Хибридна война не се обявява, тя просто се води. Това я прави особено ефективен и коварен инструмент. Често атакуваните държави буквално не са в състояние да си дадат сметка, че са жертва на хибридно въздействие. Още по-малко пък могат да осъзнаят истинската му същност. Колкото по-дълго атакуваната страна не разбира, че срещу нея се води хибридна кампания, толкова по-поразяваща може да е войната, а когато държавата все пак осъзнае ставащото, може да е станало вече прекалено късно за защита. Къде е България и в състояние ли е да се защити?
Хибридната война е преди всичко война на възприятията. Първият удар е срещу съзнанието и мисленето на атакувания обект. Целта е възможно най-дълго поддържане на неяснота, така че ръководителите на нападнатата държава да не могат да си дадат сметка за заплахата. Особено опасна при хибридна война е подривната роля на местните фактори, които открито или подмолно подпомагат агресора. Тяхната задача е активно да отричат наличието на хибридно въздействие срещу собствената им държава, като създават разделение и объркване сред обществото.
В „Изкуството на войната“ древнокитайският стратег и философ Сун Дзъ преди 25 столетия казва: „Върховното превъзходство е да покориш врага, без да се сражаваш.“ Именно това постигна Русия, когато анексира Крим през 2014 г. „Зелените човечета“ – руски специални части без отличителни знаци светкавично окупираха полуострова, без да срещнат адекватна съпротива от парализираните украински структури за сигурност. Тази операция беше подпомогната от местни руски агенти, активно действащи от дълго време срещу Украйна.
По отношение на НАТО и ЕС Москва в днешно време се стреми да създава вътрешно разделение с крайна цел те да се разпаднат. Или поне да бъде предизвикано тяхното вътрешно отслабване. Например чрез напускане на техни членове. Това цели руската подривна намеса в изборите и в политическите процеси на редица страни от двата съюза.
„Цялото военно дело се основава на заблудата“, казва Сун Дзъ. Затова първият удар е по възприятията. Днес медиите и особено социалните мрежи са най-ефективно използваният инструмент за манипулация. Фалшивите новини обаче са само върхът на айсберга в океана на информационната и психологическата война.
Хибридната война започва необявена. Тя е постоянна подривна дейност в мирно време срещу ключови сектори, гарантиращи сигурността и нормалното функциониране на държавата. Въздейства се в пълния спектър от националната мощ, познат днес в НАТО като DIMEFIL – дипломатически и политически; информационен; военен; икономически; финансов; разузнавателен; и правен/върховенство на закона.
Хибридната война обаче, в даден момент, може да включи и елемента военна сила, която да допълни въздействието на невоенните инструменти, активирани преди това. Точно това са бойните действия в Източна Украйна, където Москва подкрепя и военно действията на проруските сепаратисти.
В хибридната война може да бъде използван пълният набор от инструменти както на „меката“ (невоенната), така и на „твърдата“ (военната) сила. От традиционни до асиметрични действия. В употреба могат да влязат информационни, политически, икономически, търговски, енергийни, военни и други инструменти.
Кибератаките са постоянно действащ елемент, заедно с медийната манипулация. Това, което прави хибридните заплахи особено ефективно средство е умелото съчетаване на различните инструменти на силата в разнообразни комбинации. Те се прилагат според особеностите на атакувания обект.
Хибридното въздействие се характеризира с възможността агресорът достатъчно продължително да отрича, че води действия против дадена страна (познато като plausible deniability) и така да бяга от възможността да бъде разкрит навреме.
Например, прекъсването на енергийните доставки срещу дадена страна, съчетано с активна манипулативна кампания на дезинформация и фалшиви новини, целящи да създадат объркване и паника, заедно с активни подривни действия на агенти на нейна територия, работещи в полза агресора, може да предхожда военно нападение. А в оптималния за диригентите случай, до такова военно нападение дори няма нужда да се стига. Кампанията е постигнала целта – ударена е една държава-член на даден съюз за колективна отбрана. При това положение подривните действия, които не са военни, не дават достатъчен повод, за да бъде задействана клаузата за взаимна помощ. Нападнатата държава може фактически да бъде превзета отвътре, като съюзниците й бъдат поставени пред свършен факт.
