През 90-а година тъкмо бях завършил Софийския университет. Беше престижна специалност, но си мислех, че няма практическо приложение. Кандидатсвах право, да има препитание.
Приеха ме, макар на ръба и отидох да се записвам. Студентите бяха блокирали Университета. Не даваха да се влиза заради изборните измами на комунистите.
Тартор на стачниците беше Маргото, Маргарит Абаджиев, студент по психология, от най-добрите ми приятели и много добър български писател („Шакона пасион“).
И като ме спряха на входа младежите, се яви Маргото и вика – луд ли си, бе. Ще спираш Жоро Даскалов. Ти белот играеш ли? Пика поп Жоро го е рисувал.
Маргото си завърши психологията и си пише книгите, препоръчвам го.
Наскоро написа в профила си нещо за тениса. Григордостта на България. Крада си го, приятел ми е.
Сетих се, понеже в неделя Франция спечели купа „Дейвис“ за десети път, но първи от 2001.
Яник Ноа е легендарен тенисист, чернокож, последният французин, печелил турнир от Големия шлем – „Ролан Гарос“, през 1983-а. Ноа е капитан на този отбор, което по специфичната терминология означава селекционер и треньор. В момента е на 57 години.
Французите чакаха 16 години за „Дейвис“ и чакат вече 34 години да спечелят домашния си шампионат.
Понеже жалим за спортните успехи от Тошово време.
България беше спортна сила, но нямаше звезди от ранга на Григор Димитров сега и Христо Стоичков от ранните 90 години.
Най-конвертируемите български спортисти преди 90-а бяха Дан Колов, сестри Малееви, Йорданка Благоева, Стефка Костадинова, Йорданка Донкова, Гинка Загорчева, Христо Марков, Катя Дафовска, но тя е от по-късни времена, и Петър Папангелов, скиор от световна величина.
Може би пропускам някого, например Наим, Бог да го прости, но той е явление и извън спорта.
Оттам нататък бяхме сила в периферени спортове като щанги, борба и художествена гимнастика, бокс. Успехите са налице, но малко хора извън България се интересуват.
Както и повечето неща, и спортът в България е пропаганда.
Когато излезем от кошарката си и извън Волен-сидеровския патриотизъм, и се съизмерим реално, в днешно време имаме по-малко домашни, но повече световни звезди.
И сме там, където сме. В тениса – преди Франция.
Не е малко.
