Иван Велков е роден през 1970, в София, семеен, има четири деца. Икономист, учил и работил дълги години в Далечният изток и региона на Югоизточна Европа, управлявал международни проекти и мултинационални компании.
Той е университетски преподавател, търговски медиатор и член на управителните органи на професионални и браншови български и международни организации. Владее английски, руски и китайски. Председател на „Интерактивна България”.
След местите избори през 2015, Иван Велков е избран за общински съветник като водач на листата на Зелените в София. Понастоящем е заместник председател на Столичният общински съвет.
Г-н Велков, преди два дни кметът на София Йорданка Фандъкова отново обеща, че ще бъдат предприети действия за възстановяването на лифтовете на Витоша, които както знаем не работят от години и в момента са опасни. Очаквате ли нещо да се направи този път?
Разбира се, очаквам. Точно с тази надежда преди две години, когато аз и мои колеги настоявахме да се създаде специална временна комисия към Столичния общински съвет, който да се включи максимално активно в ролята си на посредник между различните заинтересовани страни и да настоява за устойчиво решение на казуса.
За съжаление тази група беше създадена по повод един нещастен инцидент – беше паднало едно детенце от лифта и това предизвика много бурна обществена реакция и реакция от медиите. Може би единственото хубаво нещо в тази неразбория е, че очевидно, че не, да кажем, зелените екологични организации са проблемът с лифтовете на Витоша, а тоталното нежелание и безхаберие на тези, които ги стопанисват и ги „управляват” в кавички, защото те не се управляват, те са по-скоро оставени на произвола на съдбата.
Лифтовете са продадени преди повече от 10 години с един странен договор, който прилича по-скоро на договор за продажба на гараж, а не на съоръжения от такъв мащаб и размер. В договора има много спорни клаузи, много нелепи пожелателни инструменти.
Той обаче се спазва, но аргументите, които има собственикът – „Витоша ски” – да не поддържа, ремонтира и създава възможност тези лифтове и влекове да бъдат ползвани с оправданието, че едва ли не трябвало да се преместят, да се направят нови, много по-модерни, много по-мощни съоръжения, ако ги сравним със свързаните интереси на тази група хора и фирми, които стоят зад „Витоша ски”.
Интересите им в Банко например, където чудовищни ресурси се впрегнаха и в медийното, и в общественото говорене колко, видите ли, е полезно да се строи и да се ремонтира и да се развива ски-спортът в Банско.
Във Витоша това нещо като че ли не се случва, което изглежда много подозрително и странно, ако човек не разбира какво се случва под повърхността на нещата.
Надявам се общината – кметът и общинският съвет, в който за последните 2 години, смятам че съм участвал активно в този процес, като че ли всички са убедени, че трябва да се предприемат мерки.
Критики за това кой е виновен и защо се стигна дотук винаги могат да бъдат открити, но те няма да помогнат за решаването на генералния въпрос: Как много бързо, ефективно и най-вече устойчиво да решим проблема с достъпа.
Това, което са обявили кметът и зам.-председателят на общинския съвет на пресконференцията, на която за съжаление не съм присъствал, запознах се от медиите с нея, е нещо, за което ние от години настояваме и правим именно чрез тази временна комисия и работна група към нея, която всъщност инспектираше състоянието на всички съоръжения. Не само лифтовете и влековете, но и хижите на Витоша, които пък са отделна и също много болна тема.
Кой стои зад „Витоша ски” и защо той има интерес във Витоша да няма ски?
Предполагам юридически собствениците на „Витоша ски” и номиналните й управители и мениджъри могат да обяснят най-добре кой стои. На всички е ясно обаче, че това е Цеко Минев и неговите структури.
Интерес да не се развива ски-спортът във Витоша цинично има точно този, който има интерес да се развива ски-спортът в Банско. Това е бързият отговор, ако говорим само за ски-спорта.
Но интересите на София и софиянци не са свързани само и единствено със ски- туризма. Тези съоръжения не са предвидени, и слава Богу, само за тези няколко месеца през зимния период, в който те като че ли успяват да свършат част от предназначението си.
Витоша е такава уникална планина и даденост, че позволява целогодишно ежедневно десетки, да не кажа стотици хиляди хора да могат да я посещават. Това е една от статистиките, които в последните години станаха много интересни. Витоша като планина, като парк, като регион никога не е била по-посещавана и по-търсена от жителите и посетителите на града.
Аз лично през последните месеци имах много гости от чужбина по различни поводи – и официални, и неофициални – и всички те искаха да се качат на Витоша и бяха изумени защо не работят лифтовете и защо всъщност те не се стопанисват по начин, който да даде възможност на всички да ги ползват.
Продажбата им преди години с мантрата, че, видите ли, частният собственик и пазарът ще се справят с въпроса ако той има други интереси, както виждаме, не проработи. Това, което е споменала г-жа Фандъкова, че има начин общината да влезе в ролята си, тя е по-скоро в ролята си на контролиращ безопасността и достъпа до планината от столичани. В тези процеси има определени процедури, чрез които общината и нейните общински структури за някаква реакция.
Но генералният въпрос как да се реши въпросът с достъпа е по-скоро в много по-сериозен преговор, а не в тези срещи, в които и аз участвах. На тях стана ясно, че „Витоша ски” като че ли живеят в друга държава, в която само те са важни. Неглижирането на нуждите и обществения интерес вече започва да става нетърпимо.
Има начин. Определено има начин – и чрез преговори, и чрез промяна на собствеността. Но не чрез национализация или изкупуване, както може би някой си представя, а чрез преговори.
Само преди година мисля, че „Витоша ски” малко ехидно предложиха някой да купи съоръженията чрез някаква публична оферта. Това беше доста несериозно. Според мен оптималният вариант е публично-частно партньорство, в което общината би могла да поеме част от субсидирането на точно този – социалния, спортния, екологичния ефект – достъпът до града чрез съответните въжени линии, които са най-екологичният транспорт.
Още повече, че точно тази година – 2018 г. – София беше спортна столица. Като че ли Витоша можеше да стане емблема на масовия спорт в София. Тази пресконференция и тази реакция ми се струва, че са малко закъснели, но това не е прецедент за проблеми, които през годините са отлежавали, в начина, по който се сблъскват публични и частни интереси и липсата на воля за оперативни решения дори тогава, когато не е толкова приятно. Някой трябва да отстъпи, за да се разреши този казус.
