Георги Лозанов
на снимката: доц. Георги Лозанов
Георги Лозанов е роден на 26 април 1958 година в София. През 1981 г. завършва специалност „Философия“ в Софийския университет.
Работи в списание „Българско фото“, а след това е редактор и заместник-главен редактор на вестник „Култура“ (от 1989) и главен редактор на списание „Егоист“. Главен редактор на списание „Пет звезди“ .
Доцент във Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийски университет.
От самото основаване на медиен регулаторен орган в България Лозанов е негов член, а по-късно и председател.

 

 

Как кризата се отразява на медиите? Увеличават ли се зрителите и читателите? В Австрия ОЕР са отчели 25 на сто вдигане на аудиторията.

Мисля, че това са едни от малкото производства (на информация), които сега са в подем. Разбира се, твърде ограничен е фокусът на интереса, защото той е насочен главно към пандемията. Хората сега, тъй като си стоят повече вкъщи, а и дори да не са си вкъщи, непрестанно се информират за случващото се. Това е нормално, защото информацията в днешния свят е една от най-сигурните форми за защита от бедствия.

За да се защитиш от едно бедствие, първо трябва да се информираш за него. Появява се един синдром, който аз отдавна установих – колкото повече те информират, толкова повече информация искаш да чуеш. Даже си готов да изслушваш отново и отново същата. Това има терапевтичен ефект. Това създава спокойствие, че „държиш положението в свои ръце“, заради това, че непрестанно си информиран за него и знаеш какво се случва. Тази тавтологичност си личи от въпросите, които задават репортерите на брифингите. Много често това са задавани въпроси, но това не им пречи отново и отново да задават същите въпроси, разбира се, ако ген. Мутафчийски не се изнерви.

Означава ли повишеният зрителски интерес увеличаване на приходите на медиите?

Пазарният ефект в момента не може да бъде изчислен. Приходите на медиите са свързани с рекламите. А в момента, според мен, има спад на рекламата. Така че, на информационният пазар има голямо оживление, но не и на рекламния пазар. Аз не знам как това оживление на информационния пазар в тази ситуация, може да се капитализира.

Как се отразява кризата на свободата на медиите? Имаме извънреден закон, какво ни казва той и какво трябва да ограничават медиите? Тези ограничения оправдани ли са от гледна точка на обществения интерес?

Аз не мисля, че свободата на словото е по-ограничена, отколкото е била. Даже в известен смисъл, по отношение на темата за коронавируса, като че ли, има максимална свобода, спрямо нашите възможности. Има много добро публично участие на институциите, които обикновено се разсейват. Този път с „удоволствие“ (по-скоро неудоволствие) и с отговорност участват в информационния процес, дават информация, готови са да отговарят на въпроси.

Свободата на словото е политически въпрос, а ние сега сме в една неполитическа ситуация. Това е надполитически въпрос. Когато нещата опрат до живота и смъртта, политическите интриги повече или по-малко имат значение. Затова и свободата на словото, която е политически въпрос (както всяка цензура), сега по отношение на коронавируса отпадна. Имаше някакви опити ВМРО да прокара закон за ограничаване на фалшивите новини, но този закон беше крайно несръчен. Въобще намесата на ВМРО по отношение на публичните говорене е като „слон в стъкларски магазин“ – в едни сложни територии искат по-много прост начин да решат въпросите. Няма такъв.

Възможно ли е рефлексите на автоцензура, които са задвижени така или иначе от този извънреден закон, да продължат да действат и след извънредния закон и по този начин да бъдат нанесени непоправими щети върху смисъла на съществуването на медиите въобще?

Аз не мисля, че самите медии са в центъра на „заплахата“. Заплахата е тази криза, която се решава по команден начин, а и няма по какъв друг начин да се реши. Изведнъж на институциите се дадоха огромни права, което наричаме извънредно положение – да ти диктуват начина на живот за твое добро. Ако това се запази и след кризата, каквито са рисковете, естествено, че то ще даде поражения върху цялата либерална демокрация, включително и върху свободата на медиите.

Сега въпросът е как ще излезем от кризата. На никой не му се мисли достатъчно по въпроса със свободата на медиите. Даже излезе като претенциозност и либерална „глезня“ да се занимаваме в момента доколко тези мерки, сами по себе си, носят заплаха за ограничаване на човешките права, дори след като мине кризата. Хората с по-голяма чувствителност и с по-демократични уши чуват такава заплаха.

След кризата и епидемията, светът ще е друг и съвсем няма да е по-добър от този, от който епидемията ни извади.

Превръщат ли се постепенно медиите от място за споделяне на различни мнения в един прости рекламни табла?

Ако говорите за тенденции преди кризата, има общ процес, който е свързан със загуба на сериозната журналистическа гледна точка. Това все повече се усеща. Включително като се минава през една конвергенция между развлекателни и по-сериозни формати, включително и като се минава през диктата на рекламодатели и обслужване интересите на собствениците. Това е твърде ясна тенденция.

Аз не знам как ще се отрази кризата. Може да има обратен ефект. Вслушването в медиите и превръщането им в източник, от който повече или по-малко зависи твоето оцеляване, може да ги върне към същинската им мисия и да започнат да имат по-голяма роля от гледна точка на информацията, на тяхната обществена функция. Така че, не е невъзможно и коронавирусът да се окаже един урок по свобода на словото.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!