Христо Иванов е български политик и юрист. Бил е заместник министър-председател и министър на правосъдието в служебното правителство на Георги Близнашки от 6 август до 7 ноември 2014 г.
В периода 7 ноември 2014 г. – 18 декември 2015 г. е министър на правосъдието във второто правителство на Бойко Борисов. От 7 януари 2017 г. е ръководител на ПП „Да, България!“. От 12 април 2018 партията е част от дясното обединение „Демократична България“.
Г-н Иванов, ясно се вижда широкото обществено недоволство и управляващите вече не могат да се правят, че то не съществува – масовите протести вече са всекидневно явление. Мирише ли Ви на предсрочни избори, или това е илюзия, създадена от опозицията?
Абсолютно мирише на предсрочни избори. Големият въпрос даже не е това. Големият въпрос е как тази енергия на гражданските протести и тази безизходица, която е създадена от политическите сили в парламента да бъде разсечена, така че страната да може да продължи напред.
Имаме класическа ситуация, в която е очевидно, че отдолу хората все по-малко искат да бъдат управлявани по този начин. Отгоре обаче няма никакви намерения за съществена промяна. Тук липсва политическата рецепта за хода напред.
Тази седмица вие от „Демократична България” обявихте, че у нас управлява коалицията „Лукойл” и протестите са срещу нея. Кой всъщност влиза в тази коалиция?
В тази коалиция влизат абсолютно всички представени в парламента политически сили, които с години укрепват прикритото монополно положение на „Лукойл” в България. Факт е, че цялата структура на регулациите, на изискванията спрямо доставчиците на петролни продукти, на данъчната ни структура по отношение на акцизите е такава, че да работи за „Лукойл”.
Това обслужване включва на първо място, разбира се, самия премиер Борисов и ГЕРБ, но в не по-малка степен БСП, ДПС и т.н. Това за нас е коалицията „Лукойл”.
Спомняте си, че Валери Симеонов обещаваше, че щял да подкрепя малките доставчици на петролни продукти. Това беше просто поредният негов ангажимент, който той не изпълни и не доведе до край.
Ако се стигне до предсрочни избори, вие от „Демократична България” бихте ли поканили и други партии, с които да се явите на вота в коалиция и водите ли вече преговори с други политически сили?
Вижте, причината, поради която ще се стигне до предсрочни избори, дълбоката причина за цялото това недоволство е фактът, че управляващите сами се свалят. Казвам, че сами се свалят, защото те отказват да правят реформи. Рискът е, че, сваляйки се по този начин, Борисов отказвайки да прави реформа, опитвайки да стабилизира едно все по-неразрешимо положение, което предизвиква кризи всяка седмица и нарастващо недоволство, той ще докара управление тип „Орешарски”.
Тук трябва ясно да виждаме дълбоката механика на това, което се случва. Имаме с години трупани проблеми в застраховането, които и Министерството на финансите, и ДАНС, и Комисията за финансов надзор, чийто състав е излъчен от управляващите, са си затворили очите за тях, защото те продължават буквално от години. Сега това им експлодира в лицето.
По същия начин монополът на „Лукойл” и трупането на усещането у хората, че секторът на горивата не се подчинява на пазарни фактори, а се управлява от Вальо Златев. По същия начин седят нещата в банковото село, по същия начин стоят нещата в здравеопазването и т.н.
Т.е. имате една огромна поредица от сектори, в които се трупат проблеми, които Борисов не просто не реформира, той извлича политически капитал и позволява на обкръжението си да извлича корупционен капитал от поддържането на тези сектори в нереформирано състояние.
Това обстоятелство, че тези сектори гният без реформа, естествено, че започва да ражда сътресения и кризи, които изкарват хората на улицата и това ще го свали. Това е механиката на това, което се случва в дълбочина.
