Емил Радев е роден е на 26 март 1971 г. във Варна. Възпитаник на I езикова гимназия в родния си град. Юридическото образование получава в Икономическия университет във Варна с магистратура по Публична и териториална администрация във Варненския свободен университет. Докторант по Гражданско и семейно право към Нов български университет.
От 1999 г. е адвокат към Адвокатска колегия – Варна. Специалист в сферата на търговското, финансовото, административното, международно-частното и гражданското право.
С политика се занимава от 2007 г., когато е избран в Общинския съвет на Варна от листата на ГЕРБ. През 2009 г. е избран за депутат в 41-то Народно събрание от ГЕРБ във Варна, а през 2013 г. и в 42-то Народно събрание. 
От 2014 г. до сега е евродепутат, избран от листата на ГЕРБ. В Европейския парламент членува в групата на Европейската народна партия.

 

 

Г-н Радев, почти измина поредният мандат на Европейския парламент, а Вие бяхте активен участник в него. С колко се приближи през тези пет години България до европейските стандарти?

България доказа през тези пет години, че е пълноправен член на ЕС, че е заела достойното си място в европейското семейство и гласът на България през този мандат се чуваше силно в ЕП.

За съжаление трябваше да се борим с доста двойни стандарти, които са не само за България, а и за страните от Източна Европа. Видяхме и по пакета „Мобилност” разделението център-периферия.

Наложи се да се борим и с двойния стандарт при храните – нещо много важно за източна Европа, особено важно за България, защото все още храни с еднаква опаковка, под една марка се продават в Източна и в Западна Европа за съжалени с коренно различно качество. Това освен на вкусовите качества, за съжалени се отразява и на здравето на българските граждани.

През последната парламентарна сесия ще се гласува директива, която дава възможност тези лоши практики да се премахнат. Аз съм горд, че успяхме да договорим първата програма за борба с двойния стандарт при храните и през тази година ЕК одобри моя пилотен проект и на колегата ми Новаков за 1,3 млн. евро само за тази година, които ще служат за изследвания на храни и напитки точно за този двоен стандарт, ще подпомагат потребителски организации, които ще могат да защитават потребителите, да ги информират, а когато е нужно, да завеждат и колективни искове срещу тези, които на практика злоупотребяват с двойните стандарти.

Друга голяма битка е пълноправното ни приемане в Шенген. Вече седма година България, въпреки че е изпълнила техническите изисквания, поради вътрешнополитически причини в дадени държави членки не е приета в шенгенското пространство.

Въпреки това България е страната, която пази външната европейска граница най-добре. Една от най-тежките граници – българо-турската на практика е с минимален натиск от бежанци и мигранти. Не така е положението примерно в Средиземноморието, все още стотици хиляди успяват да стигнат до Европа нелегално.

Именно Шенген може да съществува само тогава, когато се охраняват добре външните граници на Европа. Това нашите партньори трябва много добре да го разберат, защото виждаме, че вече трета година има контрол между държавите членки вътре в шенгенското пространство и само доброто пазене на границите би свалило този контрол.

Когато контролираме кой влиза в ЕС, оттам нататък спираме нелегалната миграция, спираме организирани престъпни групи, спираме и терористите, което е другата много важна област, в която действа и работи този ЕП – осигуряване на сигурността на 500-те млн. европейски граждани.

Както казвате Вие, вече седма година не сме приети в Шенген. Защо ни нямат доверие и доверието ли е причината това да не се случва?

За съжаление не е доверието. Първоначално не бяхме приети в Шенген, защото Холандия ни спря. Там имаше едно коалиционно правителство, в което участваше малка националистическа партия. Тя крепеше правителството, но в устава й беше записано България и Румъния да не се допускат в Шенген.  В момента, в който премиерът на Холандия беше гласувал „за”, в следващия момент щеше да падне правителството му.

За съжаление и в момента ставаме заложници на вътрешнополитически борби в някои държави членки. България и Румъния биват използвани в тези вътрешнополитически борби, по много несправедлив начин.

Ние прилагаме абсолютно цялото шенгенско законодателство – визовата информационна система, шенгенската информационна система. Успяхме да договорим да сме част от визовата информационна система, така че България и Румъния да се считат за престой в шенгенското пространство.

Аз съм много горд, че работих в тази сфера и бях докладчик по това досие, така че да можем веднага щом ни приемат в Шенген, на практика да сме готови. Ние прилагаме шенгенските правила, шенгенските процедури, имаме достъп до всички информационни системи – засега в някои само пасивен, за да можем веднага след приемането ни в Шенген да имаме и активен достъп.

Трябва да спрат спекулациите и да спрат да се използват България и Румъния като причина да не бъдем приети само заради вътрешнополитическите борби в дадени големи държави членки.

