Димитър Ганев е български политолог, доктор по политология и автор на книгата „Пътят към конституцията“.
Продължава образованието си в специалност „Политология“ на Софийски университет „Св. Климент Охридски“. През 2012 г. придобива магистърска степен по „Политически мениджмънт“ в същия университет. През февруари 2013 г. е приет за редовен докторант към катедра „Политология“ на Софийския университет и защитава дисертация през ноември 2016 г.
Между 2011 г. и 2016 г. работи като политолог в социологическа агенция „Галъп интернешънъл“.
През юни 2016 г. съосновава изследователски център „Тренд“ заедно с политолога Анастас Стефанов и социолога Евелина Славкова.
Очевидно най-топлата политическа новина е основаването на партията на Слави Трифонов. Тази седмица излезе и програмата му – тя звучи проевропейски и демократично. Едновременно с това представата ни за Слави като за шоумен, който е в сферата по-скоро на вулгарната музика и текстове. Има ли, според Вас, шанс този проект да бъде подкрепен от българите?
В крайна сметка, това вече е политическо позициониране. Господин Трифонов, дори в своите изяви в шоуто, никога не е декларирал някакъв евроскептицизъм. Освен това, не трябва да забравяме, че в България все още ЕС се ползва с голямо доверие. Показвали сме това в множество проучвания на „Тренд”, относно нагласите към ЕС и проатлантическата ориентация на България. В този смисъл, всяко едно друго позициониране по тази тема, би нанесла на Слави Трифонов имиджови щети. Така че, това ми се струва напълно логично.
Колкото до другите неща, които бяха в декларацията – също са логични, като има предвид, че именно г-н Трифонов, в последните няколко години, се занимава с темата за засилване на прякото гражданско участие, чрез референдуми. Виждаме, че в декларацията му фигурират неща като пряк избор на главен прокурор, на местни управители на районните полицейски управления. Съвсем различен е въпросът до колко това са ефективни способи за управление, но със сигурност, за сметка на това, се ползват с голяма обществена подкрепа.
В интерес на истината, „Тренд” направи проучване, когато стана отново въпрос за субсидиите, дали мнението на българите по някакъв начин се е променило в рамките на годините между референдума и до този момент. Няма никаква промяна. Така че, това все още са много популярни теми. В този смисъл, не бива да ни изненадва това по някакъв начин.
Проектът на Слави по-скоро ще помогне или по-скоро ще попречи на Борисов? Има много съмнения след услужливото интервю на Слави с Борисов, че всъщност Трифонов е по-скоро проект на Борисов. Как ще коментирате такава хипотеза?
Това са нормални неща. Такъв тип слухове винаги вървят за всеки нов политически субект. Аз не се доверявам на слухове, гледам да правя рационален политически анализ. Дори да има някакви отношения между ГЕРБ и Слави Трифонов, или е имало през годините, или ги има сега, това не означава непременно, че г-н Трифонов ще бъде някаква пряка функция на ГЕРБ.
Дори да имат отношения, той може да се еманципира от тях. Относно ГЕРБ – трябва да имаме предвид, че Слави Трифонов, на първо място, ще успее да консолидира т.нар. протестен вот. Тоест, най-големи потърпевши вероятно ще бъдат Веселин Марешки, ВМРО и бившите „Обединени патриоти”. Оттук нататък въпросът е колко ще успее да вземе от ГЕРБ и БСП. Все още е твърде рано да говорим за някакъв електорален потенциал.
Нашата агенция в момента работи на терен. В новото проучване, от началото на август, ще можем да видим дали г-н Трифонов излиза с някаква по-сериозна тежест. Все още е много рано да се говори.
Освен това, доколкото разбирам, учредяването на тази партия ще бъде на 5 октомври. И тук въпросите пред тази партия и за тази партия са повече, отколкото отговорите. Щом се учредява на 5 октомври, при всички случаи няма да има регистрация за местните избори, защото регистрациите приключват на 16 септември. Съответно: ще играе ли Слави Трифонов на местните избори? Това е въпрос, на който все още нямаме отговор. Ако ще играе, как ще играе? Единствената възможност, която виждам е чрез инициативни комитети или да вземе регистрацията на някоя друга партия, което ми се вижда по-малко вероятният сценарий.
Според мен, въпросите за проекта на Слави Трифонов са доста повече, отколкото отговори той ни даде в последното си предаване на 31 юли.
