Евгений Кънев е доктор по икономика, управляващ съдружник на инвестиционна консултантска компания „Маконис“.
В дългогодишната си кариера на инвестиционен консултант е ръководил голям брой проекти за сливания и придобивания, бизнес оценки и финансирания в редица страни от Източна Европа и Ирландия.

Как завърши тази година в икономически план? Икономиката отчита добър ръст, заплатите се повишиха. Как стои България в европейския икономически контекст?

Тази година беше и продължава да бъде година, през която продължаваме да се носим по инерцията на възходящия цикъл от последните няколко години. Въпреки че, има много знаци за забавяне на европейската икономика и дори за лека рецесия в някои държави от ЕС, българската икономика, поради факта, че е подизпълнител в глобалните вериги и имаме износ над 2/3 от БВП, това продължава да движи икономиката, както и евтиното кредитиране, включително потребителско, движи вътрешното търсене.

Сега не се усещат тези признаци в България, както в някои страни от Западна Европа. Това е нормално. Винаги има закъснение от 1-2 години, когато се случи нещо в Запад да се отрази в България.

Знаем, че световната икономическа криза започна в Западна Европа през 2008г., а в България се усети чак в края на 2009г. Така че, първо и в Западна Европа няма така ясна тенденция все още. Допускам, че и следващата година ще имаме растеж, още повече, че когато усвояваме европейски фондове в инвестиции, те са част от този растеж.

Затова годината като цяло е позитивна, но винаги може и по-добре, особено, ако се сравняваме с нашите съседи.

Със смущаваща липса на сериозна дискусия в парламента мина одобрението на бюджета. Правилно ли харчат управляващите парите на данъкоплатците и къде, според Вас, би трябвало да се дадат повече пари и да има по-активна държавна политика?

Това е фундаментален въпрос и това управление не се характеризира нито с диалогичност, по отношение на това, което прави, нито по отношение на прозрачност, нито по отношение на някаква склонност към реформи, които биха променили статуквото.

В този смисъл не беше изненада за мен, че се опита да се претупа бюджетът и респективно, да се запазят същите тенденции и същата структура като предходни години. Даже можем да кажем, че много малко управления през целия преход са се опитвали да направят реформистки бюджет. По-скоро традициите са от Живково време, когато бюджетът се актуализираше с очакваната инфлация за следващата година и се раздаваха „на калпак” пари на министерствата да правят някакви дейности, за чийто ефект рядко се разбираше.

Единствено по времето на СДС и малко през царското правителство имаше опити за програмно бюджетиране, което означава, че целият бюджет трябва да бъде разписан в програми за изпълнение, ефектът от които се отчита и ако има ефект, да бъдат увеличени, а ако няма, да бъдат намалени.

Такова нещо няма. Затова и до ден днешен много трудно се усещат ефектите от разходваните пари. Въпреки, че ако погледнете числото на бюджета, то расте всяка година, но проблемите и в здравеопазването, и в образованието, в околната среда продължават. Няма ефект от това, именно поради начина, по който се усвояват тези пари.

И тази година, поради лошо бюджетиране или поради отлична работа на икономиката, се появиха излишъци от няколко милиарда. Правителството ги преразпредели на едно свое заседание преди седмица, по свое усмотрение. Правилно ли бяха разпределени тези пари, равняващи се на около 3% от БВП?

Разбира се, че никой трезвомислещ икономист не може да каже, че е правилно. Това е една стара традиция. Публична тайна е, че приходите в бюджета се подценяват при планирането. И да се върна на предния въпрос защо няма дискусии – именно, защото се очакват ясни трендове за развитието на икономиката и лесно може да се предвиди какви приходи ще има, те се занижават, за да могат да бъдат преизпълнени. Когато се преизпълнят, сегашните правила са такива, че Министерският съвет по собствено усмотрение разпределя тези пари, а не през Народното събрание, както би било, ако приходите бъдат реално прогнозирани.

Това е причината през годината да имаме постоянно излишъци, защото реално не се изпълнява текущата програма за инвестиции, искат да видят как върви бюджета и накрая те да бъдат раздадени, както в случая на една държавна компания, която после да ги разпределя с абсолютно минимална прозрачност или без прозрачност на фирми, които са подизпълнители. Това е цялата игра, която е супер елементарна, всички го виждаме, но явно нищо не се прави, за да се промени тази практика.