Може би най-важната битка за България през тази година е поканата за т. нар. „чакалня” на еврозоната. Ще я получим ли в началото на лятото, или пак ще ни отложат по някакви причини?

Аз мисля, че ние сме готови, ще влезем в т. нар. механизъм ERM II. България е страна с много стабилно финансово състояние, имаме много малки дефицити. Ние изпълняваме абсолютно всички изисквания и можем да влезем спокойно в чакалнята на еврозоната, защото наистина показваме стабилност.

Това е пътят на България, защото виждаме че и там ЕС показва двете скорости. Съвсем наскоро дебатирахме да има финансов министър за еврозоната, който обаче да няма отношение към държавите, които са извън нея.

Това показва, че ние възможно най-бързо трябва да се присъединим към еврозоната, за да не оставаме пак в периферията, а да бъдем в сърцето на Европа, което ще донесе и много по-голяма сигурност за финансовата ни система и разбира се сигурност за вложенията на гражданите, сигурност за бизнеса, за едно много по-добро развитие в една много по-сигурна среда.

През последните месеци избухват периодични спорове около нашата съдебна система, най-вече около специализираните съдилища, прокуратура и антикорупционната комисия КПКОНПИ. Имахме ли нужда наистина от тези извънредни съдилища и каква е европейската практика?

Що се касае до специализираните органи, аз успях преди две години да направя една конференция в ЕП, свързана с гражданската конфискация. Поканихме водещи експерти, работещи в тази област от Великобритания, Испания, Италия и Ирландия.

Това са държавите, където е познат елементът на гражданската конфискация и то за борба с тежката организирана престъпност, за борба с мафията и с терористични организации, които са действали на територията на Ирландия и Испания.

Те бяха много впечатлени от механизма, който има в България. Показахме, че наистина имаме работещ механизъм, който се използва през миналите две десетилетия в много тежки от страна на организираната престъпност държави като Италия, Великобритания.

Видяхме, че практиките, които налагаме, са утвърдени в тези държави. Така че има полза от тези органи. Те трябва да действат така, че наистина да се отнемат парите на представителите на организираната престъпност.

Аз работя и по четвъртата, и по петата Директива за борбата с прането на пари и съм докладчик по Регламента за размяна на финансова информация, който касае звената за финансово разузнаване в целия ЕС, връзките помежду им, както и с Европол.

Мога да кажа, че когато проследим парите, най-лесно стигаме до организираната престъпност, стигаме и до терористичните клетки и това е пътят.

Отнемайки парите, ние отнемаме ресурса на престъпните организации да извършват бъдещи престъпления, а и по пътя на парите най-лесно се стига до престъпниците и терористите.

Мисля, че ние трябва да развиваме специализираните органи и те трябва наистина да действат много по-ефикасно. Получихме одобрението от нашите европейски партньори, виждаме го в последните доклади по механизма за сътрудничество и проверка – имаме много добра оценка, дадена точно за тези специализирани органи.

Видяхме изпълненото с много компромиси решение за Брекзит. Каква е Вашата прогноза за ЕС през следващите 5 години и къде ще е мястото на България в Съюза?

Виждаме, че преди три години гражданите на Великобритания бяха много заблудени за излизането от ЕС, бяха използвани много спекулации. На гражданите им беше казано, че милиарди ще влязат след излизането на Великобритания в английското здравеопазване, ще се дават за заплати, за пенсии и т.н., което  виждаме, че не се случва.

Това, което става в последните месеци, показва голямото безсилие да се излезе нормално със споразумение, а да няма твърд Брекзит. ЕС направи всичко възможно да има излизане със споразумение. Ние дадохме най-добрите условия, които можеха да се дадат на Великобритания, но за съжаление не виждаме решение отсреща.

Ето, сега за пореден път ЕС даде шанс на Великобритания да излезе със споразумение в следващите 6 месеца. От страна на Обединеното кралство обаче все още има пълна неяснота как ще се действа. Това е неяснота както за бизнеса, така и за всички европейски граждани.

Това трябва да послужи за пример на всички онези популисти и националисти, които прокламират и тръбят дори в самия ЕП за напускане на ЕС, за разделение и т.н.

Голямото европейско семейство носи много по-голямо благосъстояние на 500-те млн. европейски граждани. Заедно сме много по-силни на международната сцена.

Една малка страна като България много по-трудно би могла да защити интереса си, но когато зад нея стоят още 27 държави членки на ЕС, когато има обща европейска политика, много по-лесно постигаме целите и успяваме много по-добре да се защитаваме и да договаряме по-добри условия, когато работим с едни големи държави, каквито са Русия, САЩ, Китай.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!