Големият въпрос тук е да можем да формираме и да наложим дневен ред за промяна на това състояние в дълбочина, т.е. не просто да сменим Борисов с някаква фигура като Орешарски или да имаме още един мандат на Борисов, който да бъде като този на Орешарски. Големият въпрос е как да бъде формирана политическата програма, която да включва дневен ред за реформи в дълбочина на всички сектори.
Тук е формулата, около която ние сме готови да търсим обединение. Обединение не просто на хора, които споделят някакви идеологически заявки, а на базата на една много ясна, решителна програма за дълбоки реформи. Това е, което мога да кажа на този етап. Разбира се, водим диалог с широк кръг колеги. Надявам се да успеем да формираме обединение около такава убедителна и решителна програма за реформи.
Междувременно излезе и поредният мониторингов доклад на ЕК за България и Румъния. В него е записано, че част от проблемите на нашата съдебна система са разрешени. Вие като бивш правосъден министър забелязвате ли крачки напред в положителна посока, или това е една похвала с политическа цел?
Докладът е изцяло политически. ЕНП осигурява на Борисов един абсолютно политически доклад, който по никакъв начин няма връзка с реалностите в България. Всъщност този доклад отчита единствено и само формално извършени мерки с административно-нормативен характер, но няма дори констатация за това, че ние сме се справили по същество и имаме резултати от борбата с корупцията.
Това е изцяло политически акт, който по никакъв начин не обслужва интересите на българските граждани, които трябва да имат една реформирана съдебна власт, каквато очевидно нямаме и никой няма никаква позиция по този въпрос.
А защо според Вас ЕК излезе с такъв политически доклад?
На първо място защото им свършва мандатът, Юнкер излиза в пенсия, т.е. той няма никакви дългосрочни политически цели. Второ, защото че очевидно, че следващата ЕК ще трябва да изгради един много по-сериозен инструментариум за справяне с такива страни като България, защото не е само България, в които имаме системна корупция и ерозия на институциите.
В контекста, в който България вече сама се обрича на това да бъде в периферията, на отиващия си Юнкер не му коства абсолютно нищо с оглед на конюнктурни политически съображения в ЕНП да даде един позитивен доклад на Борисов.
Какво се случва с движението ни по пътя към Шенген и Еврозоната? Има ли някакви положителни крачки, защото голяма част от гражданите всъщност не виждат действия в тази посока?
Отново се държи само на формални действия. Беше въведен график, който се състоеше изцяло от мерки от сорта на това, че ще напишем такъв нормативен акт и ще направим такива и такива работни групи.
Дори тези мерки се изпълняват по един начин, който повдига въпроси. Ние имаме ангажимент заедно с нашето заявление за установяване на близко взаимодействие с Европейската централна банка да приложим законодателство. Това законодателство не беше изработено навреме, след това беше оттеглено, сега всъщност не се внася. Има едно бавене.
Големият проблем е, че не виждаме по същество да се правят големите реформи, които искат оздравяване на целия банков, застрахователен, пенсионен сектор, особено на държавните предприятия. Всичко това са области с големи проблеми.
Дали България ще има воля при това управление реално да го реформира, това е големият въпрос. Защото в крайна сметка, за да можем ние да влезем в чакалнята на еврозоната, ние трябва да се оздравили целия този финансов сектор и да сме приключили съдебната реформа, но така, че страните членки да го констатират, а не просто отиващият си Юнкер.
Това е проблемът – че не оздравяваме тези сектори. Виждате, вместо да взимаме решителни действия по отношение на застраховането, ние виждаме лобистки опити да се спасяват приятелите на Борисов в застрахователния бизнес.
По никакъв начин не можем да си позволим да допуснем структури в застраховането, които отдавна са напуснали всякаква пазарна логика на своето поведение, да бъдат спасявани, защото имат едни или други отношения с Борисов и неговото обкръжение.
Това е проблемът и когато ние видим решителни действия на регулаторите, на финансовото министерство по отношение на застраховането и по отношение на гнилите ябълки в банковата система, тогава ще знаем всъщност, че България се движи решително към присъединяване към еврозоната и ядрото на европейските институции.
