Емил Стоянов
На снимката: Емил Стоянов - издател на "ДЕБАТИ".

Емил Стоянов е роден през 1959г. в Пловдив.
През 1991г. основава издателство „Пигмалион“.
През 2001г. основава първата българска новинарска телевизия „Европа“, която управлява успешно 15 години. През 2016г. Стоянов продава акциите си от телевизия „Европа“ и напуска управлението и.
През 2009г. е избран за евродепутат от гражданската квота на ПП „ГЕРБ“. Става първият българин, член на Комисията по култура и медии на Европейския парламент.
През 2017г. основава електронното издание „ДЕБАТИ“.

 

Как ще запомните 2019 г.? Добра ли беше за нас българите или не чак толкова? Случи ли се някакво историческо събитие?

В България не се случиха, за добро или за лошо, разтърсващи събития, които ще останат в учебниците по история. Икономиката ни продължи доброто си развитие от последните двайсетина години и порасна с още около 3,5%. Това е повече от 2 пъти от средния растеж в останалите страни от ЕС. Нараснаха и доходите на хората, особено в големите градове. Това се дължи на стабилността и богатството на огромния пазар на Европейския съюз, от който нашата страна вече е органична част и черпи много ползи. Вече повече от 75% от износа на България е за Европейския съюз.

От друга страна, сякаш политическият и общественият дебат заглъхнаха. Това е лош знак за демокрацията. Една партия практически управлява вече 10 години, в Парламента липсва ефективна опозиция, медиите гравитират с любов около управляващите. От тази гледна точка ние по-скоро се отдалечаваме от европейския модел.
От друга страна, това обстоятелство видимо не тревожи нашето общество, от което може да се заключи, че манталитетно сме по-близо до евразийските, отколкото до европейските политически реалности.

България вече повече от 10 години е член на НАТО и ЕС. Безспорно станахме по-богати, но станахме ли и повече европейци? Станахме ли по-чувствителни към ценностите на демокрацията?

Разбира се, че станахме по-европейци. Най-малкото, защото поне половината от българите имахме възможност да пътуваме на запад. И там лесно установихме, че няма по-добър модел за живот на хората от западноевропейския. Проблемът е, че поради различни причини ние харесваме европейските фондове, но не харесваме европейските и демократичните ценности. По отношение на демократичните ценности все гледаме да хитруваме, както в случая с Венецианската комисия. Но много наивно е поведението на тези, които си мислят, че европейските институции не ни анализират всеки ден, и че могат да бъдат манипулирани. Нямаме капацитет за това. Дори британците с около 50 пъти по-голяма икономика от нашата, не могат да ги надхитрят. Няма как да ги надхитрим и с непрекъснатите напъни да се представяме за някакъв посредник между Европа и Русия. Това е хем наивно, хем опасно. Ако ние не приемаме себе си като част от Запада, то неминуемо ще станем като Украйна и Беларус.

От години следите активно политическия процес в България и Европа. Много анализатори са обезпокоени от бъдещето на Европейския съюз заради нарастващата сила на популистите и заради Брекзит. Каква е Вашата прогноза за следващото десетилетие във вътрешнополитически и европейски план?

Свърши ерата на европейското спокойствие и благоденствие, олицетворявано от Меркел и Юнкер. Брекзит и президентът Тръмп ще подтикват ЕС към много дълбоки реформи. Нашите управляващи трябва да осмислят това веднага, защото много скоро и много лесно можем да бъдем поставени в „задния двор“ на Съюза. Това технически никак не е трудно, защото не успяхме да влезем в Шенген и в Еврозоната. Всъщност оставането ни извън Шенген и Еврозоната е най-големият ни провал – това е провал, както за политиците и администрацията, така и за цялото българско общество. Този провал вероятно ще има дългосрочни негативни последици.

Моята лична прогноза е, че поради очевидната трудност да бъдат интегрирани посткомунистическите страни (Румъния, Полша, Унгария, България и т. н.) в европейската ценностна и демократична система, то Европейският съюз ще тръгне към постепенно разделяне на 2 части или скорости. Всъщност това е планът на Макрон и този план е споделен от повечето западноевропейски страни. Най-вероятно в един момент ще ни кажат следното: „Е, добре, оставаме икономически свързани и общият пазар ще работи, но по отношение на политиката и демократичните институции ви оставяме сами да се оправяте с посткомунистическата си носталгия и с недемократичните си рефлекси. Ние сме първа скорост, а вие си стойте на която си искате…”
Това ще бъде много лош сценарий за България, защото следващата стъпка неминуемо ще бъде в посока на Евразийското пространство, което пък всъщност е планът и политиката на Путин и Русия.

През изминалата 2019г. свободната журналистика беше изправена пред няколко кризи. Свободата на медиите е един от основните принципи на демокрацията, но много изтъкнати експерти, включително и генералният секретар на „Репортери без граници“, казаха, че у нас се води „медийна гражданска война“. Какво е състоянието на медийната среда според Вас?

От 25 години непрекъснато се занимавам с медии както в реалния сектор, така и в Медийната комисия на Европейския парламент. Положението с медиите у нас никога не е било по-лошо. Доказателство за това е и повторното откриване на радио „Свободна Европа“ у нас, което е много тежка оценка за свободите в България изобщо. Не ми се говори и за онова 111-то място на „Репортери без граници“, но и с просто око се вижда, че 90% от медиите гравитират около властта. Дори и организираха протести в защита на властта, което е безспорен наш принос в демокрацията.

В този смисъл политиците много бързо трябва да вземат мерки, защото без медийна свобода със сигурност ще изпаднем от европейската конфигурация, независимо от икономическите успехи. Защото и Турция има икономически успехи, но никога няма да влезе в ЕС.

Каква е ролята на интелигенцията и заема ли тя полагащото и се място и роля в управлението на обществото през годините на Прехода? Повлияха ли нейните знания и поведение върху развитието на политическия елит през този период?

Този въпрос е много важен за България. Демократичните промени у нас, къде по–успешно, къде по-неуспешно, бяха извършени от българската интелигенция и преболедувани от българския народ. Имам предвид и дясната, и лявата интелигенция. През първите двайсетина години след падането на комунизма политиката в България беше доминирана от високо образовани хора. На това до голяма степен се дължи и влизането ни в Европейския съюз и НАТО. В резултат обаче на твърде острото противоборство между посткомунистическия елит и новия демократичен елит се стигна до унищожаване, както на десния, така и на левия елити. Този вакуум доведе на власт едни по-прагматични хора, които нямаха обаче необходимата експертиза. В по-дългосрочен план това няма да ни доведе до добри резултати.

Но аз не вярвам, че вече е възможно да се върнат старите елити, а вероятно няма и смисъл в това, защото те изиграха историческата си роля. По-скоро се надявам, че поколението на 80-те и 90-те години, което не помни комунизма и познава Европейската политика и ценностни стандарти, постепенно ще заеме управленски позиции и ще поведе страната ни според своите представи и предпочитания.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!