласа. Как ще коментирате?
Гласовете ни бяха дори повече от 110 хиляди, но това не е толкова важно. По-важното е, че начинът, по който се върви към обединение в главите на старите лидери на партиите в рамките на реформаторската общност, е грешен. Начинът, по който се събираш с няколко партии, а с останалите не комуникираш, води до това десницата да се разделя, а хората да бъдат поставяни в различни листи. Това ще бъде крайният резултат от тази политика.
Затова казвам, че трябва нов начин на мислене, нов морал и нов начин на партньорство в дясно. Като цяло, реформаторската общност трябва да започне да се обединява отдолу нагоре, за да може в крайна сметка да се доведе до създаването на истински силно движение, което пък от своя страна да разбие порочния модел, за който говорихме преди малко.
Това обединение трябва да е максимално широко – всяка партия, сама по себе си, е различна. ДБГ е дясноцентристка партия и никога не е отстъпвала от тези си принципи, за разлика от други парии. Но пък това не означава, че ние не трябва да подадем ръка и да работим заедно.
Надявам се старият начин на мислене да се промени, порядките, които водят до разпокъсване, да отпаднат, да бъдат оставени пред вратата. Защото, когато седнем на една маса, трябва да имаме честен разговор за това как смятаме, че България трябва да се развива оттук нататък.
Очевидно, че те не искат да се коалират с вас. Възнамерявате ли да направите ново демократично обединение със СДС?
Реформаторският блок съществува и в момента – в него са СДС, „Българска нова демокрация”, БЗНС. Но Реформаторският блок не е достатъчен, за да постигнем целите, които си поставяме – да разбием корупционния модел. Затова е необходимо истинско, широко обединение на реформаторско мислещите хора в държавата. Реформаторската общност трябва да бъде единна и силна, за да може тези стотици хиляди хора – някои казват, че са 500 000, аз мисля, че са повече – да получат необходимото представителство и да имат един разумен глас в българския политически живот. В момента, такъв глас не съществува.
Смятате ли, че един бъдещ съюз между СДС и ДБГ ще бъде успешна формула за влизането в парламента и оттам във властта?
Това е техническият начин на мислене – с кой да се съберем, за да минем 4-процентната бариера. Аз в такъв разговор не искам да участвам. За мен не е важно аз или който и да е друг от нас да стане депутат и в парламента да имаме една групичка от 10 човека, която да тропа на вратата на Борисов. Това не води до нищо добро. За мен е важно, когато поставим ценностите на реформаторската общност и да има обединение спрямо политиките, които тази общност иска да реализира в сферите на сигурността, образованието, борбата с корупцията и икономиката. Това е важното, а не някой да се вкара като депутат. На мен такъв разговор не ми е интересен.
Политиката в бъдеще очевидно няма да се дели по оста ляво-дясно, а по оста прозападна-произточна политика. Председателят на БСП Корнелия Нинова очевидно ще се придържа към произточната политика, премиерът Бойко Борисов е прозападно ориентиран, с източни елементи. Как ще се форматира десницата?
Изключителна смелост изисква да се определи каква точно е политиката на ГЕРБ. Аз мисля, че политиката на ГЕРБ всеки ден е различна – един ден е прозападна, един ден е произточна, а на третия ден отсъства. Това е големият проблем с ГЕРБ. Те нямат идеология. Те са една партия, създадена с идеята да се домогне до властта.
Това, което трябва да знаем и помним е, че преди да говорим за ляво и дясно, преди да влизаме в тези трактати за консерватизъм и либерализъм, трябва да решим няколко много важни въпроса за България. Първо: ще има ли реална борба с корупцията? Ще продължават ли корумпираните чиновници да ограбват населението? Между 7 и 15 млрд евро. на година изтичат от България заради корупция. Вторият много важен въпрос е: ще се създаде ли среда на малките и средни предприятия да се развиват или ще бъдат мачкани, за да могат големите корпорации и фирми да монополизират отделни сектори?
Третият много важен въпрос е: ще има ли в България сигурност или отново телефонните измамници ще тормозят десетки хора, събирайки им парите и разбивайки им психиката? Ще има ли ограбване на банкомати ежедневно или ще има ред в държавата?
Когато отговорим на тези въпроси, тогава можем да влезем в дебат за ляво и дясно. Аз затова говоря за обединение на реформаторската общност, защото в случая е важно дали си реформатор или не си.
Всички качествени кадри бягат вече в чужбина. Както казва Радой Ралин: „Когато си тръгнат отвратените, остават отвратителните”. Това е резултатът от тази политика.