Украйна, киберсигурността

Според Индекса DESI на Европейската комисия (ЕК) за навлизането на цифровите технологии в икономиката и обществото за 2019 г. България заема последно място от всички страни – членки на ЕС.

Информацията бе оповестена през м. юни и показва влошаване на позициите, сравнено с предишни години, но бе абсолютно неглижирана от властите. Междувременно от билбордове и дувари из цяла България продължаваха да надничат портретите на еврокомисарката ни по въпросите на цифровата икономика и общество Мария Габриел, водач на партийната герберска листа за вота от края на май за Европейски парламент.

Европоказателят DESI, Digital Economy and Society Index, следи степента на навлизане на цифровите технологии в обществото и бизнеса, развитието на цифровите публични услуги като електронно управление, електронно здравеопазване и т.н., по които циклим ниско откакто се помним като държава от еврообщността.

Страната излиза значително под средния резултат в измерението „Човешки капитал“, а цялостното равнище на уменията в областта на цифровите технологии е сред най-ниските в ЕС, както е и по самото им внедряване.

Делът на  хората с поне основни умения в областта на цифровите технологии е около 29% от българското население, докато средно за ЕС този дял е 57%. Едва 11% от българите притежават умения над основните, което представлява по-малко от една трета от средната стойност за ЕС, сочи още индексът.

От най-актуалния специализиран мониторингов документ (DESI)  на Европейската комисия излиза, че България е била сериозно предупредена навреме от Брюксел, че рисково изостава по линия на цифровизацията и свързаната сигурност и трябва да се вземе в ръце.

Излиза и, че станалото преди дни с издънване на системите на НАП и хакването на Търговския регистър миналото лято, засега най-големите фалове в държавата от въпросния характер, не са случайност. По-скоро са предпоставени, свързани са със слаб управленски и административен капацитет, лоша организираност на държавата, включително липса на компетентен действен контрол, гарантирана сигурност.

Въпросът за IT кадровото осигуряване е важен, но вторичен. По него само преди дни, веднага след последната нашенска дигитална катастрофа, се произнесе лично премиерът, който като истински разбирач на материята, обяви на всички ни, че външните черни хакери са „вълшебници“, сравнено с „белите“ кадри на НАП и другите държавни институции, най-вече защото са многократно по-добре платени, разбирай съответно на международните стандарти.

А защото заговорихме за пари и за тяхната свързаност с цифровизацията, темата си плаче да бъде продължена специално. С една повече от вълшебно цифровизирана държава срещу вълшебно смешно малко пари.

Това е Естония.

В края на миналото столетие Естония тръгва от абсолютната нула на изостанала соцстрана, при това парче от СССР. Дори без претенциите и съответния опит на България от онова време в бранша на информационните технологии.

Днес естонците са в първия клъстер в еврокласацията за дигитална модерност, ние сме последни.

Не знаем имената на техните хора, на които се дължи страхотния скок за изминалите години. Но хартиените държавни архиви пазят имената на тукашния първи екип отпреди десетилетие, който  през 2011-а обяви, че скоростно влизаме в естонското темпо и до дни ще наваксаме всичко изпуснато.

Министър-председателят ни тогава дори съобщи, че работата е уредена, лично бил разговарял с естонския си колега, та Талин да ни даде всичко, което може, бързо и безплатно и до месеци, максимум до половин година да излетим.

Екипът бе форматиран фанфарно като Съвет за електронно управление с председател лично премиера Борисов.

Другите членове тогава са финансовият министър, предшественик на Горанов Симеон Дянков, дясната ръка на Бойко Борисов и отговорен за реда и сигурността Цветан Цветанов, партийно довереният и години наред пазеният като рохко яйце министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски и министърът по управление на средствата от ЕС Томислав Дончев.

Къде сме ние днес, знаем. Всеки коментар е излишен.

Междувременно естонците буквално са забравили що е това административно гише с мърморещ чиновник зад стъклото. Чрез личните си карти с чип, сложени в електронен четец, те се свързват с електронния портал на електронното правителство и бързо вършат всичко, което им потрябва.

Имат достъп до над 4 000 административни услуги от всяка точка на света. Денонощно и без почивен ден. Не им се налага ходене по каквито и да било ведомства, не губят часове по опашки, за да си късат нервите заради неясни и лошо разписани процедури, сърдити бюрократи или срив в системата на конкретното ведомство.

