ДЕБАТИ.бг потърси бившия консул на република България в Одрин Георги Димов за коментар заради продължаващото нарастване на напрежението между Гърция и Турция около Кипър. 

Започнали в неделя петролни проучвания около острова предизвикаха остра реакция на Анкара, която разположи военни части в Средиземно море. Един от основните й партньор – Русия – също разположи ядрена подводница във водите около Кипър.

 

Г-н Димов, как ще коментирате нарастващото напрежение между Гърция и Турция?

Всъщност гръцко-турските отношения винаги са били много сложни, нееднозначни и взривоопасни. Към елементите на тази сложност сега се прибавят нови компоненти. За да стане по-ясно, аз само накратко ще изброя какви бяха досегашните елементи и какви са новите рискови фактори. Основно това са проблемите в Егейско море по отношение на континентален шелф, териториални води, изключителна икономическа зона, спорове за принадлежността на някои от островите. Най-сериозен е проблемът с островната група „Имиа“. Преди 20 години двете страни бяха почти на ръба на войната. В последния момент тя беше предотвратена.

Сега към всичко това се прибавят новите компоненти, които наистина могат да изведат тези отношения в една много по-опасна орбита. Първият компонент са избягалите след опита за преврат на 15 юли 2016 г. в Гърция т.нар. „гюленисти“. Основно те са осем военни, които с хеликоптер избягаха там. След това броят на бегълците от Турция се увеличи и в момента мисля, че даже е над хиляда. Това създава много сериозно напрежение в турско-гръцките отношения. Това между другото беше и тема по време на визитата на Реджеп Тайип Ердоган преди два месеца в Гърция – едно посещение, което е първото за последните 65 години. Тогава Ердоган направи анонси за ревизия на Лозанския мирен договор. В договора се фиксира мюсюлманско малцинство в Гърция, а позицията на Анкара е то да бъде преименувано на турско. Т.е. Атина да признае официално, че има турско малцинство, което няма как да стане.

Последният компонент са сондажите за петрол и газ в акваторията на остров Кипър и по-точно на гръцката част на острова. Това разбира се е едно много сериозно напрежение и вниманието и на лидерите на ЕС е насочено натам. Дори миналия месец имаше мнения, че това може да попречи на срещата на върха на 26 март във Варна. Днес подразбирам, че тя все пак ще се състои. Тази сянка обаче ще тегне над срещата, няма как да не бъде така.

Ако има някакъв положителен резултат от срещата във Варна, това евентуално би могло да бъде по отношение на мигрантите и по-точно средствата за тяхното обгрижване – паричната помощ, която Брюксел отпуска на Анкара.

До какво може да се стигне след увеличаването на напрежението? Русия също се намеси, като разположи ядрена подводница в близост до Кипър.

Отива се към една много висока орбита на напрежение. Всъщност освен всичко друго, това е изнасяне на вътрешните проблеми на Турция зад граница. Такава е и ситуацията със сегашната военна операция на турската армия „Маслинова клонка“ в Сирия, която е заклеймена от целия свят. Това разбира се не пречи на Анкара.

Освен това напрежение тя повишава градуса и в отношенията си с Гърция. Това нас няма как да не ни притеснява, защото все пак Гърция е наш приятел, съюзник, съсед и партньор в ЕС.

Могат ли тези действия на Турция да се свържат с предстоящите през следващата година избори в страната?

Задължително се свързват с това. Всъщност това, което е най-опасното и за нас, и за европейците, това е милитаризацията на турското общество. На фона на тези избори, които споменахте, на фона на турската операция в Сирия, ние разбираме, че над 80-90% от турците подкрепят тази операция. В същото време антиамериканските настроения са горе-долу на същото равнище – 80-90%. Това няма как нас да не ни притеснява. Все пак САЩ са наш съюзник и приятел в НАТО.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля въведете коментар!
Моля въведете името си тук