Анализатори прогнозират, че ни очаква гореща политическа есен и свързват това с избора на нов главен прокурор. Много хора смятат, че кандидатурата на Иван Гешев е неподходяща, но тя е налагана категорично от управляващите. Възможно ли е този спорен избор да изкара хората на улиците и правителството да плати сметката на прокуратурата?
Първо, до голяма степен това не е политическо назначение. Това е назначение вътре в съдебната система, което обаче, поради факта, че е един единствен кандидат, поради факта, че в едно интервю си позволи да ползва доста остър и до голяма степен политически език, спрямо определена формация, предизвика тези протести.
Това, което се случи до момента е, че кандидатурата на Иван Гешев даде нов дневен ред на демократичната общност, който вероятно те ще използват в рамките на самата кампания. Доколкото виждам и съдя по първите ходове, Методи Лалов вероятно ще е кандидатът за кмет на София на „Демократична България”, който е човек от съдебната система и вероятно този дневен ред с липсата, според тях, на справедливост и проблеми в правосъдието, ще бъде точка в тяхната кампания.
Как Ви изглежда днешния българин – по-скоро удовлетворен от живота си и политическата реалност в България, или по-скоро разгневен и търсещ алтернативи на настоящото статукво, защото много политолози смятаха, че българинът е разгневен, но резултатите от евроизборите показаха точно обратното – че по-скоро българинът потвърждава и си харесва настоящия живот.
Нямало е случаи, вероятно с малко изключения, в които българите да харесват елита си и да са доволни от статуквото. Сегашната ситуация въобще не прави изключение. Факт е, че на терена има латентен протестен вот, наказателен вот. Факт е, че на терен има недоверие към настоящото статукво, натрупано недоверие към настоящото управление. Само че, на европейските избори този протестен вот като че ли, не се реализира.
Тук грешката, до голяма степен, е на БСП, която не можа да се представи докрай като алтернатива на това управление и да даде легитимна алтернатива на управлението на Борисов. Това се видя много ясно от резултатите от европейските избори. Имайте предвид обаче, че на европейските избори не се яви нито един нов политически субект. Всички основни играчи се бяха заявили на терена още на предсрочните парламентарни избори през 2017г.
А Иванчева?
Иванчева беше единственото изключение. При нея се видя истинският протестен вот, но тя не успя да консолидира целия протестен вот, защото той е много по-голям от това, което тя реализира.
В случая, Слави Трифонов ще се опита да консолидира целия протестен вот, а него го има. Имайте предвид, че на всички избори има субекти, които опитват и отчасти успяват да консолидират този вот. През годините това са били Яне Янев, Николай Бареков, Веселин Марешки. Това са малки величини. В някакъв смисъл, протестна вълна беше и тази, която качи Симеон Сакскобурготски на власт. В последствие, дългото пребиване на ДПС във властта и огромните корупционни скандали в правителството на Тройната коалиция, наляха вода в мелницата на Бойко Борисов.
Големият въпрос е дали Слави Трифонов ще бъде от калибъра на Яне Янев, Марешки или Бареков, или от калибъра на Сакскобурготски и Борисов, или нещо по средата. Аз лично не виждам потенциал в момента за мащабна промяна тип Сакскобургорски-Борисов, но смятат, че ще бъде по-голямо явление от Янев, Сидеров и Бареков.
Очакват ни избори на есен. Вярно е, че общинските избори са по-различни от националните, но там пък най-много се говори за купен и корпоративен вот. Имаме ли, според Вас, 30 години след демокрацията, честни и убедителни избори, особено като имаме предвид, че почти 5% от бюлетините са невалидни и хиляди протоколи са преправяни на ръка?
Имайте предвид, че в България, колкото и деформации да има в политическия процеса – нагледали сме се на изборни манипулации, купен вот, контролиран вот, грозни сцени с депутати с чували с бюлетини – въпросът е, че когато българите решат в някакъв момент да махнат една власт и да инсталират друга – те го правят.
Тези деформации в изборния ни процес не са успявали да повлияят на това. Има едно много добре изследване на един мой колега – доц. Стойчо Стойчев, за контролирания вот в България.
Контролираният вот в България, по различни оценки, е между 300 и 400 хиляди гласа, който се разпределя между всички партии. Звучи като огромна абсолютна стойност, но разпределен между отделните партии, той не може да реши въпроса за властта. Ако българите искат някое правителство да си ходи, и да дойде друг на власт, то неминуемо ще се случи.