96% от гражданите на Естония ползват цифрови рецепти, 92% от данъчните декларации, отчетено още преди 10 години, се подават през мрежата и този процент продължава да расте. 99% от банковите преводи се правят чрез интернет банкиране.

С личната карта с чип естонците могат да подадат данъчна декларация, да извършат разпоредителна сделка пред нотариус с движимо или недвижимо имущество, да го проверят за изрядност, данъчни тежести и др. Могат да регистрират фирма, да платят билет в градския транспорт (в Талин), за паркиране, театър, кино, дори годишен ловен или риболовен билет.

Гражданите от години имат електронни здравни досиета, всеки във всеки момент може да проследи кога и дали някой е гледал тази информация. Има само електронни рецепти, стриктно лекарствено проследяване.

По същия начин директно достъпно и проследимо е и всяко персонално полицейско досие, онлайн видно е как правителството, всяка друга администрация използва личните данни,всяка информация в личните файлове.

Електронният код от картите се признава от банките в Естония. Те могат да се ползват за електронно банкиране, има възможност за надграждане с електронен подпис.

Всичко това може да бъде направено от личен компютър или от която и да е част на света, достъпна за интернет, както и през мобилния телефон, в който има специална СИМ-карта. Картите се преиздават на всеки 5 години.

Собственикът не плаща никакви такси за електронната си идентификация.  Гражданите на Португалия, Белгия, Латвия и Финландия имат също такива карти с чип, които са признати в Естония.

От 2005 г. естонците имат опцията да гласуват онлайн за президент, парламент и местна власт. Загубените лични карти и СИМ-карти за телефони се блокират за секунди след позвъняване на безплатен телефонен номер.

Властите насърчават всячески електронната комуникация и ползването на е-услугите, включително чрез цените на таксите. В повечето случаи електронните услуги са абсолютно освободени от такси, цените при интернет банкирането са несравнимо по-ниски от дължимите при плащане на гише.

Хартиени съобщения за дължими данъци, талони за глоби, наказателни постановления, такива неща в Естония отдавна няма. И адресната регистрация е обезсмислена.

Във всички библиотеки, училища и университети, обществени сгради  и дори в централните градски паркове има безплатен, надежден, бърз интернет.

В естонската електронна среда са включени всички системи на здравеопазването, образованието ,училищата и университетите, полицията. Автомобилите на всички полицаи са осигурени с компютри с бърз интернет и връзка с централен сървър, от който във всеки момент може да се вземе/свери информация за дадена кола или водач.

Учители и родители са в постоянна онлайн връзка и обменят информация за проблеми, задачи и успех, споделят събития и участват заедно дистанционно в работни и празнични формати.

При всякакъв вид инциденти и нужда от спешна помощ личната електронна карта дава достъп на спасителните и лекарските екипи до персоналното здравно досие, здравен статус, болести, прилагани лечения и лекарства, извършвани изследвания, рентгенови снимки и др.

И това не е всичко. Естония продължава да усъвършенства всички вече работещи възможности и да надгражда системите.

Електронната лична карта с вграден  чип може да се използва и за криптиране на документи и, както вече бе споменато, за електронен подпис. Тя върви автоматично с официален адрес за електронна поща за кореспонденция с всички  държавни институции – вашето персонално запазено място в административната електронна мрежа и системите за финансови и бизнес комуникации.

И колко им струва на естонците цялото това удоволствие, чието начало бе реално поставено веднага след 2000-а?

Според официален анализ на Българската стопанска камара отпреди 2 години, при равен старт с нас, естонците дотук са играли с малко над 50 милиона лева. От тях 70 %  ca зa xapдyep. За чудото са изпoлзвaни пoчти изцялo бeзплaтни coфтyepни пpoгpaми c oтвopeн ĸoд. Зa приблизително същото време – за пepиoдa oт 2002 дo 2016 г. Бългapия e изxapчила oĸoлo 2 милиapдa. Или cpeднo пo 150 милиoнa лeвa гoдишнo нaциoнaлнo и eвpoпeйcĸo финaнcиpaнe зa въвeждaнe нa eлeĸтpoннo yпpaвлeниe.  Числата говорят повече от всички деликатни изводи в така и несваляемите европейските мониторингови доклади срещу корупцията и липсата на административен капацитет у нас. И няма какво да се чудим защо ни все хакнати държавата и животът.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!