Емануил Йорданов е роден на 10 август 1960 година в София. Произхожда от семейство, репресирано след 9 септември 1944 година.
Завършва право в Софийския университет „Климент Охридски“ и работи като адвокат.
През 1997 година е избран за народен представител от Съюза на демократичните сили (СДС) в 38-то Народно събрание. От 1999 до 2001 е министър на вътрешните работи в правителството на Иван Костов.
ДЕБАТИ.бг потърси адвокат Йорданов във връзка с приетите на първо четене от Комисията по правни въпроси промени в Наказателния кодекс. Те предвиждат уеднаквяване на наказателния режим при престъпленията по служба в публичния и частния сектор.
Г-н Йорданов, според Вас кой има интерес да прокарва подобни промени и да осъществява голям контрол и върху частния сектор?
Аз не мисля, че тук става въпрос за осъществяване на контрол върху частния сектор. По-скоро тук се привежда в действие един принцип, който е прогласен от Конституцията, а именно – равнопоставеност на различните видове собственост. Няма значение каква е собствеността на едно търговско дружество, когато лице, работещо в него, извършва нарушение на закона с цел да обогати някого или да го ощети и това става за сметка на въпросното дружество. Както държавните и общински дружества, така и частните дружества имат нужда от защита и тя трябва да бъде получена.
Конституцията приравнява всичко видове собственост. В нея няма разграничение къде се използват парите на данъкоплатците и къде – пари на отделни физически или юридически лица. Така че ако това са целите на вносителя на законопроекта, мисля, че те следва да бъдат подкрепени.
А това ли са целите?
Надявам се. Лошото в днешно време е, че каквото и да се приема в Народното събрание, то се приема без каквато и да е сериозна дискусия, нищо не стига до обществото и целият този законодателен процес остава на сянка. Хората разбират за приетите закони едва след като се появят в държавен вестник или пък ако някой атакува даден приет закон пред Конституционния съд.
Според Вас нарушават ли се с този законопроект някакви демократични принципи и може ли той да бъде използван за оръжие срещу инакомислещите?
Когато нарушаваме законите, винаги може един или друг законов текст да бъде използван във вреда на обществото, но когато законът се спазва стриктно, не може да има никакъв проблем. Просто в България трябва да се научим да спазваме законите.
Има ли друга подобна практика в Европа?
Не мога да кажа, но не мисля, че която и да е цивилизована държава може да разграничава различните видове собственост и да дава защита на една от формите на собственост за сметка на останалите.
