Иво Инджев
на снимката: Иво Инджев

Все по-често “погребваният” от евразийските завистници Европейски съюз успя отново да изненада недоброжелателите си с демонстрация на толкова одумваната солидарност, “най-дефицитната” ценност в рамките на организацията в условията на китайската пандемия.  Министрите на финансите на ЕС постигнаха съгласие за формиране на спасителен фонд в размер на 500 милиарда евро за европейските страни, засегнати силно от коронавирусната епидемия.

От времето на америкнския “План Маршал” за възраждане на Европа след Втората световна война континентът не е виждал нищо подобно по своя финансов мащаб и като жест на солидарност на богатите с не толкова щастливите държави – този път не само в еврозоната. Ще си затворят ли устите сега кресливите съдници на европейската солдарност у нас и по света?

Едва ли. Ще намерят нови поводи да кълнат европейското единство, което дествително се постига трудно при толкова разнопосочни интереси на отделните държава, но стана факт в случая по-невиждан от десетилетия начин.

Увисва във въздуха и издишащият пропаганден балон за китайската и руската помощ за Европа. Спука се претенцията за изключителността на това да изпратиш няколко самолета на европейците от Азия и Евразия и с това да си издигнеш паметник на собствената благотворителност, за който “бедните” европейци трябва да са вечно благодарни като пред някакво ново съветско “освобождение” – този път от китайското вирусно творение.

Неприкритите заплахи на Кремъл към италианския вестник “Стампа”, разкрил руската акция в Италия като операция на руските тайна служби с цел проникване на голяма група руски шпиони в натовската държава под прикритието на медцински лица, издаде Кремъл чрез неговата реакция на настъпан по мазола мужик още повече от самото вестникарско твърдение. Само че в Москва бъркат свободната с родната журналистика. Сега вече ритнатият с казашкия ботуш кошер на италианските колеги  наистина е сърдит. Нищо добро не чака руския шпионаж в страната, в която храбри индивиди и дори цели институции от години се борят с риск за живота си с вируса на мафията.

Китайската претенция за спасяване на Италия и други европейски страни е не по-малко азиатска по своето превратно раместване на причината и следствието от нея. Най-напред китайските власти причиниха световната пандемия с бездействието си, криенето на информация и чрез поощряването по този начин на разпространението на непознатия досега грип в целия свят. След което застанаха в позата на спасители на същия този заразен от тях свят. Страната на дракона се гордее с драконовските си мерки срещу многомилионни градове, макар те да бяха очевидно престъпно закъснели.

Апропо, да припомня, че изразът “драконовски мерки” не е свързан с дракони,  а с древния грък ДракОн, натоварен от атиняните да намери решение срещу честите бунтове на плебса. Дракон въвел за целта смъртното наказание като универсално средство за борба с безредиците. Прокламирал, че  за всяко престъпление, без разлика от тежестта на дянието, се полага смърт ( нещото като гилотината в революционна Франция, където изобретението на д-р Гилотен било определено саркастично като най-доброто средство срещу косопада). Драконовските мерки не помогнали, а злополучният законодател бил прогонен от съгражданите си, поканили мъдреца Солон да спасява положението. Той въвел равните права при гласуването и така посял кълновете на демокрацията в древността. Здравият разум все пак победил здравата ръка и от този пример са черпили вдъхновение търсачите на обществен сговор в името на вътрешния мир – от Юлий Цезар, до бащите на американската конституция.

“Здравата” ръка на комунистическия режим в Китай прехвърля вината си от болната си глава на заразената от нея планета. И си мисли, че по въпросите на здравето е постигнала демонстративна победа над здравия разум в свободния свят. Солидарното решение на държавите от ЕС да впрегнат огромен ресурс за борбата с китайския грип развенчава тази съмнителна азиатска хитрост на терена на възкръсналата европейска солидарност.

Дали и България ще се възползва от новия “План Маршал” и ще тегли от спасителния фонд сума в размер на 2 процента от БВП на държвата, не е чак толкова важно. По – същественото е, че московската истерична агентура у нас ще бъде принудена да пренасочи мерника на врясъците си срещу липсата на европейска слидарност, което вещаело скорошен разпад на ЕС, към други реални или мними слабости на най-богатия икономически клуб в света. Да й пожелаем същия (не)успех.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!