Ген. Съби Събев е роден през 1950 г. Средното си образование завършва в Сливен в Техникум по електротехника „Мария С. Кюри“.
През 1975 г. завършва Висшето военновъздушно училище в Долна Митрополия, а през 1982 г. Военната академия в София. След като завършва академията е назначен за началник-щаб на 13-ти вертолетен полк.
В отделни периоди е началник на оперативния отдел и заместник-началник щаб на авиационен корпус. Ръководил е Оперативното управление на Военновъздушните сили.
От 2000 г. е на служба в Генералния щаб на българската армия, като оглавява Главно оперативно управление. Отговаря и за изпращането на български контингенти в различни мироподдържащи операции на НАТО в Босна и Херцеговина и Косово.
От 7 май 2001 г. е началник на управление „Планиране на отбраната и въоръжените сили“ към Генералния щаб. Към 2004 г. е първия национален военен представител на България в главната квартира на НАТО в Брюксел, след приемането на страната в Алианса.
Член е Съюза на офицерите от резерва „Атлантик, бил е член и председател на неговия Управителен съвет. От 2017 г. е член на Управителния съвет на Атлантическия съвет на България.

 

 

Ген. Събев, появи се информация, че Турция ще строи нова военноморска база на Черно море, на какво се дължи това според Вас – имат ли някакви опасения турците и каква според Вас ще бъде функцията на базата – отбранителна или нападателна?

На Вашия въпрос най-добре могат да отговорят турските представители на Министерството на външните работи или на отбраната. Но по всичко личи, че Турция има нарастваща загриженост за средата на сигурност в Черно море.

Между другото, аз отдавна очаквах там да се почви втора турска военноморска база. Ето че тя става факт и то в най-източната част от крайбрежието на Турция, на около 1000 км на изток от Истанбул. Тя ще бъде до едно малко градче Сюрлеме, близо до Трабзон, по-близо до Грузия.

Така че Турция е в правото си да изгради втора военноморска база, предвид, че тя има най-голямото крайбрежие в Черно море – 1300 км. Турция досега не обръщаше толкова голямо внимание на Черно море, поради това, че то е със специален статут. Знаем, че според Конвенцията от Монтрьо влизането на чужди кораби е ограничено, но след тази силна милитаризация на Черно море от страна на Руската федерация, Турция очевидно взема адекватни мерки.

Появи се и информация, че кораби на САЩ ще бъдат разположени в Черно море, като че ли в позицията на българското правителство личат резерви спрямо разполагането им по българското крайбрежие. Защо според Вас?

Това не е новина – и американски, и английски, и френски кораби влизат в Черно море. Това е в съответствие с плана за т.нар. адаптирано присъствие в Черноморския регион. Ще продължават да влизат корабите, но те не могат да останат постоянно, поради изискванията на Конвенцията от Монтрьо.

Аз очаквам по-често влизане на кораби на НАТО в Черно море, предвид тревожната среда за сигурност. Както виждате, Русия счита, че трябва да контролира Керченския проток, независимо че има двустранен договор с Украйна, независимо че има международни договори за моретата и океаните.

Очевидно е, че това не може да остане без никакъв отговор, защото ако остане без отговор, агресията на Руската федерация ще стане още по-голяма, предвид че и част от грузинското крайбрежие на Черно море е реално окупирано от Русия, предвид ситуацията в Крим и т.н.

За съжаление напрежението в Черно море нараства и то не е предизвикано от другите черноморски държави, а само от Русия. Това изисква определен отговор. Затова и Румъния примерно взима мерки за усилване на своя черноморски флот, за усилване на своята брегова охрана.

За съжаление България засега почти не взема мерки. Както виждаме, и Турция се стреми да изгради потенциал за най-лошия сценарий, който може да възникне в Черно море. Аз очаквам не само засилено присъствие на военноморски сили на страните-членки от НАТО, но е крайно време да се пристъпи от адаптирано към засилено присъствие, както е в района на Балтийско море. Ситуацията в Черно море просто го изисква.

Каква трябва да е българската военна позиция – трябва ли да застанем твърдо зад политиките на НАТО, или както досега да продължаваме да заемаме колеблива позиция, сякаш сме неутрална страна?

Колебливата позиция не прави чест на България и уронва нейния статут на съюзничка. Ние трябва твърдо да подкрепяме политиката на НАТО и мерките, които НАТО иска да вземе по отношение на Черноморския регион.

Ние дори трябва да настояваме за изработка на Черноморска стратегия на НАТО, тъй като може да се каже, че засега Черно море е слабо място в отбраната на НАТО в Източния фланг.

България трябва да подкрепя, трябва да засилва своите средства за брегова охрана. Ето, Румъния примерно закупува далекобойни брегови ракетни комплекси. България също трябва да се присъедини – ние трябва да имаме средства за отговор при най-лошия сценарий. Засега ги нямаме.

На конференцията днес разговаряте за превъоръжаването. Ние продължаваме да отделяме все повече средства за отбрана, каквито са изискванията на НАТО, но харчим ли ги целево и по предназначение?

Това е една от силно спорните теми и ние ще я дебатираме. България страшно много закъсня с модернизацията на армията си. Три години се опитваме да стартираме проект за многоцелеви изтребител, не успяваме, отлагаме го за следващата година. Другите страни много уверено напредват в това отношение и пример са главно Полша и Румъния.

Средствата, които отделяме реално, ние ги разходваме за други цели – за ремонт на стара техника. Не че тя няма нужда от ремонт, но засега единствено към нея се насочват, а не към придобиването на нови средства, които носят и нови необходими способности, които за съжаление ги нямаме.

Как си обяснявате тази наша отбранителна политика?

Процесът за закупуването на нова техника и модернизацията на въоръжените ни сили трябваше да стартира още от 2004 г. – годината, в която ние станахме пълноправен член на НАТО.

За съжаление се правиха модернизационни планове, правителствата не осигуряваха необходимите финансови средства, отлагаше се, предвид това, че все пак има някаква техника, която трябва да се експлоатира. Но тя не е оперативно съвместима, не можем с нея да оперираме без проблеми в НАТО-вска среда.

Много странно ние се насочваме главно към придобиването на транспортни средства, като че ли това беше най-първият приоритет. Това е доста странно за една национална отбранителна политика.

Вместо да се насочват средствата към основните бойни платформи, които генерират необходимите способности, ние тръгнахме да купуваме транспортни вертолети, транспортни самолети, наземни транспортни средства и т. н. Нищо от основните бойни системи – бойни самолети, бойни вертолети, бойни кораби, бойни машини, съвременни средства за противовъздушна отбрана. Всичкото това старо въоръжение продължаваме да го използваме в момента, но то в голяма степен не е оперативно съвместимо. Освен на територията на нашата страна, ние няма къде другаде да го използваме.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!