Реджеп Ердоган
на снимката: Президентът на Турция Реджеп Ердоган

Президентът на Турция Реджеп Тайип Ердоган и неговата Партия на справедливостта и развитието (ПСР) са победители на извънредните избори в Турция – вот 2 в едно, за президент и за парламент. Според турските и световни медии държавният глава Ердоган е преизбран с 52,6% от гласовете. На втора позиция е кандидатът на Републиканската народна партия Мухарем Индже с 30,8%, а на трето място излиза Селахатин Демирташ от Демократическата партия на народите с 8,2%. Четвърта се нарежда  Мерал Акшенер от „Добрата партия“ със 7,4% от гласовете.

В избора за парламент води отново Партията на справедливостта и развитието на Ердоган – с 42,4%, следва Републиканската народна партия с 22,7%,  Демократическата партия на народите е трета с 11,4% от гласовете. Четвърта се нарежда Партията на националното действие с 11,2%, пета е „Добрата партия“ с 10,1%. Избирателната активност на изборите е била над 87 на сто.

„Нашата нация ми даде отговорностите на президентството и изпълнителната власт“, обяви президентът Ердоган още снощи в Истанбул в речта си на победител. Той става първият турски лидер в новата президентска система на управление.

Със сегашната си десета изборна победа Ердоган ще продължи още по-силно да диктува турската политика с неизменно засилваща се доминация от 2002 г. насам, когато неговата ислямистката Партия на справедливостта и развитието дойде на власт.

Резултатите от сегашния двоен вот са знакови за преминаването на Турция към президентска република с нови широки правомощия за президента, одобрени в страната след референдум.

В историята си Турция не е имала едновременно президентски и парламентарни избори. Около 60 млн. души бяха с право на глас на 24 юни, вчера. Изборната активност бе близо 87%. Предсрочните избори  бяха произведени в условия на продължаващо извънредно положение, обявено след опита за преврат през 2016-а година.

Вотът променя  формата на държавното управление, превръща Турция от парламентарна в президентска република. Съответно на поправките в Конституцията, които влизат в сила до 24 часа, всички лостове на изпълнителната власт минават в ръцете на президента на Турция – на Реджеп Тайип Ердоган. Парламентът ще се занимава само със законодателните въпроси.

Новата силна концентрация на власт в ръцете на президента-султан нарушава търсено принципа на разделението на властите. Официално и по закон президентът става  глава на изпълнителната власт. Институцията на министър-председателя се отменя. Държавният глава  ще може да избира своите заместници, двама вицепрезиденти. Той определя и министрите от кабинета, той прави и представя и бюджета на държавата.

Президентът (като глава на изпълнителната власт)  вече има и ред други преки механизми за подчиняване на Законодателната власт:  може да издава декрети със силата на закон, може да разпуска парламента, разполага с механизъм и за отзоваване на народните представители.

Президентът (като глава на изпълнителната власт) добива  още по-голяма власт в съдебната власт.  Половината от състава на Върховния съвет на съдиите и прокурорите (HSYK) ще бъдат посочвани от него, другата  половина – от парламента. Правомощия той има още от това да премахне „военната квота“ в Конституционния съд до запазването на членството в политическа партия и председателстването й от президента.

Механизмите за контрол върху изпълнителната власт (върху президента) от страна на Законодателната власт (Меджлиса) стават де факто формални, като се има предвид партийно-политическият контрол на държавния глава върху доминиращите като брой депутати от неговата партия, част от съюза с националистическата партия.

След сегашния комбиниран вот Турция вече официално е президентска република с мандат на президента 5 години и с право на власт 2 х 5.  Позицията  министър-председател отива в небитието.

Военните съдилища се закриват. Президентът вече може сам да налага извънредно положение и да го удължава.

Увеличава се броят на депутатите от 550 на 600, като същевременно пада възрастовата граница за народни представители – от 25 на 18 години. Специално, още  предизборно, Ердоган даде да се разбере колко силно разчита на най-младите. Той ги призова изрично да са бент пред вътрешни и външни терористи и „никога да не допуснат страната им отново да бъде разкъсвана, като не забравят, че през 20-и век окончателно е била загубена територия от 500 000 кв. км, вследствие на което Турция е „паднала“ до 780 000 кв.км“.

Турците дадоха зелена светлина на Ердогановата президентска република с конституционен референдум, когато 51,3% гласуваха „за“ промяната срещу 48,7%, които бяха против.

За вота в своя полза сега Реджеп Тайип Ердоган използва целия инструментариум на продължаващото извънредно положение, както и силите на партньорската  Партия на националистическото действие на Девлет Бахчели – сивите вълци, която изигра ролята на фактически инициатор на сегашните двойни избори и вдигна удобно топката на Ердоган за предсрочен вот, изтеглен крайно неочаквано за всички опоненти с близо година и половина предсрочно.

Ердоган пое към президентско-парламентарния вот на 24 юни с перфектно нареден пасианс, който до голяма степен му гарантира и победния резултат.

„Днешна Турция взе едно историческо решение във връзка с промяната на управленческата система, която е обект на дебат с 200-годишна давност. Това не е просто решение. Това е решение, което говори за нуждата от много сериозна промяна в системата на управление на страната. Заедно с народа ще реализираме тази промяна“, заяви турският президент Реджеп Тайип Ердоган на пресконференцията в неделя преди оповестяването на окончателните изборни резултати.

 

 

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!