За да се избегне евентуалното бъдещо реализиране на подобен сценарий, още след незаконното анексиране на Крим в НАТО и в ЕС започна да се работи целенасочено и активно за противодействие на хибридните заплахи. Постигнати са немалко резултати. Но макар на ниво НАТО и ЕС да се работи систематично, изграждането на способности за противодействие на хибридни заплахи е най-вече задача на самите държави. Ранното идентифициране на хибридно въздействие е от решаващо значение за ефективно противодействие и за защита на страните-членки.
Не всички страни в НАТО и ЕС си дават в достатъчна степен сметка за тежестта на предизвикателството. Има различия във вижданията както за същността на хибридните заплахи, така и за източника на заплахите. Като цяло тезите са, че хибридното въздействие днес идва от Изток (Русия) и от Юг (тероризма, регионалната нестабилност и конфликтите, масовата миграция и др.). Проблем е, че не всички държави могат да достигнат до съгласие до каква степен Русия (с днешната си политика) представлява заплаха. Например Балтийските държави, Полша и Румъния възприемат по един начин руската реваншистка политика днес, а Унгария, Словакия, Чехия, Гърция и Кипър – по по-различен. Причините за това разминаване са комплексни и не са обект на този анализ. Но е едно е безспорно – действията на днешен Кремъл са източник на нестабилност в Европа и са насочени към реставрация на сферите на влияние на бившия СССР.
Къде е България?
Българските политици, като цяло, не оценяват адекватно хибридните заплахи. Особено заплахите, които идват от Кремъл. На държавно ниво още няма единство в разбирането за същността, характера и източника на днешните предизвикателства. Особено що се отнася до политиката на Русия. Властта пренебрегва проблема с хибридните заплахи от Изток. Не се отделя достатъчно внимание и на нарушаването на стратегическия военен баланс на силите в Черно море твърдо в полза на Москва. Удобно обаче се говори за хибридни въздействия, ако те са от Юг.
Обективните констатации за руската политика в Доклада за състоянието на националната сигурност на Република България за 2016 г. са вярна стъпка. Руското подривно въздействие върху страната, включително и върху българската отбрана, пречи на формирането на надеждна национална политика на България като член на НАТО и ЕС.
За да се справим възможно най-скоро, България трябва да се обедини около своя национална стратегия за противодействие на хибридните заплахи и тази стратегия да бъде хармонизирана със съюзните документи в тази област. Област, определено, с все по-нарастваща важност. Само на тази база може да бъде граден необходимият силен капацитет на институциите за противодействие на хибридни атаки. Изработването на такъв документ е сериозно предизвикателство за институциите днес, но време за отлагане вече няма.
Ако се върнем към източната мъдрост на Сун Дзъ и постигането на „върховното превъзходство“, което според него значи „да покориш врага, без да се сражаваш“, България има две задачи:
Първо – никога да не позволи външна сила да я завладее.
Второ – да гради силна система за национална сигурност като част от НАТО и ЕС. Когато държавата е способна надеждно да се защитава, далеч по-малко вероятно е да бъде атакувана.
Западната военна мъдрост, обобщена от Карл фон Клаузевиц, гласи: „Най-добрата стратегия е винаги да бъдеш много силен“.
Именно това трябва да бъде и българската стратегия днес като страна-член на НАТО и ЕС.
*Изразените в този материал позиции ангажират единствено и само автора и не следва да се тълкуват като представляващи официалната политика или позицията на Министерството на отбраната на Република България или на българското правителство.
Михаил Найденов е експерт по отбрана и международна сигурност. Член е на Атлантическия съвет на България. Работи в дирекция „Отбранителна политика” на Министерството на отбраната от 2001 г. Специалист е в областта на формулирането и реализирането на отбранителната политика, анализи и провеждане на Стратегически прегледи на отбраната/Прегледи на структурата на въоръжените сили.
