Христо Иванов е български политик и юрист. Бил е заместник министър-председател и министър на правосъдието в служебното правителство на Георги Близнашки от 6 август до 7 ноември 2014 г.
В периода 7 ноември 2014 г. – 18 декември 2015 г. е министър на правосъдието във второто правителство на Бойко Борисов.
От 7 януари 2017 г. е ръководител на ПП „Да, България!“.
ДЕБАТИ.бг потърси мнението на Христо Иванов във връзка с приетите на първо четене в парламентарната Комисия по правни въпроси промени в Наказателния кодекс, които целят да се уеднакви наказателната практика за престъпленията по служба в публичния сектор с тази в частния.
Г-н Иванов, кой има интерес да иска пълен контрол върху частния сектор?
Като погледнем какво се случва в последните месеци, имаме множество примери и на национално ниво, и на локално ниво за това, че държавата се използва и все повече се заразява с една практика на притискане на бизнеса. Това обслужва както фигури от ГЕРБ и ДПС, така и всякакви местни величия. Има една доста широка тенденция в България, доста хора развиват вкус към това да оказват натиск на бизнеса. Тази широка коалиция от рекетьори има интерес от толкова широко формулирани текстове.
Нарушава ли този законопроект демократичните права на хората и може ли да се превърне в оръжие срещу инакомислещите?
Със сигурност и това се вижда. Имаме множество примери за това, че подобни инструменти за оказване на натиск и репресия не просто стоят някъде, ами доста бързо влизат в употреба по отношение на хора, свързани с опозиционни медии, по отношение на бизнеси, които са заподозрени, че не са в правилния политически коловоз. За съжаление това е една практическа реалност в България, че всички възможности за натиск се използват. Те се използват както за бизнес цели – за рекет, така и с цели за политически натиск. Това е един затворен кръг, цикъл.
Разбира се че последният законодателен пакет, който подлага под съмнение сигурността на оборота, сигурността на договорите, свободата на предприемачеството, свободата на договарянето, атакува фундаментите на това, което наричаме „свобода”. Свободна икономика, пазарна икономика – всичко това са конституционни принципи, а освен това са принципи на ЕС. Както знаете, има един набор от принципи, т.нар. „Копенхагенски критерии”, които включват свободна пазарна икономика, демократични свободи. Всичко това са неща, които се изискват като предпоставка за кандидатиране за членство. Не за приемане, а за кандидатиране. Ние в момента сме на ниво да ерозираме способността на България да спазва именно тези Копенхагенски критерии, т.е. не просто е под въпрос дали трябваше да ни приемат, а е под въпрос ако днес започнем преговори дали бихме съответствали за това.
Управляващите твърдят, че прокарването на тези промени е изискване от Брюксел. Каква е европейската практика и възможно ли е длъжностните лица от публичния сектор да бъдат правно приравнени с лицата от частния сектор?
Управляващите се позовават на препоръки от европейски експерти, но тези препоръки, тяхното възникване всъщност, е в България. Това са оплаквания на прокуратурата, че тя видите ли не може да се справи с корупцията, защото липсват едни или други текстове в закона, което се приема като жест на добра воля от европейските експерти.
Искам да Ви припомня, че по същия начин на времето г-жа Маргарита Попова се беше оплакала на ЕК и беше обяснила, че ние не можем да се справим в борбата с корупцията, защото ни пречи Наказателният кодекс като такъв и трябва да пишем нов Наказателен кодекс. Според нея едва като напишем нов Наказателен кодекс ще имаме напредък в борбата с корупцията. Тази откровена глупост беше приета от ЕК и на мен като министър ми се наложи да обясня, че цял нов Наказателен кодекс не ни е нужен и че може да се налага отделни текстове да се осъвременяват и да се променят, но тази препоръка трябва да отпадне. Така тя постепенно отпадна.
Така че тази препоръка е измислена в София, това е препоръка, която е измислена от прокуратурата всъщност. Тя отдавна се оплаква, но това е част от едни институционални лицемерия. Видите ли ние не можем да се справим с корупцията по високите етажи на властта, но ще преследваме корупцията в бизнеса. Виждате, че самото това изречение съдържа вътрешно противоречие. Големият проблем на България не е,че има корумпирани хора в бизнеса. Големият проблем е, че няма никаква последователна борба с корумпираните на най-високите етажи на властта.
Разбира се, че може да се обсъжда как да се подлагат на наказание измамници в бизнеса, хора, които злоупотребяват с доверие криминално. Има такива текстове по света, но те са изключително ограничени и са внимателно формулирани, за да не дават възможност на държавата да се меси в отношения, които са не на власт и подчинение и на в упражняване на публични функции, а договорни отношения, които са хоризонтални, каквито са в гражданското право. По никакъв начин уредбата на такива текстове не може да започне с приравняване на длъжностни лица в публичния сектор с лица в частния сектор, защото това са два отделни клона на правото. Те са в диаметрално противоположни вселени и именно за това е абсолютно проблематично да се прави такова приравняване и да се изравнява техният статут.
