Инж. Христо Казанджиев е магистър от Университета по минно дело и геология, гр. София, с квалификация инженер по търсене и проучване на нефт и природен газ.
Той е с над двадесет години опит в сферата на петролните проучвания в България, Либия и Сирия, покриващ целия спектър от дейности.
С повече от двадесетдесет години опит в сферата на предоставяне на права за търсене, проучване и добив на енергийни и минерални ресурси и с над 12 години опит в сферата на преноса, доставките и разпределението на природен газ.
Христо Казанджиев е член на Българския енергиен и минен форум.
Господин Казанаджиев, стана ясно, че за пореден път проектът по изграждането на интерконектора с Гърция буксува. Фирмата „Топливо-2” обжалва и определението на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) за предварително изпълнение на поръчката за доставка на тръби за газопровода. Ще има ли за пореден път забавяне на строителството на връзката? И има ли политическа воля за реализирането на този проект?
Изграждането на интерконекторната връзка с Гърция има дълга предистория и трябваше да се изгради в рамките на 2-3 години. Очевидно е, че виждането по този въпрос се промени на високо политическо ниво. Това доведе до промяна на конструкцията на проекта – от междусистемна връзка между двама системни оператори, той се трансформира в търговски, в резултат на което в него влезе една италианска компания и той започва да се изгражда като самостоятелен, а не като част от българската газопреносна система…
На времето имаше интерес той да се реализира в много кратки срокове, но с течение на времето неговото значение се понижи, още повече на фона на предстоящото въвеждане в експлоатация на междусистемната връзка между България и Турция, която е с много голям капацитет.
Забавянето на проекта Стара Загора – Комотини е продиктувано от редица съображения, в това число политически и търговски. Тази връзка беше анонсирана с основната цел да се внася азербайджански газ. Но на фона на един ангажиращ договор за доставка до 2022г. на 1 млрд. куб. метра руски газ, е логично да се зададе въпросът какво ще се прави този азербайджански газ. Това вероятно води до отлагане на този проект възможно най-много.
Единствено така мога да си обясня спънките на този проект. За мен е необичайно реализацията на проекта да бъде обжалвана многократно от фирми, които нямат отношение към проекти за доставка на природен газ. Сега „Топливо” работи в консорциум с друга западна фирма, която е готова да предостави тръби.
Така че, разглеждайте нещата от тази гледна точка. Към настоящият момент няма политическа воля да се реализира, още повече, че от правна гледна точка, всички онези решения на фирмата-изпълнител можеха да се приемат с предварително изпълнение – тоест, реализацията на проекта да започне, а съдебните дела да си вървят.
Така че, очевидно целта е този проект да се забави колкото се може повече. Още повече, че доставката през Гърция чрез суап на втечнен природен газ стартира по един или друг начин, „Булгаргаз” вече купува от Гърция.
Така че, тази връзка, на фона на развиващите се търговски отношения, няма такова значение, както преди. Въпреки че, тя би могла ефективно да се използва на физически количества природен газ и то не руски. На фона на планирания проект за изграждане на терминал за втечнен природен газ до Александропулис, след време, тя вече има своето значение за доставки на природен газ в централната част на Балканския полуостров.
Очевидно, въпреки желанието на изпълнителния директор на фирмата-изпълнител, въпреки усилията на целия екип, като че ли, целият сценарий е за отлагане във времето.
Преди дни президентът Румен Радев беше на посещение в Москва, откъдето говори за енергийната независимост на България. Той обаче подчерта, че директните доставки на газ от Русия са най-сигурният източник. Президентът също така каза, че на международните пазари цените на газа намаляват и че българското правителство трябва да преговаря за по-ниски цени. Каква е цената на руския газ в момента? Българските потребители каква цена заплащат, като добавим ДДС и акцизи?
Цената на природния газ може да бъде проверена от всеки на сайта на КЕВР. По-важно е друго – ако България се стреми да получи по-ниска цена на природния газ, трябва да създаде конкурентна търговия на природен газ в пределите на нашата търговия.
Това означава всички междусистемни връзки да заработят ефективно, с физически доставки на природен газ, а не суапови. Това означава от 1 януари следващата година да започнат доставки от Турция, не руски природен газ, а от други източници. Дано да започне търговски добив от Румънския шелф. Трябва да се даде по-голяма свобода на големите потребители и търговци за внос, и да им се съдейства при внос от най-различни източници.