От години сме свидетели как ежегодно държавните чиновници си раздават щедри бонуси и 13-та заплата с парите на данъкоплатците. Първи дадоха тон от ЦИК, които си разпределиха по около 10 000 лв. бонуси. Не е ли справедливо, след като принос в изработването на тези пари имат всички работещи у нас, те да бъдат разпределени между всички работещи, независимо дали в държавния или частния сектор?

От началото на прехода всъщност, въпреки че се твърди, че ГЕРБ е дясна партия, са се увеличили с около 5000 души само държавните служители, не говоря за общински и общински фирми. Никой не забелязва подобрение, както и в предни случаи в работата на администрацията, нито имаме електронно правителство, нито нищо. Всъщност би трябвало тенденцията да е точно обратната, прилагането на нови технологии да разтоварва бюджета и държавната сфера от такива харчове и те да бъдат пренасочвани или по-точно да не бъде изземван ресурс от реалната икономика.

Това е поредица от нови политики, които всъщност са насочени към ясна злоупотреба с публичен ресурс и то не само при държавните служители, знаем каква е ситуацията с така наречените партийни субсидии, които отново се върнаха на едно доста високо ниво, без да е ясно за какво ще се харчат тези пари. Знаем как се премират и как се харчат по усмотрение на премиера най-често огромен публичен ресурс. И това е част от мегапроблема на държавата, че ние нямаме ефективно управление, но по някаква причина правителството и по-скоро данъкоплатците в ролята си на избиратели продължават скрито, или открито да подкрепят това управление. И това е големият куриоз, че въпреки разхищението на публичния ресурс, ако заговорим за болниците, ако заговорим за обществените поръчки, виждаме, че ресурс има, но той се харчи безобразно неефективно и потъват в частни джобове тези средства.

Има и още един много важен казус, който много често се забравя, че държавните служители продължават да бъдат осигурявани от държавата, вместо сами да се осигуряват. Това също тежи на всички данъкоплатци. Така че, държавната служба е направена едва ли не като култ, който е много по-лесно там да стоиш, и да получаваш заплата, отколкото да се мъчиш в частния сектор, да се образоваш, да се развиваш, работиш извънредни часове, поемаш рискове и това не може да е добре за икономиката.

Каква е Вашата прогноза за 2020? Ще успеем ли най-накрая да влезем в ERM II (чакалнята на еврозоната)? Каква ще бъде от икономическа гледна точка 2020?

Всички стискаме палци приемането ни в „чакалнята на еврозоната” да стане факт. Аз ще бъда един от хората, които най-много ще се радват. Това се очаква да бъде събитието на 2020г. Но аз, бидейки анализатор и консултант, и човек, който анализира рискове, съм умерен песимист, че това е възможно да се случи, защото то не отговаря на логиката на европейската интеграция.

Без да бъда негативен, за съжаление, по време на управлението на ГЕРБ през последните 10 години, не сме мръднали на йота. Откакто сме приети в ЕС, не сме мръднали. Тази интеграция има логика и етапи, които трябва да се минат. Първият етаж беше именно работеща правосъдна система, върховенство на правото, което ние не покрихме при влизането. Затова беше сложен предпазният механизъм, който и до ден днешен продължава, въпреки че се говори, че ще бъде заменен с друг.

Тоест, правната интеграция не се е случила. Понеже нямаме такава правна интеграция, нямаме второто ниво, а именно физическата сигурност – Шенген. Само много големи оптимисти могат да смятат, че някой ще ни допусне до третия етаж, където има най-голяма сигурност – финансова сигурност, а именно Еврозоната, без да сме възприемани като хора, които покриват критерии за правна сигурност и физическа сигурност. Има си логика и затова аз обяснявам защо съм песимист. Дай, Боже, да бъде опроверган. То ще бъде отново едно геополитическо решение, отколкото въз основа на някакви реални наши заслуги.

Но, както казах, по отношение на общата икономика, ние ще се развиваме, защото ние сме потребители на ефектите отвън, а още не се усещат. Ние ще продължим да работим за нашите големи пазари, които са Германия, Италия, Австрия, Гърция и Турция, въпреки че има сътресения на някои от тях. Търсим нови пазари. Нашата икономика се развива сравнително добре, именно защото се занимаваме основно с износ, а не се занимаваме с вътрешните проблеми. Това тласка цялата икономика, която работи за тези предприятия, които изнасят. Отделно кредитите са евтини и историята показва, че в такива случаи икономиката се движи. Няма причини да смятаме, че няма да постигнем поне същия резултат като тази година.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!