Георги Лозанов е роден на 26 април 1958 година в София. През 1981 г. завършва специалност „Философия“ в Софийския университет.
Работи в списание „Българско фото“, а след това е редактор и заместник-главен редактор на вестник „Култура“ (от 1989) и главен редактор на списание „Егоист“. Главен редактор на списание „Пет звезди“ .
Доцент във Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийски университет.
От самото основаване на медиен регулаторен орган в България Лозанов е негов член, а по-късно и председател.
Доц. Лозанов, България достигна до 111 място в класацията на „Репортери без граници” за свобода на словото. Как изгледат българските медии през Вашите очи и ако сега бяхте председател на СЕМ, какво бихте направили?
Това е една тенденция, която не е от тази година. Парадоксално е, че тя съвпада с влизането ни в ЕС. Фактически от трийсет и някое място, рейтингът на България започна да пада след 2007 г. горе-долу с по 10 пункта всяка година, а сега през последните години се е задържала на това много ниско ниво. Мисля, че е имало и по-ниски години, да кажем били сме на 113 място, но въпросът е, че сега ни изпревариха и страните от Балканите като Сърбия и Македония, което всъщност е доста обезпокоително за медийната ситуация в страната. Това, че започнахме да падаме в класацията след влизането в ЕС показва, че когато се стремяхме да ни приемат, предприехме поредица от действия, за да започнем да изпълняваме критериите. Тогава като че ли средата беше много по-защитаваща човешките права, включително и свободата на словото, отколкото сега, когато имаме самочувствието на една държава член на ЕС, която обаче фактически не е отговорила на един от най-важните критерии, от които зависи свободата на словото.
Регулаторът (Съветът за електронни медии, бел. ред.) има няколко дребни инструменти, с които може да подобри свободата на словото. Основният проблем на тази така да се каже несвобода, на падането надолу е формите на зависимост на медиите. Те обаче не са в компетенциите и във възможностите на регулатора. Това е по-скоро работа на законодателя. И аз ако бях в СЕМ, както питате, щях да настоявам, както съм настоявал през годините, за съжаление без особен резултат, да започне една цялостна ревизия на законодателството. През промени в закона има неизползван ресурс, чрез който може да се гарантира по-голяма независимост на медиите в България.
Как бихте коментирали играта „Стани богат”, която се излъчва по обществената телевизия и то в най-гледаното време?
Е, не мисля, че това е проблемът на медиите и на обществените медии. Има гледна точка, че това е шоу, а там очакванията са за повече публицистика и повече сериозна тематика. От друга страна тази игра наистина има образователна функция. Ако сценаристите я правят в едно взаимодействие с Министерството на образованието така че на базата на експертна компетентност да се посочи къде е най-сериозният дефицит в образованието на нацията, например медийната грамотност, и въпросите повече или по-малко внимателно бъдат насочени натам, аз мисля, че това би било даже привилегия за обществената медия.
ЕК предложи мерки за гарантиране на свободата на медиите в Европа, като най-важните предложения предвиждат собствениците на медии да не могат да участват в обществени поръчки и да съобщават всяко бюджетно финансиране. Как ще коментирате тези предложение и според Вас биха ли имали ефект?
Това е за което говоря, че практически през законодателството биха могли да се постигнат някакви нови по-добри резултати по отношение на свободата на словото в страната, защото тези предложения, които Комисията прави, практически са предложения към законодателите. Всичките предложения, които четох, са предложение, които ние отдавна сме правили към нашия законодател – прозрачност на собствеността, включително определение за това кой може да има медии, тъй като това не е обикновен бизнес. Това е бизнес, чрез който се задоволява едно човешко право, каквото е правото на информация, което е изключително важно. Бизнесът си е бизнес, но ти трябва след като се ангажираш с това, при всички случаи да гарантираш реализация на това право. Аз обичам да казвам, че собствениците на медии са нещо като собствениците на болници – ти може да правиш бизнес, както има частни болници, обаче не можеш да кажеш на лекаря „ще му сложиш на пациента това лекарство и ще направиш тази процедура, а не тази, защото моят интерес е такъв”. По същия начин собственикът на медии трябва да бъде ограничаван в начина, по който влияе върху журналистическата професия въобще и върху свободата на хората, които работят в медията, независимо че тя е негова.
Сега става въпрос за законови мерки, които да ограничават възможността на собствениците да влияят върху собствените си служители в медията, като първо се започва от репутацията на самия собственик. Второ, например една от мерките е да не е бил осъждан за престъпление. Може да се дадат и ред други условия. Не всеки капитал така да се каже е годен да произвежда медийно съдържание. Освен това се предлага да се отчита конфликтът на интереси – собствениците да не участват в обществени поръчки, за да не може да използва медията за собствените си лобистки цели. Аз бих казал, че трябва да се отдалечат ролите на собственика на медии и на политика. И политиците, не както у нас да имат медии, да водят предавания, това трябва много да се отдалечи. Аз наричам тези мерки мерките „анти-Берлускони”. Явлението Берлускони в това отношение е показателно за всичките рискове, които води сближаването на политическата с медийната и журналистическата роля.
Има ред мерки, които трябва да се предприемат. Аз съм го писал отдавна това нещо, а и не само аз. Но на нас в България ни беше така да се каже лесно да предвидим всички тези мерки, тъй като ние сме пилотна за съжаление страна в загубата на свободата на словото. Сега това започва да става вече общоевропейски проблем, но преди всичко си е наш, национален. Има нещо ново в тези мерки, които Комисията предлага. До сега медийната свобода и медиите изобщо бяха оставени изцяло на националните законодателства, те бяха национален проблем. Виждам, че сега става общоевропейски и ЕК като цяло се е загрижила за състоянието на медиите в света.