В тази връзка се правят законови изменение, с оглед създаване на предпоставки за създаване на Българска енергийна газова борса, която ще подпомогне този процес. Именно наличието на конкуренция ще доведе до намаляването на цената на природния газ. Докато има един-единствен доставчик с утвърдена ценова политика, такова понижение не можем да очакваме. Между другото цената на международните пазари значително се понижи. Трябва да се отбележи обаче, че това е цена на търгуване ден за ден, не е свързана с дългосрочни договори.
Един анализ на ситуацията показва, че в годишен разрез, цената и на природен газ от тръбопроводите, и на доставките на втечнен природен газ, е много близка.
Това дава възможност в периоди на такова рязко снижение, операторите да купуват големи количества, да ги складират и да ги предлагат на пазара, когато се повиши потреблението.
Ето това в момента направи „Булгаргаз”. Тази възможност следва да се използва от много други търговци и големи потребители.
За съжаление, техният достъп до други източници е крайно ограничен. Предстои едно развитие и се надявам то да бъде инициирано от големите потребители, които имат интерес да се понижи цената. Да се чака на държавата, която 20 години е показвала, че е неспособна да постигне атрактивни цени е кауза пердута.
Спрямо Гърция и Румъния ние по-скъпо ли плащаме и ощетени ли са българските фирми и гражданите?
Например, скоро четох един руски сайт, в който беше направена една класация за достъпа и цената до природен газ, позовавайки се на данни на „Газпром”. България е на едно от последните места по цена за купуване на природен газ. Преди време беше споменато за усилията на Полша да постигне по-ниски цени, поради факта, че газът, който тя купува от Русия е с 20% по-скъп, отколкото Русия продава на Германия.
В публикацията пишеше, че в периода 2014г. Полша е купувала на цена от 380 долара, а по същото време България е купувала от Русия за 392 долара. Това си има своите обяснения, но така или иначе България е една от страните, която купува от Русия на една от най-високите цени.
В същото време, за българските потребители цената е съвсем нормална в рамките на средните за Европа. Това има и негативи за България, за съжаление, държавата няма ценова политика и разбиране на формиране цените на енергийните продукти.
Президентът Румен Радев каза, че АЕЦ „Белене” е неизбежен за реализация проект. Вие съгласен ли сте с тези думи?
Не бих казал, че е неизбежен. Това е твърде пресилено. Ако беше неизбежен и жизнеспособен от търговска гледна точка, той щеше да бъде реализиран. За голямо съжаление, всички политически проекти, които се инициират по съображения, извън тези на икономическата логика, се провалят. Погледнете Бургас-Александрупулис, АЕЦ „Белене”, Южен поток, Турски поток (който ще се забави във времето и ще нанесе сериозни вреди; има сериозни сменения дали изобщо ще се реализира).
Така че, тези изявления на г-н Радев имат по-скоро политически акцент, отколкото реална икономическа нужда.
На каква цена закупихме в крайна сметка американския газ при суаповите сделки?
Онова, което беше публикувано в гръцките медии беше твърдението, че цената на природния газ, който купува и получава от Гърция чрез суап е с около 10 долара по-ниска от цената на тръбопроводния газ.
Това е добре. Проблемът е, че количеството е незначително. Но така или иначе тези незначителни количества и този малък марж в цената доведе до решението на „Булгаргаз” да поиска по-ниска цена на природния газ, с по-малко от 1%, но все пак запазването на цената беше добър знак.
Да се надяваме, че една съществена, дългосрочна промяна на ценовата политика и търговските взаимоотношения на „Булгаргаз” със съседните страни, най-вече с Румъния, Турция и Гърция ще доведат до по-ниски цени на природния газ.
Но като правило и принцип по-ниските цени на природния газ са свързани с много сериозна конкуренция. Този пример може да се наблюдава в Турция, която осигури доставки на газ от много източници, в резултат на което постави ребром въпроса на Русия за намаляване на цената, на която те продават в Турция. Предполагам, че ще имат успех в това си начинание, което е добре за цялата турска икономика.
Това трябва да стане в България, но по една или друга причина, българските управляващи систематично от 20 години работят контрапродуктивно и концентрират усилията си в проекти, които реално не променят картината в България, например, проектът с Румъния.
