Управляващите саботираха възможността страната ни да кандидатства за членство в еврозоната и проиграха шанса, който имаха като домакин на ЕС, избирайки пътя на „тихата дипломация“ иначе казано – на политическите преговори с евроинституциите.

Какви са мотивите зад тази стратегия – може само да гадаем. Въпреки важността на решението, властимащите не благоволиха да дадат задоволителни разяснения на възможните начини за приобщаване към еврозоната, нито на мотивацията си за действие.  Най-логичните причини, които може да посочим са страх от отказ или липса на политическа воля. Опасенията от провал са напълно необосновани, защото грандкорупцията, нуждата от структурни реформи и неработещата държава отдавна са публична тайна у нас.

Остава обаче втората възможност – липса на политическа воля, която да бъде скрита зад фасадата на тихите преговори с европейските институции. За никого не е тайна, че те ни нямат доверие и че в този смисъл избраната стратегия е повече от хлъзгава.

Ако България беше подала заявление за членство във валутния съюз, щеше да получи (почти сигурно) отрицателен отговор, което от друга страна щеше да е прецедент. Отказът обаче би съдържал експертна оценка, т.е. на България щяха да бъдат посочени конкретни стъпки, които да изпълни при следващо кандидатстване. Определено след европредседателството, отхвърлянето щеше да е публичен шамар, но до голяма степен и заслужен.

КАК УПРАВЛЯВАЩИТЕ НИ СПРЕТНАХА ТЕАТЪР

В края на европредседателството, страната ни подаде писмо за намерения за присъединяване към ERM II, адресирано до Еврогрупата. То е подписано от министъра на финансите Владислав Горанов и управителя на БНБ Димитър Радев, но няма силата на официално заявление за членство в еврозоната, тъй като за това няма решение на МС. В писмото за намерения страната ни поема 6 ангажимента, сред които приобщаване към банковия съюз (Единния надзорен механизъм и Единня мехзнизъм за преструктуриране).

На 18 юли МС упълномощи Горанов да подаде заявление за членство в банковия съюз. Правите ли разликата? Не кандидатстваме за чакалнята на еврозоната, а за банковия съюз.

Новината изплува някак под сурдинка  от взетите решения по време на заседанието на кабинета. Учудващо е, че въпреки важността си темата, отсъстваше от редовния дневен ред на заседанието.

СЛЕДВАЩИ СТЪПКИ

В резултат, ЕЦБ ще постави поне трите големи банки у нас под надзор а може и повече, ако прецени, че е необходимо – за срок от 6 до 12 месеца.  За този период ще трябва да бъдат променени действащите регулации във финансовия сектор – банки, пенсионно-осигурителни компании, застрахователни дружества, както и законодателството срещу пране на пари и търговска несъстоятелност. (Между другото, Търговският регистър сякаш се срина в точния момент, за да бъдат заметени неудобните факти). Законодателните промени са  описани в пътна карта, изготвена от МФ – постен документ от едва 9 страници, оформен като таблица. И ако догодина през юли получим положителни доклади от ЕЦБ, Европейският орган за застрахователно и пенсионно осигуряване и ЕК може да бъдем присъединени към банковия съюз.

ПРЕДИЗВЕСТЕН ФИНАЛ

Всъщност, отговорът на европейските институции може да бъде и отрицателен. И тъй като преговорите се водят на политическия, а не експертен терен, евентуалният отказ може да е по-общ и да не е обвързан с срок, т.е. да има окончателен характер. Ако това се случи, много вероятно е просто България да бъде паркирана на резервната скамейка на европейския проект и до голяма степен ще се обезсмисли присъединяването ни към Блока преди 11 години. Какъв отговор ще получи България догодина зависи много от действията на две страни – едната е  българското правителство, което все повече затъва в скандали, корупция и демонстрира управленска немощ, а  другата – тази на ЕС все още не е известна предстоящите догодина избори за нов борд на ЕЦБ и състав на Европейската комисия.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!