Иван Иванов е консултант към проекта „Справедлива мобилност“ във Франкфурт, Германия. Преди дни той представи статистически данни, според които над 2 хил. българи са потърсили помощ заради трудова експлоатация на територията на страната.
ДЕБАТИ.бг потърси Иванов за коментар по темата.
Г-н Иванов, съдейки по данните, които представихте, работата в чужбина невинаги се оказва толкова добра идея. С какви оплаквания най-често идват хората при вас и какъв е делът на българите, които Ви търсят?
Нашият проект се занимава със злоупотреби от страна на работодатели, които наемат работници от Източна Европа. Ние имаме 9 консултативни центрове в цяла Германия и си водим статистика колко хора търсят нашата помощ. През 2017 г. броят им е около 6700. Най-много са поляците и това се дължи на факта, че Полша е най-близо до Германия, държавата е най-многолюдна. Българите като дял идват на второ място – 25-30% от хората, които търсят помощ при нас са българи, а това са близо 2 хил. души.
Проблемите, които имат, най-често са свързани с тяхното възнаграждение – те не са го получили или частично, или изобщо. Други проблеми са неправомерно уволнение, трудови злополуки, непредоставяне на различни документи, най-вече трудов договор.
Знаят ли българите как да търсят правата си в чужбина и какво трябва да правят те ако са обект на трудова експлоатация?
Хората знаят твърде малко. Не знаят как да се защитят, не знаят какви са законовите уредби. С времето те се научават, но онези, които са командировани и не са имали никаква връзка с Германия преди това или са сезонни работници най-лесно стават жертва на трудова експлоатация.
Нашата задача всъщност се състои точно в това – като дойдат при нас първо да ги информираме какви са техните права, как могат да се защитават и да предприемем конкретни мерки.
Голяма част от случаите на трудова експлоатация всъщност се дължи на факта, че има немски фирми, или такива, които просто оперират на територията на Германия, които се опитват да наравят лесни пари, като експлоатират работници от Източна и Централна Европа. Със сигурност не всички са такива, но има такива, които се опитва да спечелят бързи лесни пари с труда на работници от Източна и Централна Европа.
За да могат да се предпазят от трудова експлоатация, хората трябва първо да са информирани. Информацията я има както при нас, така и при колегите в КНСБ. Предварителната информирането е един вид защита срещу недобронамерени работодатели. Важно е да си записват работното време – колко часа са работили, защото колкото по-конкретна и подробна информация имат за мястото на работа, за фирмата и за часовете положен труд, толкова по-голям е шансът в крайна сметка да стигнат до правата си.
Има ли някакъв начин хората, които работят в чужбина, да разпознаят тези недобросъвестни работодатели?
Когато един работодател например поиска предварително пари, за да извърши някакви административни услуги или за издаването на някакви документи, тогава на хората трябва да им е ясно, че става въпрос за некоректен работодател. Трябва да се знае, че издаването на документи от всякакво естество в Германия всъщност е безплатно. Искането на някаква сума предварително всъщност означава, че тази фирма няма интерес да предостави коректна заетост, а иска да се обогати на гърба на работника.
